Сън
Сънувам сън сред майските талази
на дъхаво и влюбено море.
Стоя – омаян страж. Стоя и пазя.
Магията да бъде вечна. Да не спре.
Димитър ДИМИТРОВ
Денят, пробуждайки се, вдиша от студа.
Размърда се и си отвори вятър.
Издиша тъмното през сънена врата
и пак си легна.
Този път за кратко.
Между диханията, в миг на простота
снежинка се пресече с тишината.
Искрица бе. А после заваля
любов...
И побеля земята.
Димитрия ЧАКОВА
Вали сняг.
Ангелите
сменят
перата си.
Елена ТЕ КИЕРО
В небесната магия вярвам
И призовавам ви
Елате, Светове
Елате тук
Преобразете всичко
О, Светове на съвършена светлост
Разкрийте се пред земния човек
В дълбокото му лоно се явете
Магията ви нека блика благо
В недрата ни привидна безнадеждност
Да се отърси мантията на Земята
От мрак и отчаяние
Да блесне
Световната душа
Апокалипсисът
е в нас самите!
Евгения ТАГАРЕВА
***
Защото е невероятно!
Но какво ли -
това загадъчно прозрение,
промъкващо се тук и там,
да е самата истина...
И ако цялата история,
заобикалящият ни интериор,
войните, щастието, ситуациите,
безбройните ни срещи и събития,
припламващите и отлитащи
човешки същности.
И всичко, всичко
е една неизмерима,
трептяща и вълшебна
холограмна приказка,
в която всяко чудо
е възможно.
И ние сме безкрайни,
в множество реалности?
Кирил ДИМИТРОВ
Между чувството и разума,
между спомена и болката –
разпадам се на звездни атоми,
докато свърша. Толкова.
Докато се надбягвам със себе си,
усещам пръстите на твойте длани
по парещата тръпка на сърцето ми.
Спъвам се в магията на думите.
Сега съм в безизходица. Във вакуум.
А исках да съм птица Феникс –
и да открия вярната посока.
Мария ДУЛОВА
Танц
Огнени, живи тела.
Отворени рани,
кървящи от щастие.
Огнени, живи тела,
древен танц, който
всеки от нас е танцувал.
И живота-роман
с кръвта ни написан.
Сътворен от мечти
и копнеж, от праха
на Праотеца.
Сътворен от земя
и небе до бeзкрая.
Сътворен от
сълзи-океан,
от Всемира
на нашите сърца.
Магдалена МАРИНОВА
Не ме обличай с думи!
Нежно обгърни
Сърцето ми с твоето!
Без думи!
Само резонанс
на две сърца в едно.
Без думи.
Ще ни разтвори
любовта ни.
БЕЗ ДУМИ.
Михаил ХИНЕВ
Нищо повече!...
Нищо повече
от топло рамо
и от споделени въпросителни.
Звезден лабиринт за двама
и сънуване на изгрев...
Вангелия АТАНАСОВА
Птица кацна до сърцето ми.
Остави следа
от прекосения бряг.
Отворена клетка
е душата ми.
Роди се слънцето в мен
да изгори сушата.
Всичко далечно сега е до
болка преоткрито.
Родих се там, където
огънят не умира.
Атанас ЯНКОВ
Без знак, без намек и без вик,
зачената безмерно в зноя,
родена в есенния щрих –
тъй крехка и тъй жадна,
облечена в прашеца звезден,
по-силна си и истинска, любов,
от всяка друга преди тебе –
пробуждаш пламъци от мрака,
рушиш прегради вкостeнели,
издигаш ме с магичен танц
над митове и над закони,
възвишена в обятията твои
душата ми те благославя.
Румяна НИКОЛОВА
Квантово есе
Някой би могъл да каже:
Значи Вие сте от онези, които смятат, че духовността е бъдещето на човечеството? Нима не виждате какво става по света?
Аз бих му отговорила следното:
Това, което става по света, е прекалено патологично, за да не съществува някъде нещо по-здравословно.
Твърде много е злината, за да няма и доброта.
Твърде много е безсмислието, за да няма и истина.
Твърде много е глупостта, за да няма интелигентност.
Твърде много е отчаянието, за да няма надежда.
Всяка лицева страна има и опака. И ако лицевата страна носи толкова положителен заряд, колкото опаката е изпълнена с отрицание и ужас, то можем да възложим вяра, надежда и любов на бъдещето.
Евгения КАЦАРОВА
Цената
на един поглед
е квантова
дилема.
Той събира
полюси
и вещае
вселени.
Искрящ миг
и вечност.
Мрака раздига.
Ако любовта е
истинска -
един поглед
стига.
Розалия АЛЕКСАНДРОВА
У дома
Смъртта
ще дойде.
Но е
рано
да свири
ангелският
марш.
Сърцето, дръзнало промяна,
ще оцелее. В студ. И фалш.
Сърцето.
Времето
на Бога.
Откупва
своя земен
дял.
И всеки миг
се ражда
огън.
Часът
на смисъла
узря.
Розалия АЛЕКСАНДРОВА
Стихове от сборника „Квантова поезия” в брой 9
Категория: Изкуство, култура
Статията е прочетена 1945 пъти