Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница - част 9 в брой 97

Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница - част 9
Категория: История

Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие

Невежество, престъпно съглашателство и продажност подпомагат противниците на българския дух

продължение от бр.96

От една страна, твърдят те, „националистическата кауза е основната движеща сила в дезинтеграцията на комунистическите държави, по същия начин, по който по-рано той бе основната движеща сила в антиколониалните борби. Но, от друга, национализмът е нож с две остриета: основан върху старите концепции за нацията-държава, той лесно може да стане източник на нетърпимост, конфликти и преувеличен расизъм. Традиционното схващане за „нацията” частично изчезва в развиващия се интернационализъм: зависимост на някои страни по линия на суровини и материали, на други – по линия на храна и инвестиции, на трети – по линия на науката и технологиите. Всичко това създава нов вид солидарност, която е трудна за възприемане.”

Остава някой друг от ранга на римските клубаджии да ни обясни защо търговията, инвестициите, науката и технологиите непременно трябва да имат като „съпътстващ ефект” накърняване на нациите?

А ето и сентенцията от вече цитираната глава „Новости в езика, анализите и подхода”: „За твърде много елементи на тази глобална революция ние нямаме достатъчно познания и натрупването на повече информация не гарантира по-голяма сигурност, че ще се предприемат необходимите действия за решаването на проблемите.

Ние трябва да се научим да действаме в условията на непрекъсната несигурност. Днес тази несигурност е много по-дълбока и се изменя непрекъснато. Тя изисква адаптиране от страна на нашите институции за постигането на по-голяма мобилност и капацитет за реагиране на движещите се мишени на историята.

Основното предизвикателство днес е как да се получи разбирателство между езиците на икономиката и екологията. Възможни са два подхода: екологичните аспекти могат да се прибавят към конвенционалните икономически анализи или икономическите подходи – към по-широките екологически съображения. Много внимание е нужно в тази област, където трябва да се прави разлика между три типа икономики: макроикономика, микроикономика и екологична икономика. Трябва да намерим начини по-ефективно да интегрираме екологичните аспекти с установените и мощни подходи на макро- и микроикономиката.”

Позволих си да приведа толкова много цитати, за да стане ясно, че тези, на които сега сме поверили бъдещето си, не са в състояние или по-скоро никак не са заинтересовани и не желаят да ни кажат нищо съществено. В същото време още по-настървено претворяват в дело поговорката за мътенето на водата и риболова в нея. Или, както се казва, „тяхното не се губи”, а нашето е все в „светлото бъдеще”. По-възрастните читатели със сигурност ще потвърдят, че целият този „доклад” е в стила на докладите от партийните конгреси от 50-те и 60-те години на миналия век, които всички бяхме задължени да слушаме, да изучаваме и цитираме, но трудността в личен план се състоеше в невъзможността на отделната личност да намери собственото си място сред толкова много „трябва”, „необходимо е” и „да се . . .” А в същото време така наречената номенклатура живееше нашироко с немислими за останалата „членска маса” привилегии. Така за няколко месеца повярвахме и на Михаил Горбачов, който на срещи с геолози, миньори, работници и селяни все повтаряше: „Нам надо . . .”, „Нам необходимо . . .” Докато настъпи организираният хаос, който от „членска маса” ни превърна в „електорат”, което се оказа чиста тавтология.

Следва сериозно да се замислим и над подобните по форма „проучвания” на ЦРУ, публикувани в тяхното ежегодно издание „FACTBOOK”, твърдящи, че в България живеят 2,5 % македонци. А за българи в Македония не се говори . . . (Виж вестник “Сега” от 25.01.1999 г. – статия от Лилия Попова “ЦРУ преброи над 200 000 македонци в България”.) В пряка връзка с това е и горчиво-ироничната констатация на вестник “Нова Зора” от 30.10.2001 г.: “Братските американски военни части, преминаващи през България на път за демократично окупирано Косово, обявиха за единствен свой работен език в България “македонския”. Защото на Балканите се говорели прекалено много езици, та не си струвало да се издирват преводачи за всеки един от тях.” (Из статията на Александър Желев “Новото време започна и във външната политика.”)

