В учебниците: В България сред най-различните хора има и българи?! в брой 87

В учебниците: В България сред най-различните хора има и българи?!
Категория: История

С. А.

Учебниците са така написани, че унищожават националните ни герои и вредят на децата ни!
Еничарознание, или за бруталния погром над българската идентичност в училище...!

Големият ми син сега е в 3 клас и точно за тези уроци така се ядосвах, че ме обвзе ярост и му обясних какво наистина е ставало, кои са българските канове и царе (отделна книга му дадох за тях), а за българските празници - кои са те и че никакви цигански васильовици на някакъв си крив банго-Васил, нито пък курбан-байрями или пасхи НЕ са български празници!!!
Вместо да направят цели отделни уроци за българските традиции, празници и предания, те най-нагло ни натрапват чужди, ЗА СМЕТКА на българските!!!
Е, това вече прекрачи всякакви граници!

 

К. К.

Представете си, че сте в трети клас и искате да разберете какви хора живеят в България, какви обичаи имат българите, или каква е историята им, и за това разчитате на учебниците по „Човекът и обществото“ и „Читанка“. Е, нямате шанс да научите нищо. Защо ли?

Четейки учебника по учебния предмет „Човекът и обществото“ (бивше „Родинознание“), ще научите, че България „от древни времена е била добро място за живеене на различни хора и че днес също в нея живеят различни хора, които живеят и се трудят заедно“ (стр. 3).

Търсейки все пак информация за това какви точно са тези най-различни хора, които живеят в нашата родина, стигате до урока на стр. 10-11, наречен „Моята родина – република България“. И там не пише нищо по въпроса.

Ако не сте се отказали да търсите и продължите да ровите в учебника, в крайна сметка ще попаднете на някакви българи чак на стр. 42. Да, каква изненада, нали? В България сред най-различните хора има и българи. За славяните пък са отделени точно 7 изречения на стр. 44, като първото от тях е, че „славяните живеели във Византия“. Ако търсите обаче каквато и да е информация за това, че България е славянска държава, няма да намерите.

По-нататък от урока за Симеон Велики ще научите, че „Цар Симеон водил продължителни войни с Византия, но те не оставили трайни следи в българското минало“ (стр. 48). Защо в такъв случай са го наричали Симеон Велики не става ясно. След това хронологията върви така – цар Петър, цар Самуил, цар Калоян, цар Иван Асен II, Османска империя. Второто българско царство е сбито в два урока на 3 страници – от 54 до 57. Искате да научите как след Иван Асен II е дошла Османската империя? Няма да научите. Не и от този учебник. Нито ред за турските зверства, а името на трагичния и героичен български цар Иван Шишман въобще не се споменава.

За Османската империя ще научите, че „немюсюлманите имали право да изповядват вярата си… в семействата си, българите говорели родния език, създавали песни, празнували празници… в общите села християни и мюсюлмани живеели заедно, а в труда и празника човешките връзки надмогвали различията“ (стр. 60). Въобще идилия, мед и мляко текат по улиците, а доволната рая пее радостни песни за султана.

Ако пък искате да разберете защо българите са искали своя църква, също няма как да стане. Пише, че „през 1870 г. султанът признал автономна българска църква“ (стр. 64), но защо и от кого се отделила – нито ред. Борбата с гръцките фанариоти е напълно изтрита от учебника. Особено покъртително са описани животът и делото на Левски – „той създал комитети за подготовка на общо въстание… но полицията заловила апостола, съдът го осъдил на смърт. Присъдата била изпълнена в покрайнините на София“ (стр. 66). Срещу кого се подготвяло въстанието, коя полиция го заловила – не е ясно. Ако обаче детето е малко по-будно, като нищо ще остане с впечатлението за един рутинен и справедлив процес. А за обесването на Левски – забравете… На същата страница за Априлското въстание пише, че било жестоко потушено. От кого – не е ясно.

Особено е трогателен урокът за Освобождението на България (стр. 68). „Хората в Западна Европа, Съединените щати и Русия протестирали срещу султанската власт“ – честно, като прочетох за протестите на хората в Съединените щати, и ми се прииска да си скъсам дипломата по балканистика. Както и да е… Незнайно защо обаче след масовите протести в Западна Европа и САЩ избухва… Руско-турска война. Впрочем още по-странно е защо тя се води с турци, след като досега навсякъде се говори за Османска империя, а турци въобще не се споменават.

В урока за войната ще научим, че „в боевете за Стара Загора и Шипка опълченците се сражавали редом с руснаци и румънци“. Като прочетох за румънци вече не исках да си късам дипломата. А да я подпаля… След това не очаквайте нищо повече – нито ще видите за борбите на българите в Македония и Тракия, нито за Балканската война. Те са напълно изтрити от историята.

Почти в края на учебника, на стр. 86, е урокът за празниците на България. От него ще научите за празниците на „евреите, арменците, турците и всички мюсюлмани, ромите“, но не и за празниците на българите. Така Курбан Байрам, Ханука и т. нар. Василица са подробно обяснени, но Коледа, Великден и Заговезни са подминати. На всичкото отгоре урокът завършва със заклинанието „всички общности могат свободно да празнуват своите празници“. Явно под всички се има предвид и българската общност, макар че много-много не й се обръща внимание.

Погромът върху българската история и култура обаче продължава и в „Читанка“, където на стр. 59 има урок, наречен Василица. Няма да го преразказвам, защото ме е гнус, само ще ви кажа, че всичко, което знаете за българския празник Васильовден и за сурвакарите, тук е представено като циганско, или както пише в текста, „ромско“.

По тези учебници се учи от 2004 г. Вече десета година тази отрова се излива в главите на нашите дечица, без нищо неподозиращите родители да знаят какво се случва. Учителското съсловие, убито и унизено, си мълчи. Обществото, вторачено в икономическото си оцеляване, мазохистично се самонаказва с разделение на всички нива. Ако тук-там някой се пробуди и извика, викът му бързо се заглушава от поредния роден миризлив политически скандал. А дечицата ни израстват като еничари под благата опека на българската държава и всичките и културни и образователни институции. Защото тези учебници създават от българчетата в най-добрия случай една аморфна маса без национално самосъзнание.

Нямало заговор срещу България ли? Ако няма, значи сме най-малоумният и продажен народ във Вселената. А ние, дълбоко и искрено го вярвам, не сме.

Статията е прочетена 2248 пъти
Назад към брой 87Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017