Чрез календара на Танев-Манев българите отново могат да се върнат в духовното русло на своето време
Българският празничен циклов календар е космически, защото в него датата следва събитието, а не събитието датата
Инж. Таньо Танев и Ангел Манев от Стара Загора са известни изследователи на древната ни история.По покана на Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров” и Съюза на учените те представиха в Кърджали новата си книга „Български празничен циклов календар”. С нея дават отговор на многобройните въпроси, които ни вълнуват за това как българите са датирали събитията във времето, какъв календар са имали, каква е била неговата точност... За съжаление, историята не ни е оставила никакви материални записи за естеството на този митичен Български календар, казват те. Останали са само някои бледи спомени, графични символи, предания, песни, говорещи за него. И много малко неунищожени писмени паметници, посочващи точните датировки на минали събития. Много автори, а можещите да боравят с тази сложна материя се броят на пръсти, са правили опити да „възстановят” Българския календар, но не с особено голям успех. Никои от тях, обаче, не посочват точната дата за началото на българското летоброене. Докато Българският празничен циклов календар на Танев-Манев отчита с висока точност това, както посочва и точното време на прилагане на българските народни и църковни празници.Освен това, подходът им към стартирането на календара е чисто археометричен и включва мултидисциплинарно възстановяване на астрологичните и астрономичните констелации през цялата 5505 г. пр.н.е., годината използвана за начало на времевия отчет на българите. Оказва се, че началната дата на българското летоброене е 15.08. 5505 г. пр. н. е., от която е започнало да се отчита новото време за нашия физически свят. Тогава на небето се е формирала уникална звездно-планетарна конфигурация. Стартовата дата пък календара на Танев-Манев не е 01.01., а 23.12. 5504 г.пр.н.е. по християнския календар. Това е зимното слънцестоене, когато Земята сменя посоката на своето орбитално ускорение от избързване към закъснение и обратно. Така е и в точката на лятното слънцестоене. В тези дни ускорението е равно на нула. Тогава Земята, заедно с хората, се намират в координатната система на невидимото, на духовното, където действат не силите и енергиите, на които се крепи материята, а силите и енергиите, на които се крепи Съзиданието. Тези дати от древността са били почитани и празнувани, защото тогава хората могат да общуват пряко с духовния свят.
Българският празничен циклов календар е точен инструмент за отчитане на реално историческо време за къси и дълги периоди. Изработен е въз основа на точността на календарните дроби на Българския циклов календар и на Григорианския календар. Пригоден е за синхронно, едновременно, отчитане на реално историческо време и по двата календара. Обвързан е към датата на Възкресението на Иисус Христос, което по Юлианския календар е на 07.04. 33 г.н.е.., а по Григорианския - на 05.04. 33 г. н.е. По Българския празничен циклов календар сега се намираме в 7518 година от българската ера.. Календарната стихия е Въздух, а годишният зодиакален знак е Барс/Тигър/.
В своите календарни изчисления Танев и Манев работят само със слънчеви години и със слънчеви календарни седмици. В техния календар празниците са завинаги постоянни във времето, непроменящи календарните и седмичните си дати, докато в Григорианския календар /по който сега отчитаме времето/ са подвижни, при него се натрупва грешка на всеки 3000 години, докато в този на Танев-Манев – само едно денонощие на 13 2000 години. В техния календар не събитието следва датата, а датата следва събитието, затова той е адекватен на съществуващата астрономическа обстановка и това го прави космически. В него датата на Възкресението не е подвижна, винаги е на 5 април, а когато годината е високосна – на 6 април. И когато празнуваме по него, се намираме в точния информационен отпечатък, изпитваме духовното влияние на празничните духовни конфигурации. Празнувайки така, имаме възможност като осъзнати Аз-ове за индивидуален и групов контакт с информационния орбитален отпечатък на великото събитие – Възкресението на въплътеното Творящо Слово, Сина на Всевишния Бог – Иисус Христос. А така и разбираме, че Духът управлява времето и неговата плътност, а не материята.
Календарът на Танев-Манев отговаря на общите изисквания, за да може определена мисловна конструкция да се нарече календар.Той предоставя на българите възможността да провеждат своите празнични ритуали според точното им пространствено и времево привързване. Да празнуват адекватно своите народни и църковни празници и отново да се върнат в духовното русло на своето време.