ИВАН БУБАЛОВ НА 80 ГОДИНИ в брой 65

ИВАН БУБАЛОВ НА 80 ГОДИНИ
Категория: Изкуство, култура

ИМАНЯРСКИ И ХАЙДУШКИ ПРЕДАНИЯ

ЗЛАТНИТЕ ТОПКИ

През 1940 година на българско-турската граница – на трети граничен пост /тогава връх Кадърица/, служил войник от някакво добруджанско село. Той залюбил дъщерята на най-големия кехая в Малко Търново, чиято кошара била някъде по границата.

Веднъж дошли на поста важни по чин офицери на гости на командира. Командирът взел един войник и с ловджийски кучета излезли на лов да убият някакъв дивеч за гостите. Пуснали кучетата. Те вдигнали дивеча и като заджавкали, навалили към дългото и полегато бърдо, което бръшлянци наричат Гръцки гроб. Сетне навалили към Братановия четарлък, където пазел на пусия войникът. Изведнъж изскочила сърна. Той стрелял и сърната паднала на място. В този миг единият му крак хлътнал в някаква дупка – трап. Оттам започнала силна въздушна струя да го обсипва със сухи листа. Усещала се вентилация, идела вихрова струя изпод земята. Войникът изтичал и отрязал главата на сърната. Окачил я на един габър и понеже дупката му направила силно впечатление, отишъл да види. Гледа – вход към някакво подземие. Направил опит и се спуснал в някаква стая, в която имало каменна маса и върху нея ТРИ ЗЛАТНИ ТОПКИ. Погледнал встрани: стълби отвеждали навътре в подземна галерия. В съседство имало друга стая. Една стена само я деляла от стаята със златните топки. Взел той златните топки, измъкнал се и закрил входа с каменна плоча.

Минало време. Уволнил се. Поискал да остане в Малко Търново, като се ожени за дъщерятя на кехаята. Но той му заявил, че ако направи опит да се ожени за дъщеря му, ще го убие. Уплашил се войникът. Взел трите златни топки и си заминал в своя роден край.

Изминали повече от двадесет години и той чул, че се търси съкровище на Вълчан войвода. Търсят се подземни входове. Тогава решил да разкрие и своята тайна за трите златни топки. Подал молба до правителството през 1962 година да му се разреши да потърси подземния вход. Било му разрешено. Отишъл човекът и с граничарите търсил, търсил три дни мястото и входа на подземието, но не могъл да го открие. А според иманярските предания то има връзка с подземието на Карамлъка и Маслен нос. В търсенето на входа е участвувал и самият бай Иван Ангелов от село Бръшлян Малкотърновско, който ми разказа това предание или го има реален характер без капка легендар.

 

Гемията на Кара Емин

Гемията на Кара Емин е иманярски знак. Тя се намира на Маслен нос.

След като султанът подразбрал за тайната връзка на Кара Емин с Вълчан войвода и решил да му потърси сметка, Кара Емин взел златното си съкровище и го отнесъл на Маслен нос. Там го скрил, като за нишан направил Голямата и Малката каменни гемии. Парите са близо до Голямата гемия. Кара Емин изготвил документите с описанията им и тръгнал да се срещне с Вълчан да се изповяда за греховете си и да иска да остане в дружината му. Ако не го приеме войводата, той щял да си смени името и щял да заживее нелегално в Истамбул под друго име. Но Вълчан му видял сметката и документите за съкровището му прибрал.

Ето какво е записано в тях:

На четиридесет крачки от гемията на запад има кладенче. А на два метра от гемията на изток има ЧЕРЕН КАМЪК. Той лежи във водата подобен на бивол. На кладенчето водата се слива в малко деренце. На половин сахат път водата на малкото деренце се влива в по-голямо дере – рекичка. Там, където се събират двете дерета има един ОБЪЛ КАМЪК, под него бъкел с махмудии. При това дере е манастирът „Свети Парашкев“. Той е от римско време.

