Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие
Невежество, престъпно съглашателство и продажност подпомагат противниците на българския дух
По-нататък:
“При “маскираното обратно звучене” съобщенията се записват в обратна последователност и точно в този вид се вмъкват в подсъзнанието. Те стават възможни за долавяне, когато музикалният запис се проиграва отзад напред и представляват нещо като думи, написани отзад напред или като думи, които могат да бъдат прочетени в огледален вид. Изследванията, проведени в това направление, показват, че подсъзнанието може да улови фраза, произнесена отзад напред, а после да я разшифрира като съобщение, даже когато съобщението е изразено на непознат на аудиторията език.”
Посочват се редица примери за такива съобщения – послания към подсъзнанието в песните на рок-състави, като “Бийтълс”, “Кис”, “Куин”, “Роулинг Стоунс”, “Полис”, “Ей Си Ди Си” и др. (т. нар. “сублиминални” или “сублиматни” съобщения; вероятно от латинските “sub liminis” – “подпрагов”, “под прага на усещанията” или от “sublimo” – от там “сублимирам”, т.е. “при сублимирало, изпарило се съзнание” или “за подсъзнателно възприемане”). От вида и съдържанието на тези кодирани внушения и команди към подсъзнанието ясно се вижда сериозността на политическата задача и разрушителната роля, която трябва да изиграе масовата култура за постигане на целената абсолютна власт над човечеството.
Не само в тази книга можем да намерим потвърждение, че “докато лявото мозъчно полукълбо обслужва комуникациите, като използва думите, наименованията и понятията, и е предразположено към развитие на вербални функции (устни, словесни, речеви; Р.П.), опиращо се на логика и систематичност, дясното полукълбо обслужва комуникациите чрез образи (картини), т.е. има пространствени способности да възприема ситуацията в тримерно изображение.”
“Филмите и телевизията, видеоигрите и т.н., всички те, определено, са подобни на съня. Не само в битийността си като символична реалност, но също и поради това, че хората, когато гледат филми, имат същата дължина на мозъчната вълна, излъчват същата тази вибрация, каквато е в процеса на сънуване.”
“Ето защо “киното и телевизията, като индустрия, не само че се контролират от Илюминатско-рептилоидната кръвна линия, но и са изцяло създадени от тях.”
“Тъкмо това е целта на Илюминатите: . . . да намерят начин как да разделят работата на двете полукълба, така че да могат да подават информация на десния мозък, посаждайки образи в състояние на сън, подсъзнателно, чрез символика, при сублимирало въображение, докато в същото време лявото полукълбо, като място за осъзнаване на реалността, изпълнява ролята на затворник.”
Ето и някои извадки от статията на Николай Тодоров във вестник “Психо – плюс” от 01.09.2000 г. със само по себе си показателното заглавие “Музиката на дявола повишава престъпността с десет хиляди процента”:
“Редица съвременни ритми са възникнали като озвучаване на сатанински култове. Словото, подредено в ритми, използвани от векове, се запечатва направо в подсъзнанието на слушателите. Няма значение на какъв език се пее песента, било то на испански, арабски или иврит. Подсъзнанието поема само смисъла.
Тази тайна на подсъзнанието е едва ли не най-голямата за психиатрията. Навремето я обясняваха като генна памет и с това, че всяка дума, освен смисъл, носи в себе си и хипнотизиращ фактор.
Според немския проф. Б. Раух тези “звукови торби” провокират човешкия организъм да отделя специални стресови хормони, които изтриват част от запечаталото се в мозъка.
Още през 70-те години лекари и учени се опитваха да убедят музикалните фанатици, че ритмите, честотите, мигането на светлината и натрупването на звуците, взети от древните магически общества, са насочени към разрушаване на човешкото същество, към пречупване на механизмите за самозащита, инстинктите за самосъхранение и нравствените норми – не бяха чути от никого.
Дали съзнават това самите музиканти? И ако е така – дали използват властта си, за да правят зло? Ето какво казват те:
Джими Хендрикс: “С помощта на музиката ние хипнотизираме хората, докарваме ги до примитивно ниво, там вече напипваме слабото им място и можем да им набием в главата каквото си поискаме.”
Джон Ленън е авторът на идеята за включване в рокмузиката на откъси от “Евангелието на Сатаната”, които са записани отзад напред или с по-висока скорост и в това състояние изпращани директно в подсъзнанието на слушателите.
Редица състави напълно съзнателно използват за свои символи знаците на Сатаната. Такива са символите на състава “KISS”.
Когато Питър Мърфи от “Бау Хаус” пее на латински “Отца, Сина и Светия Дух” отзад напред, фенове признават, че ги обхваща тягостно чувство. Нищо чудно, нали точно така отзад напред четат християнските молитви по време на черните си меси сатанистите от Черквата на Сатаната. Няма нищо чудно и в това, че при приемането на нови сатанисти ритуалът се съпровожда от хардрок.
Рокът се слива с окултизма и се поддържа от мощни окултни ложи като “Илюминатор” и “Световната агенция на магьосниците” – ICCA. Освен това той стига до музикалните форми, създадени, за да докарват хората до самоубийство (пънкрок).
Доказано е, че повечето от организаторите и занимаващите се с рокиндустрия хора са официални членове на сатанинската черква, а повечето от рокгрупите принадлежат на една или друга луциферска религия. Произведените от тях аудио- и видеопродукти се омагьосват, за да има повече купувачи. Нищо неподозиращите хора донасят вкъщи тази продукция и попадат под нейно влияние. Те усещат силата на злото: стават раздразнителни, агресивни, готови за ругатни, бунт и самоубийство.”
Потвърждение намираме и в книгата на Елоа Стар “Пленници на Земята”:
“Привържениците на съвременната популярна музика може би няма да обърнат сериозно внимание на негативните коментари относно нейното въздействие, но ние чувстваме, че следващата информация трябва да бъде дадена, а читателят е свободен да си направи собствени заключения. От голямо значение е, че това постоянно бомбардиране води до отслабване на ауричното поле и създава условия за прилепването на развъплътените същества и демоничните сили, които са привлечени от ритъма и звуците. Освен това, силата на звука почти винаги е повишена дотолкова, че причинява физически увреждания, докато самите музиканти и сценичните работници използват специални защитни тапи за уши! Бляскащите разноцветни светлини с техния постоянен мигащ ефект имат хипнотично въздействие, тъй като са компютърно програмирани за определена ритмична последователност. Малко внимание се обръща на текстовете в изпълненията.
(Продължава в следващия брой)