Украйна се готви да гради фашистка държава. Нейният фундамент заложи още Хитлер през 1939 г. с помощта на украинските националисти; през 2014 г. Евросъюзът даде команда да се разконсервира строежът на фашистка Украйна. За 75 години нищо не се е променило. Строителният материал, както тогава, ще бъде кръвта. Защото бандеровците, които в Украйна смятат за герои, друго, освен да проливат кръв, не умеят.
Историята на украинския бандеро-фашизъм
На 12 септември 1939 г. на съвещание във влака на Хитлер началникът на военното разузнаване и контраразузнаване Канарис получава задачата да подготви „украинските организации за унищожаването на поляци и евреи”. Под „украински организации” се има предвид Организацията на украинските националисти (ОУН).
След два месеца 400 украински националисти започват да се обучават в лагерите на абвера в Закопане, Комарно, Кирхендорф и Хакещайн. През 1941 г. тези националисти се превръщат в ядрото на Украинската въстаническа армия, която от 30 юни 1941 г. влиза във война на страната на Германия (на базата на „Акта за провъзгласяване на украинската държавност”). В деня, в който е приет „Актът”, нахлулият заедно с немски части в Лвов украински батальон „Нахтигал” под командването на Роман Шухевич разстрелва повече от три хиляди лвовци поляци, между тях и 70 световни учени. За една седмица избива още около седем хиляди евреи, руснаци и украинци.
Докато разчистват Лвов от труповете, в двора на Святоюрския събор митрополит Андрей Шептицки извършва богослужение в чест на „непобедимата немска армия и нейния вожд А. Хитлер”. С благословението на главата на Украинската гръко-католическа църква започва масово унищожение на мирно население в Украйна от бандеровци, нахтигаловци и дивизията „Галичина”.
Националистите така се вживяват в кървавото си дело, че на 5 юли 1941 г. Хитлер е шокиран от докладите за зверствата им и заповядва на Химлер да „въведе ред в тази банда”. Немците разгонват главатарите на Украинската въстаническа армия, а Степан Бандера за две години е изпратен да „си почине” в лагера Заксенхаузен, разбира се, в луксозен блок за привилегировани затворници. Пуснат е в средата на войната, когато Червената армия преминава в настъпление. Тогава Украинската въстаническа армия, останала без немски контрол, проявява пълната си сила.
Хиляди украинци умират ежедневно в страшни мъки. Националистите превръщат всяко убийство в садистко изтезание, сякаш се съревновават в зверствата. По-късно, когато следствените бригади в НКВД разследват престъпленията на бандеровците, съставят списък със 135 най-често използвани от Организацията на украинските националисти и Украинската въстаническа армия изтезания: забиване в черепа на дебел гвоздей, пробиване на главата от ухо до ухо с дебела тел, размазване на главата с менгеме; разпаряне на корема и наливане на гореща вода вътре, обесване на дърво с краката нагоре и опалване на главата с огън, забиване на дъбови колове между ребрата...
Разказите за зверствата на Украинската въстаническа армия са издадени в пълен обем, но никой в Русия, Украйна и Полша вече не си спомня за тях.
Две момчета се опитали да потърсят помощ от партизаните. Бандеровците разпрали коремите им, отсекли ръцете и краката им, посипали раните със сол и ги оставили да умрат в полето.
От село Волковия една нощ бандеровците изкарали в гората цяло семейство и дълго издевателствали над него. Разпрали корема на една от жените, която била бременна, извадили плода и вместо него тикнали в утробата й жив заек...
„... Дойдоха бандеровците, хванаха баща ни и с брадва отсякоха главата му... майка ни почина от разрив на сърцето.”
През есента на 1943 г. „армията на безсмъртните” убила 40 полски деца в село Лозовая, Тернополски уезд.
„Ние бяхме свидетели как оуновците изклаха цели болници с червеноармейци, които бяха оставени в тила без охрана. Те изрязваха на телата им звезди, режеха ушите, езиците и половите им органи...”
Бандеровците влизат в Киев на 23 септември 1941 г., на 28 септември разстрелват в Бабий Яр 350 хиляди киевчани, сред които 50 хиляди деца! В наказателните отряди от 1500 души се подвизават 1200 полицаи от ОУН и само 300 немци.
В Украйна от ръката на фашистите загиват 5 милиона и 300 хиляди мирно население, сред които 850 хиляди евреи, 220 хиляди поляци, 500 хиляди украинци, 450 хиляди съветски военнопленници.
Парадоксално е, но Сталин се оказва човекът, който цивилизовано решава националния въпрос в Западна Украйна. Без рязане на глави и разчленяване на деца. Новата комунистическа власт, установена в Полша, не позволява да се устроят акции на отмъщение срещу украинците. На 6 юли 1945 г. между Съветския съюз и Полша е сключено съглашението „За обмяната на население”. Един милион поляци се върнали от Съветския съюз в Полша, 600 хиляди украинци – в обратното направление; 140 хиляди полски евреи тръгнали за Палестина.
На 17 март 1951 г. Украинската въстаническа армия се обърнала с призив към САЩ да й окажат помощ в борбата срещу Съветския съюз.