(26.09.2014 г.)
Бяхме започнали вече да пристигаме в клуба, когато там заварихме, седнал на крайната маса до вратата, Георгиос. Усмихваше се. Беше грък по народност с черни очи, черни коси и мустачки и с бяло лице. Пред него стоеше разтвореният му лаптоп. Работеше, но веднага влезе в приятелски разговор с нас. Разбрахме, че има идея, да направи духовно обединение на държавите от Балканския полуостров – на базата на най-ценното в развитието на всяка страна. Искаше всеки народ да може с няколко думи да определи себе си. За своята страна той наблягаше на Аристотел и смяташе, че този философ има най-голям принос за развитието на нашата цивилизация. Даде и пример, с албанците. Каза, че те са държава на 30-40 години и нямат особен принос за Балканите, но че са добри работници и че тяхното призвание е да работят. Възроптах в душата си от това и отговорих, че никой народ няма да се чувства горд само като работник и че непременно ще иска да се развива.
Целта на Георгиос беше да покаже на Запада истинската история на Балканите, а не тази, „която те са ни наложили”. Каза, че когато сме били под османско иго, всички сме били един народ. И на мен съвсем започна да ми свети червената лампичка. Благославях двете години, които бях посветила да проучвам Васил Левски, а с него и цялото ни Възраждане. Веднага се сетих за гръцката национална доктрина – „Мегали идея”, целяща възраждане на Гърция в рамките на Византийската империя. От запад тогава са ни притискали сърбите с тяхната национална доктрина „Начертание”. С нея са целели възстановяване на Душановото царство, когато те са били в най-обширните си граници. Румъния също – с нейната си национална доктрина. Добре, че границите са били определяни все пак по два признака – историческо право и разпределение на етническото население.
Като потомка на бежански род от Беломорска Македония, припомних на Георгиос, че те са прогонили българите от Гърция от земите им и после са сменили имената на селищата им. Затова и сега си нямат притеснения с българите, а ние направихме най-хубавите градове на нашите турци. Изглежда, че в исторически план 100 години се смятат за време, в което се губи давност, време, в което нещата избледняват и се забравят. Но тук е и смисълът на родовите изследвания и родовата памет. Така и истинските цел и замисъл на Георгиос не ни станаха особено ясни. Той се яви само на още една среща и се върна в Гърция по своите си работи.
Защо споменавам Георгиос в дните на честване на Будителите?! Защото той откри за мен необятни пространства зад себе си. Той беше едно предизвикателство. Беше осведомен за всички балкански народи, за разлика от мен, убедена съм, за разлика и от всички нас. За сетен път се замислих за огромното значение да знаеш задълбочено историята на народа си. И тук ще дам две извадки на двама учени. Първата е от доцент Атанас Стаматов от СУ „Св.Климент Охридски”:
„Историята на всеки народ е неговата легитимност пред света, а националната му самоличност се възпроизвежда чрез вечно живия извор на родовата памет.”
Втората извадка е от проф. Атанас Попов, ЮЗУ:
„Родовата памет ни дава основата, посоката и мотивацията за нашето развитие. Тя е нашата изначална култура, нашата естествена жизнена среда, в която ние чувстваме, живеем и се развиваме най-добре. Най-ценни и полезни сме, ако познаваме нашия род и пазим нашата родова памет. Чувстваме се по-уверени, когато сме свързани с корените на нашия произход, когато имаме самочувствието, че сме част от едно по-голямо цяло, което е допринесло блага на обществото. Осъзнаваме, че животът нито е започнал от нас, нито ще свърши с нас. Замисляме се за истинската стойност на нещата, с които се занимавамеи които ще оставим след себе си на нашите деца, внуци и правнуци.”
Вкъщи бързо отворих интернет на държавите на Балканския полуостров – 13 на брой. Само 7 от тях са прилежащи с цялата си територия, другите – частично. 22 милиона славяни, 12 милиона турци, гърци – 11 милиона, албанци - 4,5-5 млн., италианци – 285 хиляди.
Отворих и на историята на всеки народ – как са се освободили, и най-вече потърсих националните им герои. Но подробностите са предмет на друг материал.
Най-важното беше, че Георгиос е отишъл много далеко. Имаше мащабен проект, при това перфектно разработен. Представи ни може би само част от него. Възхищавам се на перфекционистите. Беше замислил 7 симпозиума по Аристотел в 7 гръцки града, с разработени вече теми, лектори, награди. Не разбрахме дали ще успее още тази година да представи 1-вия симпозиум – международен. Но изпреварването е голямо. Разбира се, това веднага възбуди и най-важната ответна реакция – задействане на българското представяне – Орфей и орфеизъм, св. св. Кирил и Методий и славянската писменост, богомилите, националния ни герой Васил Левски– единствен по рода си, Петър Дънов /Беинса Дуно/ – Учителя, Петър Димков – Лечителя...
И на преден план отново излиза културата /вече в новата цивилизация/. Излиза новото будителство, сега вече в рамките на многонационалната ни държава – Европейския съюз.