Разкъсването на вселенското единство на Целостта води до много деструктивни и негативни тенденции в брой 87

Разкъсването на вселенското единство на Целостта води до много деструктивни и негативни тенденции
Категория: Сърцето, душата

Но това, което хората са разделили, Бог отново ще свърже в една Цялост

От 1916г. отчитаме времето, празнуваме празниците си по Григорианския календар. Амбициран да въздигне поразклатения авторитет на Ватикана, през 1572 г., папа Григорий  въвежда това ново летоизчисление, премествайки  датите с 10 дни напред, за да се навакса „изоставането” на действащия дотогава Юлиански календар. По-късно се добавят още 3 и днес разликата между двата календара е 13 дни. Но прословутото научно преимущество на Григорианския календар е само мит, защото е основан на отдавна отхвърлената от науката геоцентрична система, според която Слънцето се върти около Земята, затова и тропическата година, приета от него за еталон, е условна, въображаема величина. Докато Юлианският календар е космоцентричен и неговата основа, сидерическата година, е реална величина, равна на пълния период на въртене на Земята около Слънцето. Ето защо всички астрономически и историко-хронологически изследвания, свързани с големи периоди от време, се правят по него. Новият стил на  папската реформа е призната още при създаването й  за безсмислена от Сорбоната, Виенския и други университети, както и от редица астрономи, като Джордано Бруно и Галилео Галилей. Учението на Коперник било забранено, защото би разобличило нейната псевдонаучност и защото отказва да вземе участие в нея. 

След Никейския църковен събор през 325 г. Великден започва да се празнува в първата неделя след първото пълнолуние, което е след или в деня на пролетното равноденствие. Така че през тези години датите на православния Великден по нов стил варират в интервала от 4 април до 8 май включително. Но така през 22 век всеки ден от годината може да бъде Великден, при предположение, че сегашните правила за определяне на датата му останат в сила достатъчно дълго. Много е парадоксално, че чрез календарните различия народите празнуват различно ставащите по едно и също време в небесата астрономически събития. Например, за едни християни е Иванов ден, а за други Коледа, докато едните си честитят Рождество Христово, другите още постят. А в това време разкъсването на вселенското литургично единство на християните, отворя пътя за доста негативни тенденции. На 24 май – държавата и обществото честват светите братя Кирил и Методий, а Църквата ги почита 13 дни по-рано. Разделено е и църковното от гражданското празнуване на 1 ноември, празника на св.Иван Рилски и Ден на народните будители. А разкъсването на вековната връзка между богослужебното честване на светеца с народния празник в негова чест никак не е желателно.       

Оказва се също, че  новият календар е непригоден за църковното отмерване на богослужебното време по осветените от Светото Предание и съборния опит правила. Християнската Пасха много пъти се пада не само заедно, но и даже преди юдейската, което е грубо потъпкване на евангелските събития, според които Христос възкръсва след юдейската Пасха. Дори апостолските правила и каноните повелявали отлъчване от Църквата за неспазващите това правило. Затова още в 1582 г. Вселенският патриарх  Иеремия  II, заедно със Синода, осъжда римското календарно нововъведение и свиква църковен събор, който предава на анатема всеки, който го следва. Затова в православните държави Григорианският календар е наложен само за гражданския живот, а поместните им църкви продължават да празнуват по Юлианския. Но през 1923 г., Вселенският патриарх  Мелетий Метаксакис свиква т.н. „Всеправославно съвещание”, в което не участват повече от половината поместни православни църкви и се взема решение за приемане на „новия стил”. Поради всеобщото възмущение и вълнение сред православните, обаче, Мелетий е свален от Вселенския престол. Но заместникът му още през 1924 г. налага т.нар.„поправен юлиански календар”, преминава се  към Григорианския Месецослов при запазване на православната Пасхалия. Същото правят и Еладската  и Румънската Църкви. След големи смутове и вълнения, гонения в тези страни и днес големи маси от хора продължават да следват т.нар. стар стил. В Русия новият календар е въведен съвсем за кратко и отменен, защото богомолците  опразват храмовете и отказват да се черкуват по него. Поради решителната народна съпротива, новият стил се проваля и в Македонската църква. У нас, обаче, календарната реформа става неочаквано на 18.07.1968 г. С „Послание до клира и всички чада на БПЦ” тя е обявена в Църковен вестник вече като факт, станал „по общо желание на клира и вярващия народ”. Игнажден започва да се празнува веднага след Никулден и 13-те дни помежду им с честваните през тях светци просто са зачеркнати, като е съкратен и Рождественският пост. Докато честването на Гергьовден е оставено по стария стил. А това нарушаване на времевите граници, на богослужебния църковен ред, съвсем не е невинно. То хем не нарушава православната Пасхалия, хем следва  Григорианския календар за Месецослова - празниците с постоянна дата. Така се нарушава логическата връзка между отделните периоди и празници, губи се връзката с мистичния дух на църковното богослужение. Тогава изобщо не е чудно, че в тях не се усеща вече така силно присъствието на Божия благослов, че атеизмът се възражда, че празниците се лишават от религиозно съдържание и стават повече повод за ядене и пиене. Но тъй като Църквата, е небесно-земна институция, ръководена от Светия Дух, това, вероятно, няма да продължи още много дълго време. И мистичната сила на Духа, Неговата благодатна сила на спасението ще променя по свои неведоми начини делата на хората. И това, което те са разделили, Бог отново ще свърже в една Цялост.

Страницата подготви Лияна Фероли

Статията е прочетена 316 пъти
Назад към брой 87Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017