„Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате.” в брой 83

„Не се полъгвайте, че тези, които държат парите,  държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате.”
Категория: История

"Дела трябват, а не думи"
"Всеки, каквото заслужи, да му се напомня"

"Ако ли от нийде не иде помощ, работата си е работа"
"Трябва да бързаме, няма кой да ни чака"
"Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско"
"Ако печеля, печели цял народ, ако губя, губя само мене си!"
"...времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме"
"На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни! Без тия едно да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайнени"
"Гледай народната работа повече от всички други, повече и от себе си да я уважаваш"
"Без изпит не е приет никой"
"Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре"
"Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате."
"Всичко се състои в нашите задружни сили, срещу тях не може да противостои и най-силната стихия"
"Братя, възобновлението на нашата славна преди държава, отърванието ни от проклети агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е тъй вам, вам надлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение."

Васил Левски

Отдавна бяха навлезли в живота ни Великите Учения. Сега именно мога да ги нарека Велики, защото виждам как непознаването им може да ни въвлече в неизмерими бедствия.

Еволюцията! При това със съзнателното участие на човека.

Възможно ли е прогресивните Учения вече над 100 години да не се забележат от хуманитаристите и още да не бъдат въведени в училищата, книгите им да не са разпространени в библиотеките и читалищата, да не бъдат пренастроени училищните и университетските програми върху техните основи.

Знайно е, че Людмила Живкова представяше непрекъснато страната ни пред света и то в една светлина на достойнство, сериозност и творчество, че и на водителство в идеите. Но Людмила Живкова беше  неразривно свързана с учението Агни Йога, а и неслучайно съдбата я срещна и с Петър Димков, един друг колос на българщината, следовник на Васил Левски, планетарен дух, посветен, виждащ в бъдещето, но не просто виждащ, а действащ към него – бъдещето, такова, каквото трябва да бъде в съзвучие с еволюцията на Космоса. Посланията му са единение на славянството, в което дело е работил активно; добротворство и взаимопомощ за всички, в което направление също активно е действал; връзка с близкото и далечното ни минало, и не само нашето, но и на Европа, за което всеотдайно е  работил, да не говорим за спасителството, подавано ни вече над 2000 години чрез Христос и най сетне в тази връзка, ни е подал посланието да се проучи истинското християнство – богомилството.

Отново се връщам към Великите Учения, по-специално към Агни Йога, с което Учение съм свързана вече 20 години. В момента пред мен е петата книга от Учението, „Безпределност – първа част”.  Просто си казвам: ”Отвори на стр. 60”. След като ще правя отзив за Левски, няма как да не го намеря, в която и да е книга на Учението. И наистина го намирам и то в абсолютна връзка с реалния, живия В. Левски на 19-тото ни столетие. Чета дословно от отворената страница: „84. Възможно ли е безцелно съществуване, щом дори природата има свое предназначение? Даже нисшите елементи имат собствена последователност – може ли за човека да бъде отредена разтворимостта? Крайно е съществуването на предмета, сътворен от човешка ръка, но творчеството на Космичния Разум е безгранично в своята целесъобразност. Стъпалата, които Човечеството може да заема в Безпределността, са изпълнени с космични отражения. Човекът е призван да бъде отражение на Вселената, потвърждение на космичните висоти, изява на космичните огньове. Съдено е усъвършенстване и път към висшите светове, а хората приемат съществуването си като безцелно преминаване! Видимо проявеното може да бъде илюзорно отражение, ала космичната зоркост подсказва на човешкото сърце: „Ние сме творение и творчеството е нашата съдба.”

И ето вече в следващата точка 85, още по-точно е самият Васил Левски: „Когато човек изминава жизнения си път със съзнанието, че целта на неговото съществуване е предопределена, значи Космичният Разум му е предал своя лъч. Убеждението, че ходиш по земята, съхранил духовното поръчение, приближава с хилядолетия”.

И за Левски и за всички нас, продължавам със следващата т.86 от книгата: ”Хората сами определят своето космично предназначение. Твърдението, че то зависи единствено от хода на еволюцията, превръща човека в играчка на съдбата. Съдба, Космос, Безпределност – терминлогията няма значение, но мнението, че течението на еволюцията носи човека без участието на неговата воля, го изолира от Космоса.

Ще кажа: ”Ядрото на духа носи набелязания път на Безпределността в Космоса. Склонността за откъсване от утвърдения път е фактор, който отнася духа в пространството. В ядрото на духа ще намерим пътя, отвеждащ към Безпределността.”

Търсете в ядрото на духа!