Голямата Гемия е шест метра дълга и два метра широка. Откъм лявата й страна е изработен звънец. До нея канара, която морето мие. До канарата е Малката гемия. Тя е дълга колкото едно копие. И при нея има пари оставени, но те са малко. И от нея вече на шест часа път, стигаш до стена върху която има изработени шест филджана. Но те са във входа на подземие. Или там е скрита тайната на Шейтан бурун. Там е и голямото съкровище. Това са знаците на „Вълчановата кавалерия”. Тя започва от Карамлъка и свършва в Маслен нос. В това подземие е Чудното дърво. По клоните са накацали птички. Върху свода на подземието е изработено Слънце от злато и диаманти. То струва колкото цялото съкровище оставено в пещерата. Това е съкровището на Лизимах – тракийски владетел.

 

Едно тайно съкровище от Софийско

Намира се между селата Горна и Долна Малина Софийско в едно доста пусто място-пущинак.

Откъде се знае за него ?

Младо българско турче отишло да търси работа в Германия. Скитал из Австрия и Белгия и преди да се завърне в България, отседнал в някакъв хотел, където случайно се запознал с българин-емигрант. Разговаряли се и българинът се зарадвал много, че намерил с кого да си поговори на български и за България. Емигрантът имал заведение, богат и заможен бил, поканил момчето в къщи и като хапнали и пийнали, решил да му повери една тайна. Обяснил му, че знае съкровище в България, което се намира между селата Горна и Долна Малина Софийско. Там да отиде и потърси голяма широка каменна плоча. Отмества я и влиза в подземието.

Завърнало се момчето в България. Отишъл и открил мястото и плочата. Изместил я и открил голямо златно съкровище. Но той не знаел, че има приспособен капан. А това било един мях във вид на змия и то така закрепен, че настъпиш ли системата, мехът те удря и зашеметява. Тъй се случило и с момчето. Пристъпило то непредпазливо, мехът моментално го ударил и той паднал в несвяст. Лежал половин час. После се измъкнал изплашен. Изместил плочата и закрил входа. След време решил отново да отиде пак. Дълго време за случилото се момчето не споделял с никого. Най подир се доверил на човек от Сливен, който му препоръчал да потърси опитен иманяр, който знае как да обезвреди системата на капана.

 

Мраморното подземие в Разградско

Един горски стражар като обикалял горите на Разградско, случайно се натъкнал на надпис върху каменен вход от неизвестно до тогава подземие. Надписът гласял: „Ако искаш да влезеш вътре, произнеси на глас магическите слова написани тук”. То било изградено цялото от мрамор. Преброил осем зали. В една от тях стърчали три фигури. Две мъжки и една женска в средата. Те изглеждали като прозрачни като обвити в лед. Открил там и много книги написани на стар български език, в които била описана историята на българския народ. В книгите имало и сведения за сътворението на света и рода човешки.

 

Капан – Везни”

Веднъж двама братя от село Сакарци Елховско като вървели по запустял горски път в мерата на селото, видели някаква дупка. Около отвора на дупката стърчели два обли камъка. По-големият казал на по-малкия да стои навън, а той ще влезе да провери има ли нещо в това подземие. Влязал той и гледа цял куп злато. Напълнил набързо торбата си и побързал да излезе, но щом приближил изхода двата камъка събрали челата си и затворили входа. Братята изпаднали в паника и страх. Единият стои отвън и плаче, другият отвътре. Тогава по-малкият брат се сетил и казал да отиде и изсипе парите откъдето ги е взел. Послушал го той. Повърнал се. Изсипал жълтиците и като се връщал камъните бавно се отворили, раздалечили се и момъкът излязъл блед като платно. Получил стрес и наскоро починал. По-малкият брат като видял какво станало с брат му и се зарекъл никога да не влиза в тази проклета пещера. Замаскирал входа с вършина и треви и си заминал.

