Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница - част 14 в брой 103

Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница - част 14
Категория: История

Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие

Невежество, престъпно съглашателство и продажност подпомагат противниците на българския дух

продължение от брой 101

Затова езикът е едно голямо сакрално неизвестно, което докосналите се до него обявяват за божествена и мистична тайна. (За постепенните промени в езика и правописа, водещи до “скрита неграмотност” виж също статията на Тачо Танев “За кирилицата и латиницата”, публикувана в списание “НИЕ”, бр. 1 от 2002 г.)

Известно е също, че на буквите се придават и цифрени стойности, и чрез тях се правят сложни астрологични и кабалистични изчисления, отчитащи явления в материалния свят и духовните измерения, времето, човешката същност и душа, мисловните и психическите процеси, взаимоотношенията между хората и пр.

Отваряйки скоба, ще се опитаме да поясним думите за писмената реформа, извършена от Светите братя Кирил и Методий. Тези закономерности в езика и писмеността могат да бъдат проследени в продължение на цялата многохилядолетна българска история. И това, което Черноризец Храбър означава като “черти и резки”, а някои днес не съвсем правилно наричат “руни”, също е запазено в необходимата степен в Кирило-Методиевата писменост, т.е. налице е приемственост. Та още в надпис на кан Омуртаг четем: “Името е  . . .  Годината на появата на истинския Бог бе 6328 (от Сътворението на Света: 6328 – 5505 = 823 г.? Р.П.). Принесоха се жертви и се заклеха за  . . .  книгите.”  А Крумовите закони? – Нима на тогавашния държавно-управленчески апарат с повече от четиридесет административни длъжности – нещо непознато в другите владетелски дворове, съответства устно законодателството с глашатаи и барабани? Също така, в кореспонденцията на цар Борис с папа Николай I, във връзка с приемането на Християнството, папата съветва нашия цар да изгори старите книги като “нечестиви”. Нима може да се предполага или твърди, че най-голямата държава в Европа през IХ век, наред с Римската империя (в двете й части) и държавата на франките, не е знаела що е писменост, тънела е в неграмотност, та е трябвало да бъде “цивилизована” от Рим и Константинопол?!

Кирил и Методий са двама велики гении на Всемира, Божи пратеници, които 6–700 години преди Галилей и Коперник са вложили в нашата азбука цялото Вселенско знание. Така, както в една малка, елегантна математическа формула се крият десетки страници логически изводи и построения, така всяка буква от глаголицата е свързана с всички останали, обединени от “ключ-модул”, и по графичен начин отразява строежа на Вселената, Слънчевата система, характеристиките на планетите, орбитите (дори такива на планети, които през няколкостотин и дори хиляди години само преминават през Слънчевата система и за които свидетелства Светото Писание); също така честотния спектър, цветовете, музикалните тонове и пр., и пр. В крайна сметка в ръцете ни е един графичен план за развитието на човечеството и мястото на българите в него поне за следващите 1500 години. (Виж книгите на Мариана Везнева.)

В защитата на правото “всякое дихание да слави Бога и Божието творение на своя си език” Светите братя Кирил и Методий, както беше казано, издигат българския език до висотата, която той открай време е притежавал, но в продължение на хилядолетия целенасочено му е била отнемана. Трудно можем да си представим значението на това дело – и за тогавашния, и за днешния свят и България. Нека се замислим над това, какво представлява за онова време да се работи и твори пряко опасността от отлъчване от църквата, а след това папата, духовенството и гражданите на Рим да осветят с шествия и богослужения в църквите на нашия език сътворените нови книги и преводи, а самите Кирил и Методий да бъдат обявени за равноапостоли – “учители от Бога и от Свети апостол Петър, първопрестолника и ключедържеца на небесното царство”, т.е. за преки носители и разпространители на знанието, дадено на хората от Бога чрез неговия син Христос. И ако някой възкликне, че всичко това е резултат от съперничество и политика, то нека види и оцени мащаба и “залога” на тази политика, нека си даде сметка, че политиката може само да поизкриви или завоалира реалностите, но не и да ги игнорира. Вярно е, че много често признание и почести се оказват като тактически компромис през скърцане със зъби, но толкова по-значими са те тогава. Четящият и размишляващият със сигурност ще се догади и за това, че в Рим Константин-Кирил Философ е бил отровен, поради което днес неговите мощи не се намират в отредения му и почитан гроб и саркофаг в църквата “Сан Клементе” в Рим. Също така, Ватиканът не може да не притежава важни документи за нашата история, унищожени у нас през годините на робство и асимилация. Но защо не ни ги предоставя? Например, самата разработка на глаголицата?! Има данни, че на път за Рим, във Венеция двамата равноапостоли са дали “пресконференция” и в продължение на повече от месец са разяснявали същността на азбуката – по един ден за всяка една буква. Всичко се е стенографирало, а нощем конник е препускал до Рим със записките. Там са разбрали, че тази азбука ще ускори още повече всестранното извисяване на нашия народ и всички следващи дела на папството говорят за взетите мерки – и спрямо двамата братя и техните ученици, и спрямо държавата и народа ни.

Все пак, за всичките си просветителски и благочестиви дела Кирил и Методий бяха обявени през 1979 г. от главата на Римо-католическата църква за покровители на Европа, което на църковен език означава и създатели. Да, Светите братя се явяват творци на доктрината за духовно свободната национална държава, в противовес на глобализма, целен да бъде наложен и в онази епоха, но чрез религиозна догматика и църковна административна система. (Виж статия от директора на Националния исторически музей ст.н.с. Божидар Димитров – “Кирил и Методий – създатели на Европа” във вестник “24 часа” от 08.06.1998 г.; също статията на Тамара Шишманова “Интригата Кронщайнер – П. Стоянов е етап от турцизацията на България” във вестник “Монитор” от 09.11.2001 г.)

А за тези, на които част от казаното дотук се вижда нереално, ще препоръчаме книгите “АЗ-ът на българите и националните символи” от Христо Танев и колектив, “Кабала – наука за Бога, Вселената и Човека” от д-р Папюс (Жерар Анкос) и “В очакване на Апокалипсиса” от Мариана Везнева. Така например, в книгата “Кабала” прави впечатление непредубеденото изумление на двама французи – автора и неговия приятел, докоснали се до величието на българския език, без самите те да разбират, че става дума за него, защото говорят за “славянски език”, дори за “славянско наречие”. По-нататък тези книги могат да отведат търсещия до толкова много други писания по въпроса, че само заглавията им ще заемат десетки страници.              

(Продължава в следващия брой)

Статията е прочетена 521 пъти
Назад към брой 103Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017