87.Отделеният в ядрото на духа атом носи знание за своето предназначение. Само дух, който съхранява ядрото си в чист огън, може да изяви истинското си предназначение.”

И така, кой е Васил Левски от казаното дотук? – Човек, за който съществуването не може да бъде безцелно преминаване. Той изминава жизнения си път със съзнанието, че целта на неговото съществуване е предопределена, което значи, че Космичният Разум му е предал своя лъч. Той живее с убеждението, че е съхранил духовното поръчение, а това приближава с хилядолетия. До къде приближава? До бъдещето, разбира се, като творческа целесъобразност на Космичния Разум с характеристики ЕДИНЕНИЕ, ОБЩО БЛАГО, ТВОРЧЕСТВО В ИСТИНА И ЛЮБОВ. Е, носители на всички тези прекрасни идеи са богомилите и аз лично съм убедена, че той е папа-богомил. Но това разбира се, ако успея да представя Левски в светлината на богомилските идеи, които също ме вдъхновяват и дотук нямат разминаване с  Агни Йога – Учението на живата етика.

И чак сега, след това некратко въведение, мога да започна отзива си за книгата на Ст.н.с.,Д.р ист.н. Марин Калонкин „Величието на Васил Левски”.

За мен Левски сам по себе си е бил Величие и Връх с въздействие върху съществото на човека. Но величие на величието много силно ме впечатли и привлече. Аз така и четох тази книга – много внимателно, защото тя ме навеждаше на мисълта за отзив. Но тогава това ми се струваше кощунство – аз  не бях проучвала Васил Левски  и смятах, че нямам право.

Левски беше звезда – ярка и неугасваща. Не бях и помисляла, че той не е това за всички. После, още преди тази книга, случайно разбрах това от стихотворението, което с болка написах за Васил Левски. Нарекох стихотворението си „Аз предателката”. Ще ви го кажа, защото то не е дълго:

„Може би не всеки е даден
на Левски да бъде за стража,
може би и не всеки е трябвало
за Левски меч да изважда!

Животът изтича и накрая
с болка пред теб коленича,
но каква полза е
сега да се кая!

С болка пред теб коленича!
Обръщам се към народа предаден –
камбана искам да бъда
за няколкото на Левски дадени!

Да, не всеки е бил даден за стража на В. Левски или по-точно, не всеки беше дорасъл да бъде негова стража. И болезнено е, когато човек разбере това в късните години на живота си, когато горенето е намаляло, а с него и енергията. Тогава се чувстваме предатели. Няма значение имало ли е причини за това, нямало ли е . И сега, след като прочетох тази изключителна книга на Марин Калонкин, която по-скоро бих оприличила на едно изключително дело, аз си дадох сметка, че точно при този човек трябва да отида и да говоря с него. И вярвах, че с такива хора още не е късно да се направи нещо, вече не толкова за В.Левски, колкото за държавата ни, или по-точно за насоките на развитие на държавата ни, като една преуспяваща в идното страна, такава, каквато Левски я е виждал.

Книгата е импулс за будните за обединение по посланията на Левски. Ние сме малки, защото са малки тези, дето ни управляват, а те са малки, защото ние сме малки, което формира инволюционната спирала на злото. За да се прекъсне, тя и се превърне  в еволюционна, е необходим отпор на духа – предизвикателство  и победа на смисленото, природосъобразното и истинното, формиращо доброто като елемент за възход. Затова е необходима работа!!! Нека тя да започне с представяния на такива, даващи импулси книги, със срещи с хората, не само в столицата, но и в страната. Основата все пак е положена и това са комитетите „Васил Левски” в страната, по мое впечатление, все с будни и уважавани хора. Просто е необходимо да се обърнем и към интердисциплинарния подход за постигане на истинска широта и задълбоченост на работата. Нима Националните състави на изкуствата тук няма да помогнат?! Няма ли да предадат красота и полет на работата, вдъхновение!? Просто едно дело в името на Левски трябва да се обяви. Левски е истинският водач на нацията и само той може да бъде нейният обединител и вдъхновител!

А сега да се обърнем към книгата и нейния  принос.

Дори външният вид на книгата е извънредно издържан – цветовото оформление и най-добрият портрет на В.Левски, контрастът и големината на буквите! Още с отварянето – различен шрифт на името на книгата, възможно най-красивият, като везан и говори за любов.

Посвещение към деца и внуци - „с най-силна родителска обич!” Нима има нещо по-ценно от това да бележиш с идеал децата си?! Няма по-достойно родителство, независимо от това, че в допълнение авторът има и своите титли и заслуги.

Статията е прочетена 350 пъти
Назад към брой 83Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017