На 13 април се навършиха 1200 години от смъртта на един от най-великите български владетели – канасювиги Крум (803-814). Нека си припомним каква е била България под негово управление и какви заслуги има той към нашата родина.
Крум удвоява територията на България, разбивайки и присъединявайки земите на Аварския хаганат (Румъния и част от Унгария включително град Пеща). Отблъсква нападението на Византия, унищожавайки цялата й армия. Присъединява към България редица важни и големи крепости като: Средец (София), Адрианопол (Одрин), Месемврия (Несебър) и други.
Кан Крум създава и първите писани закони в Дунавска България. Според легендата той разпитал аварски военнопленници какво довело до разпадането и унищожението на тяхната държава и създал своите закони въз основа на техните отговори: „От какво, мислите, се случи, че вашият началник и целият ви народ загина?”, те му отговорили: „От това, че взаимните клевети се умножиха и погубиха по-храбрите и по-благоразумните; после злодейците и крадците станаха съобщници на съдиите; после от пиянство, понеже виното се умножи и всички станаха пияници; после от подкупничество (и всички станаха рушветчии); сетне от търговия, защото всички станаха търговци и се лъжеха помежду си. И нашата погибел произлезе от това.”
Като чул това, Крум свикал всички българи и заповядал, като издал [следния] закон: ако някой обвини [наклевети] някого, то той да се не слуша, докато свързан не се разпита; и ако се окаже клеветник и лъжец, да се убива. Не се позволява никому да набавя храна на крадеца; и [на оногова], който се осмели това [да прави], веднага да се конфискува имотът, а на крадеца пък да се пречупват свирките [пищялите]. Той [Крум] заповядал да се изкоренят всички лозя. На всеки просяк да се не дава просто [оскъдно], но в достатъчно количество, та да се не нуждае втори път; [на оногова], който не постъпва така, веднага да се конфискува имотът.”.
Безспорно, великият владетел Кан Крум ще остане най-известен с победата си над българоубиеца – византийския император Никифор I Геник. Разгромът на византийците в битката при Върбишкия проход през 811 г., хвърля в ужас цялата империя. Самият император пада мъртав, а отсечената му глава стои набодена на копие за известно време „за показ на идващите при Крум племена и за наш позор“ (Теофан). След това, според легендата, е наредено от главата да бъде направена чаша, обкована със сребро за кан Крум.
На 13 април 814 г. Крум умира, най-вероятно от сърдечен удар или инсулт, по време на масова подготовка за нападението на Константинопол.