Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие
Невежество, престъпно съглашателство и продажност подпомагат противниците на българския дух
Там има коварни, промъкващи се незабелязано внушения, понякога чрез кодирани думи, а понякога и заповеди, които се повтарят толкова бързо, че формално не могат да бъдат осъзнати, но техният смисъл се наслагва неуловимо и ловко в подсъзнанието. Ниските астрални реалности сега проникват много близко до земния план – повече от когато и да било преди, а злите същества от тези царства се опитват да влияят и да паразитират върху въплътените човешки индивиди. Младите хора са особено уязвими, защото се отварят за негативните влияния и чрез алкохол, наркотици, секс и пр.
Във втория том на своята книга “Аз ще възкръсна” Паола Хаг коментира: “Някои видове от преобладаващата сега музика съдържат ритъмен код, който разрушава мозъчните клетки и като цяло е много вреден за здравето. Те съдействат и за популяризирането на тъмните сили”. Нееднократно изпълнители от роксъстави признават, че им се предлагат големи суми, ако включат определен тип музикални мотиви във всяка своя песен. Може да се проследи, че е в действие цяла една програма, целяща да деградира съзнанието на младите хора.
Следващата информация е цитирана по аудиозапис от лекция на Джон Тод. Някои от по-младите хора преценяват неговия подход като твърде краен и смятат, че оценките му не са съвсем обективни. Все пак, дори и те да са пресилени, остава фактът, че неговият живот е бил заплашван и срещу него са правени опити за покушение. Джон Тод (това е негов псевдоним) (на немски „Tod” – “смърт”; Р.П.) е бивш магьосник и член на Висшия съвет на Тринадесетте, който впоследствие е приел християнството. Той казва в своята лекция, че “Zodiac Productions” притежава около 95 % от договорите на рок- и кънтримузикантите в САЩ. Тод е работел за тази компания, преди да стане християнин. Той твърди, че всяка от основните звукозаписни компании има място за “Сборище на магьосници” – храмово помещение с пентаграма върху пода, с олтар със свещи и тамян. След основия запис сборището от магьосници се събира на това място и полага ръце върху оригинала на лентата преди размножаването и така заклинанието се репродуцира върху всеки следващ презапис. “Заклинанието всъщност представлява заповед към демоните – обяснява Джон Тод – и те биват привлечени към всеки презапис, който излиза от мултипликатора. Единствената задача на рокмузиката е да създаде условия за контрол над масите!
Преди няколко години звукозаписните компании похарчиха над осем милиона долара, за да може новосформираната “Maranatha Industries” да създаде “Исус рок”. Това има същия ефект – тайната е в ритъма на музиката. Всеки магьосник знае, а и аз зная от моята работа в “Zodiac Music Company”, че рок-песента всъщност е заклинание.”
Съставът “KISS”, на въпрос за наименованието му, пояснил: “Беше ни заповядано да използваме това име. Ние сме рок-певци, но това е на втори план. Преди всичко ние сме служители, ръкоположени в “Сатаничното братство на Америка”. Освен това, всички музиканти твърдят, че са хомосексуалисти и че “KISS” (означаващо при пръв прочит “целувка”) е съкращение на “Kings In Satanic Service” (“Царе в сатанично служене”), и показват своите специални служителски карти!”
Преди години в материал за “Бийтълс” беше вметнато, че още в началото на тяхната кариера Джон Ленън заявил в интервю: “Нашите песни ще завладеят света, защото сме сключили договор с дявола.”
Интересното е, че всичко това все още не е класифицирано като престъпление срещу личността и ако се повдигне такъв въпрос, сигурно първите “отговори” ще бъдат, че никой не ни задължава да се подлагаме на такова въздействие.
Ето някои примери за внушения, закодирани в обратен ред, взети от книгата “Новият световен ред под знака на 666”:
“Група “KISS”, песен: “Бог на гръмотевиците”, съобщение: “Дяволът – сам той е бог.”
Мадона, песен: “Наподобяваща дева”, съобщение: “Аз се трансформирам в грях.”
Група “Куин”, песен: “Голямата лудост, наречена любов”, съобщение: “По дяволите Библията! Всичко, което аз искам, това е магията.”
“Полис”, песен: “Всичко, което тя върши, е вълшебство”, съобщение: “Силата е в злите.”
“Ролинг Стоунс”, песен: “Връх”, съобщение: “Аз те обичам, така говори дяволът.”
Принс, песен: “Пурпурен дъжд”, съобщение: “Небесата е трябвало да бъдат взривени по-рано.”
“Бийтълс”, песен: “Революция № 9”, съобщение: “Започни да пушиш марихуана и ме обърни срещу покойника.” (Тъй като сатанистите се страхуват от името на Христос, те го наричат покойника.)
В записа на плочи между 7 и 13 оборота се чува фразата № 9, която се повтаря 12 пъти. Когато се прослуша в обратна посока, се получава: “Turn me on, dead men” – в превод: “Обладай ме, мъртвецо.”
В песента “Когато в Арканзас дойде електричеството” групата “Блек Оук Арканзас” записва един сбор от безсмислени слова, които обаче при проиграване на записа в обратна посока разкриват съдържащо се в тази част съобщение: “Сатана ... Сатана ... – той е бог” и всичко завършва със сатанински смях.
След първата вълна от подсъзнателни съобщения, авторите на рока започват вече открито да изразяват своите сатанински настроения. Ето един откъс от песента на пънк-групата “Мъртвият Кенеди”, наименован “Аз убивам деца, Бог ми е казал, че ще те скалпирам жив... Убивам деца, защото обичам да ги виждам умиращи”, а групата на т. нар. остър рок “Ей Си Ди Си” възхвалява адските камбани.”
Във впечатляващо явление се превръща и фактът, че особено често в западните музикални произведения и във филмите се използват мотиви от българската народна музика. Че това не е просто от естетически интерес, а съзнателно използване на нейната сила в полза на сатанизма, може да ни убеди дори бегъл културологичен преглед. „Българската” тема особено в американското кино може да бъде предмет на специално изследване. Българското е превърнато в инструмент за претворяване на негативни стойности и характеристики. Дори когато то отсъства, първото предположение се „замесва” с български „подправки”. Например при банков обир записът от охранителните камери на говора между извършителите най-напред се тълкува като български, нищо че после се оказва албански. В редица филми звучи българска народна музика, дори когато страната, действието и лицата нямат нищо общо с България. Такъв например е филмът „300” (макар че от друга гледна точка нещата може би са поставени на мястото си, защото спартанците не са гърци, а траки, но вече е създадена толкова силна инерция с термините „гръцка” и „гръко-римска ицивилизация”, че дори нашите официални траколози с някаква сякаш неволна и невинна отнесеност „синонимизират” траките като варвари).
(Продължава в следващия брой)