Човекът на изкуството цял живот се занимава с истината и затова не може да бъде аполитичен
Ако всеки в своята работа беше поне малко войвода, сега щяхме да сме доста по-напред
Васил Михайлов е роден на 06.04.1938 г. в гр. Стара Загора. Като типичен представител на зодиакалния си знак /Овен/, той е доста прям, сърдечен, всеотдаен и широко скроен. Тази година навършва 75 години, от които 45 отдава на актьорската професия. Изявява се активно в театъра, киното и телевизията, превъплъщава се в повече от 200 роли. Повечето от тях са на силни персонажи с непреклонен характер, оставили дълбока следа в историята, в литературата, като Хан Кубрат, хан Крум, Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Сюлейман ага и др. Както и в ролята, която му носи най-голяма популярност, тази на Капитан Петко Войвода в едноименния сериал. За нея той печели наградата за най-добра мъжка роля на Фестивала на българския игрален филм във Варна през 1982 г.
За него не е необичайно да играе в пет пиеси в три театъра, както сподели наскоро в медиите. С хумор отбелязва, че това е възможно, защото все още в него текат „мъжките сокове”, още различава мъжкото от женското, подържа формата си с фитнес и плуване. По случай своята достолепна годишнина той предприема театрално турне в няколко наши града. Обича и родопския край, защото три години е живял и работил в него. При една такава среща преди няколко години той сподели свои мисли по отношение на ключовата му роля Капитан Петко Войвода.
- Г-н Михайлов, кое ви даде толкова виталност и енергия да пресъздадете вълнуващия и колоритен образ на Войводата?
- Най-вече това, че баща ми бе от Одрин и ме възпита да не разделям хората на етническа основа, на българи, турци, арменци, гърци… Затова и аз, като негов син, винаги съм бил за единението. Човек може да има приятели от много народности, както да има и врагове измежду най-близките си.
- Казвате ли си и в живота, както в тази роля: „Аз казах!”?
- Това е голяма отговорност и особено в днешното време. Тъй като моята зодия е „Овен” /това личи и от характерите, които пресъздавам/, обичам много и акуратността. Така че, когато имам право да казвам „Аз казах!”, трябва да съм си извоювал това право. Макар че доста често много хора, които нямат това право, доста често го упражняват. Затова, когато някой си позволява да изрича тези думи, трябва много да внимава.
- Днешното време, днешните събития могат ли да венчаят някои наши личности за воеводство?
- Веднъж ме попитаха какъв щеше да стане капитан Петко, ако беше жив днес, на което отговорих, че ако не можеше да бъде войвода, щеше да бъде Христо Стоичков. Христо си е баш войвода. Изобщо личност, която с цялото си сърце, с целия си талант, с всичките си възможности служи на хората. Това е истинската мяра на времето, а не по това колко е откраднал някой или колко пъти е казвал: „Аз казах!”, без да е имал право.
- Други войводи познавате ли?
-Ако всеки беше поне малко войвода в работата си, със сигурност щяхме да вървим напред. Макар че това не означава, че войводите ще станат много, само в Сливен е имало сто. Много ме заболя, когато преди време един човек ми каза: „Войводо, войводо, хайдути много, войводи няма”. Дори и да нямаме много войводи, поне малко ни трябват, но такива, от които да не се срамуваме. А сега имаме няколко такива, заради които национално се обиждам. Няма да казвам имената им, те се знаят. И ако това е новият избор, който правят българите напоследък, аз не съм никакъв войвода. Защото наистина хората, които сега издигаме начело на нацията, трябва да бъдат войводи. А войвода значи 47 песни приживе за него да изпее народът. И такъв човек, който не може да се обърне и да си плюе на сурата. Дори и да няма за него толкова песни, поне авторитет да си създаде с много любов и себеотрицание.
- Нужно ли е усещането на артиста, че присъства и в политическия живот, а не само на сцената?
- Поначало човекът на изкуството не може да бъде аполитична личност, тъй като той цял живот се занимава с истината и с това, каква трябва да бъде тя. Знам, че не ми е работата да се занимавам с политика конкретно, на всичкото отгоре и не съм толкова богат. Гладен и беден човек не бива да се занимава с политика, а ние така правим. За жалост, обаче, при нас интелигенцията се отдръпна малко от политиката и това даде път на полуинтелигенти да се правят на водачи. Жалко е, че в същото време други интелигенти не оценяват това, така както една журналистка /не държа да й запомня името/, писа, че покрай служебните си задължения съм правил и срещи със зрителите ми. Смятам, че нямам служебни задължения, а само човешки и професионални. Никъде не съм участвал професионално.
- А смятате ли, че идеята за националпатриотизма би могла да галванизира нацията ни?
- Разглеждана ретроградно в стария смисъл на думата, няма да може. Защото младите хора не ги интересува къде какво е било, къде е била границата ни, кои земи са били наши и т.н. Те искат свободно да ходят в Одрин, Гюмюрджина, да се виждат с приятели. Младите хора не се интересуват от това, на кое точно място на картата се е намирала България и къде е сега. Но за голямо съжаление пак големите, великите сили все са обърквали историята. А пък ние все се оказваме поредната жертва на манипулации и програмиране отвън. Пак големите сили са против единна, обединена Европа, защото за тях това е страшно. А Балканите могат да бъдат рая на Европа, но никой не ни го позволява. И ние, като едни глупаци, почваме да се ръчкаме помежду си – ти си турчин, ти си македонец, аз съм тракиец, аз съм мизиец и т.н. Така и децата си съсипваме. Чуват от нас само да се говори за пари, за убийства, кражби, за гърци, турци, цигани… Това е ужасно.
- Какво бихте казали на тези, които като вашите герои, милеят за Отечеството си?
- В малката ни, но корава България ни е нужно единство. Колкото сме по-малко, толкова трябва да бъдем по-заедно. И да не позволяваме вече да ни връщат един век назад в мисленето, както се опитват да правят с нас. И повече съпротива срещу всичко, което ни разделя, така, както е правил моят баща и Капитан Петко.
Интервюто взе: Лияна ФЕРОЛИ