Но след време той споделил с някакъв голям иманяр от Сливен. Разказал и случката с брат си . Но иманярят не се изплашил и започнал да го увещава да го заведе на мястото. Обещал му, че знае как да обезвреди системата, за да не се затваря входа. Ще вляза вътре и ще обезвредя капана. Това е „Капан – Везни”. И как става това? Защо се доближават камъните и затвярят входа на подземието? Когато влизаш камъните винаги стоят отдалечени един от друг. Входът е свободен, но щом отнемеш част от купа със злато и тръгнеш навън, равновесието на капана се нарушава и входа се затваря. А да не се получи това, разравяш купа със златото. Ще намериш там ръчка. За нея са захванати вериги всички намазани с лой. Откачаш веригите от ръчката и камъните лягат неподвижни в страни. Така можеш спокойно да влизаш и излизаш и да измъкнеш цялото съкровище. Чуло момчето обяснението и се съгласило да отидат двамата като вътре ще влезе само сливналията. Момчето споделило за намеренията и с жена си. Тя се изплашила и се разкрещяла, че няма да го пусне. Не искала и той да замине от този свят като брат си. И тъй съкровището в мерата на село Сакарци Елховско останало непокътнато.

 

Съкровището на Емин Хаскювлията и бунта на еничарите

Документа е пренесен в България от Истанбул в 1903 година чрез българин – търговец, предоставен му в препис от оригинала от турчин, чието потекло било българско на име на Кадри бей. Той е наследил документа за съкровището на Емин Хаскювлията и бунта на еничарите от ДЯДО СИ ВЪЛКО – бюлюк баши – еничарин, който участвувал в съзаклятието на Исмет Кадри Емин бей на когото бил подчинен и послушник.

 

Търговецът разказва

През 1903 година често ходех по търговия в Истанбул. В хана, където бях отседнал, дойде при мене веднъж турчин на име Кадри бей и ме запита на български – българин ли съм. Да – рекох му – българин. А ти? Името ми е турско, но потеклото ми е българско. И така се случи, че останах да живея в Истанбул.

От дума на дума, Кадри бей изяви желание да ми продиктува записките за съкровището на Емин Хаскювлията, което се намирало в Хасковската казасъ, Филибе санджак, укрито от неговия дядо ВЪЛКО – бюлюк-баши, който служил при Емин Хаскювлията от 1786 до 1812 година като еничарин. Той останал единствения жив съзаклятник, участвувал при скриването на съкровището, а после забягнал преди да бъде разбита кърджалийската войска на Емина от Басмаджи баши паша. Той погнал Емин Хаскювлията, за да му довери къде е скрил съкровището. Тогава Емин хитро му отговорил, че не знае къде е съкровището, защото по време на бунта на еничарите отвлеченото съкровище той поверил на ТРЕНДАФИЛ И ВЪЛКО – бюлюк-баши. Разярен Басмаджи паша хванал Трендафил-бюлюк-баши и го набил на кол. Вълко успял да избяга и се скрил в Истанбул. А когато Вълко навършил четиридесет и пет годишна възраст, оженил се, приел монашеството и преди да умре, предал оригиналното описание за съкровището на бащата на Кадри Бей и му поръчал да намери начин да бъде пренесено в България. Нека го търсят , защото е събирано с много българска кръв.

Миналата 1904 година се опитах да се свържа с цар Фердинанд и да му дам цялото описание, за да се открие съкровището в полза на държавата. Той ми отказа, но в същото време нареди на негови доверени офицери да го търсят, но те не можаха да го открият, защото аз не им предоставих цялостното описание.

След време пак ходех по търговски работи и като стоях цели шест часа на свиленградската митница, дадох една съкратена записка за съкровището на Емина на чиновника-митничар. Обясних му, че аз съм вече стар и не мога да отида да го търся. Пък и не съм западнал и беден чак толкова. Имам си пари и ще преживея, затова му го дадох и му пожелах халал да му е от мене. Поръчах, ако го намери, да помага на сиромасите, защото за това съкровище много кръв се била проляла.

Статията е прочетена 3144 пъти
Назад към брой 65Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017