Безброй деца в целия свят на възраст между три и дванадесет години гледат телевизия от 4 до 6 часа на ден. Какво се случва там? Понеже на екрана се движат картините, очите на детето могат да останат съвсем спокойни. Този факт се използва в очните клиники, когато след операция на очите на пациента се препоръчва например 5 часа на ден да гледа телевизия, понеже това е единствената възможност мускулите на очите да се държат напълно спокойни. Привеждането в спокойствие на мускулатурата е една важна помощ за лечението на един опериран мускул. Какви са последствията обаче при гледането, когато едно дете с нормална очна мускулатура часове на ред не я упражнява? Но не само това, а когато то не може да упражнява и изгражда пространственото виждане и възприемането на цветовете по един диферинциран начин? Определени типични цветове се проецират на екрана като съвсем малки точки, където чрез перспектива се получава илюзията за пространствена картина. Налице е един процес на виждане, който не поощрява развитието на очната организация, понеже тя не извършва една здравословна, т.е. отговаряща на действителността дейност.
Освен това информационният поток, който се излива от екрана, далеч надхвърля възможностите на детето да възприеме предлаганото му и самостоятелно да го преработи.
То възприема ту едно, ту друго и често не може да си изгради взаимната връзка между възприетите картини и схванатите изречения. Мозъкът се подтиква към разкъсано на парчета, асоциативно протичане на мисловния поток.
Мозъкът се формира повече като инструмент на пасивна асоциативна мисловна дейност. Той трудно ще бъде пригоден към активно собствено творческо мислене. В по-късния си живот един така израснал човек ще е зависим, необходимите му важни информации винаги да му бъдат давани отвън; той сам няма да е достатъчно в състояние, да изгради собствени идеи и преценки. Той изобщо няма да има импулси за такава дейност. В противовес обаче силно се развива едно мислене, което е критично наблюдателно и склонно да осъжда дадените обстоятелства. Защото такова мислене се занимава винаги само с наличното, а не е продуктивно-творческото. Едно творческо мислене може да се развие само въз основа на собствена активност, внимание и жив интерес към действителното обкръжение.
Мускулната система на човека има способността да функционира много единно. Фиксира ли се внимателно например с очите една точка, забелязва се, че всички останали мускули на тялото също се напрягат и стават неподвижни като очните мускули, които вцепенено са насочени към една точка.
Невъзможно е внимателно да се взираме през един далекоглед и същевременно да махаме с крак. Този феномен е отговорен за това, че децата стоят така неподвижно пред екрана и не извършват най-важното, каквото трябва да правят децата в годините на детското развитие – да се движат, да подражават, да стават сръчни, да са творчески дейни. След консумирането на телевизионното предаване се изпада в едно също така неестествено неспокойно движение, както преди това пред телевизора са били в неестествено спокойно положение. Не зависи от самото съдържание на гледаното предаване (дали е страшно или не е), а изобщо от характера на всяко телевизионно предаване, което насила води до изключване на движенията пред екрана, така че след като вече не се гледа телевизия, децата известно време не знаят какво да направят със себе си и клонят към агресивност, смяна на настроението и се държат провокиращо. Проблематичното или не проблематичното съдържание на определени предавания само засилват или отслабват въздействието.
Ние излагаме една поредица от симптоми, присъщи на деца, които редовно гледат телевизия. Тях често ги срещаме в кабинета на детския лекар и бихме искали да импулсираме родителите наново да премислят въздействието на гледането на телевизия в детска възраст.
Редовно гледащи телевизия деца, сравнени с други деца правят впечатление, че:
- пристъпват към хората без страх и дистанция, но без да могат да изградят истински личен контакт;
- трудно могат да отправят един насрещен спокоен поглед и вместо това се пулят или гримасничат;
- поставят повърхностни въпроси, без да имат особен интерес към отговора;
- техните отговори също са повърхностни или стереотипни;
- интересът им към даден предмет не отива много надълбоко;
- проявата на чувствата им е повърхностна и имат склонност към безцеремонност;
- мисленето им протича в бързи и готови асоциации.
Поведението на децата често изглежда оргинално и остроумно за родителите им, така че е трудно да се накарат да разберат казаното по-горе. Описаните в литературата въздействия на телевизията върху децата се покриват с нашия опит. Най-важните разултати са следните:
- Езикът, като възможност за лично изразяване остава примитивен.
- Способността да се разбере смисълът на прочетенето намалява. Чутите думи само трудно могат да изградят собствени представи у детето. Много повече се появяват запаметени картини и асоциации.
- Чете се малко и се предпочитат илюстрирани произведения, най-често Comics и Non Books.
- Липсва активно преработване на прочетеното и видяното. Чрез това се нарушава способността за концентрация.
- Поощрява се склонността към алкохол, медикаменти и зависимост от дроги, понеже децата свикват да възприемат възбуда и душевни емоции без собствени усилия, така да се каже, с натискане на копчето.
- Волевото развитие централно се нарушава, понеже децата стоят обездвижени пред екрана и не могат да действат активно, подражавайки, както обикновено. Оттам след консумацията на телевизионни предавания се стига до агресивно и хаотично разтоварване на събралата се неизползвана активност.
- Едно ново измерение се прибавя към проблема с все по-голямото разпространение на видеокасети с филми на ужаса. Много родители нямат понятие какви безсмислия и перверзии консумират децата им.
Деца, възпитани без телевизия, са най-предпочитаните другари в играта и с удоволствие ги канят у други хора, защото тогава и собствените деца не гледат толкова много телевизия.
Ако телевизията като медиум не може да се избегне, идеалното е при децата да се е стигнало до окончателното изграждане на волята и чувствата, следователно около 13 - 15 години. До рубикона на десетата година от живота би трябвало във всички случаи телевизията да е табу, да не се гледа. Според индивидуалните обстоятелства може да се прояви известна толерантност в периода от 10 до 15-годишна възраст.
Ако въпреки всичко в детството се гледат предавания или новини, би трябвало родителите да направят усилие видяното да се преработи в разговор. Най-малкото, това допринася детето, макар и по-късно, лично да се занимае с видяното, а не да го приеме само пасивно. След пубертета всичко изглежда по друг начин.
До 16-та година обаче е желателно родителите да знаят какво гледат младежите и да разговарят с тях за това. След това младите хора следва да се оставят свободни. Получили ли са дотогава достатъчно други импулси, телевизията няма да упражнява върху тях прекалено силно влияние и те няма да я предпочитат. С радиото би трябвало да се започне във възрастта, когато момчетата започват да конструират радиоапарати. Преди това те могат евентуално да слушат само новините, но никога не бива радиото да се оставя да изпълнява ролята на шумови кулиси.
Извадки от книгата на д-р Михаела Гльоклер