Виждаме и резултатите от подписването на “Рамковата конвенция за защита на националните малцинства” на 09.10.1997 г. от президента Петър Стоянов, а след това ратифицирана от Народното събрание под масиран външен натиск. Чрез нея България се легитимира пред света като многонационална и многоезична държава, което бележи началото на нов етап от разпокъсването на българската нация. Националната ни телевизия започна предавания на турски език, на дневен ред са такива на ромски, в този дух се извършва преобразуване на училищните програми, обсъжда се и въпросът за въвеждането на преводи на “майчин език” в държавните учреждения, като съдилища, граждански и социални служби, и пр. В някои университети беше въведена специалност “Начална педагогика с ромски език”. Ето какво се казва в този дух в рецензия от доц. д-р Бончо Асенов на книгата на Веселин Божков “Заплахата остава” във вестник “Нова Зора” от 03.07.2001 г.: “На първо време може би ще се осъществи цитираното в книгата желание на новия политически лидер Емил Кошлуков, за когото Ахмед Доган казва, че е негов ученик. Той заявява в свое интервю във вестник “Права и свободи” (2 април 2000 г.): “Няма нищо назадничаво и предателско спрямо националните интереси разпорежданията на община Кърджали да се издават на турски език . . . Искам да видя времето, когато в крупните райони с турско население ще има наистина реално двуезичие. Не става въпрос за преподаване в училищата, а за държавната администрация.”

Става ясно каква еничарска политология е изучавал в САЩ известният дисидент (тъй де, буквално “човек, който не си е на мястото”; Р.П.). И по-нататък мнението на автора на статията: “Световната и конкретно балканската практика обаче показват категорично: реалното двуезичие води до културна автономия, регионално самоопределение, териториално обособяване и стремеж за създаване на самостоятелна етническа държава. Справка – Косово. И още един по-болезнен пример: събитията сега в Македония.”

Че нещата и у нас отиват в тази посока, можем да установим от публикациите и множество изказвания на дейци на Движението за права и свободи, настояващи за приемане на турския език за официален, за засиленото му или задължително изучаване в училищата, за предавания на него по националните средства за масово осведомяване, за въвеждането му в администрацията и пр. Примери: статиите “Вържи Лютвитата, да е мирна държавата” – вестник “24 часа” от 19.07.2001 г., “Доган иска новини на турски и по радиото” – в. “Народно дело” от 03.08.2001 г., “Документите – и на турски” – в. “24 часа” от 07.08.2001 г., “Възможен ли е косовски вариант в България” във вестник “Нова Зора” от 20.03.2001 г. и “Иде ли македонският вариант?” в същия вестник от 04.09.2001 г.

Продължаващите нарушения на Конституцията и беззаконията, подпомагани от чужди “инвеститори” в нашия политически живот принуждават вестник “Нова Зора” да публикува за втори път (в броя си от 22.04.2003 г., т.е. след две години) статията “Възможен ли е косовски вариант в България” от  Живко Сахатчиев. Поводът е подстрекателското антибългарско изказване на човек, назначен от българското правителство на високата държавна длъжност заместник областен управител на град Пазарджик. На митинг в село Корница устата на Реджеб Молла Ахмед даде изява на неговия вътрешен глас, който вече ни е добре познат от изказванията на редица негови съпартийци:

“Искаме си турския език. За нас той е официалният. Нищо, че в Конституцията пише, че е българският”; “Турския език си искаме не само два часа, а всички предмети да се изучават на турски език”; “В Родопите продължава да се разпространява христовото слово. Нямаме нищо против, но те (българските свещеници; Р.П.) нямат място в нашите региони и трябва да си отидат.”

Но още през юни 1990 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган заявява пред турския дипломат Алев Калъч: “Втората ми мисия е да направя всичко възможно, за да може у помаците да се изгради турско самосъзнание. Аз съм длъжен да ги науча на турски език и да ги приобщя към турската нация.” И това го казва човек с потекло от турчеещите се цигани, учил турски език с помощта на частни учители.

(Продължава в следващия брой) 

Статията е прочетена 485 пъти
Назад към брой 97Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017