Булгари и богомили в Италия и епохата, предшествала Ренесанса - част 2 в брой 58

Булгари и богомили в Италия и епохата, предшествала Ренесанса - част 2
Категория: История

Булгари и богомили в Италия и епохата, предшествала Ренесанса - част 1

Споменахме по-горе, че сирийските и арменските покръстители на булгари­те са останали в Предкав­казието десетилетие-две, и допуснахме те да са им превели на „хунски език” след Евангелието и някои известни по това време апокрифи. От известните през епохата за нас пред­ставляват интерес “Виде­ние на апостол Павел”, разпространен сред ар­менските павликяни (кои­то се смятали негови по­следователи) и “Апокриф” с името на пророк Исай, който, както се смята, е бил известен на ранните християни (следовател­но и сред сирийците). В случая е важно, че “Виде­ние Исаево” е бил люби­мо четиво на българските богомили. Според изве­стен изследвач, тексто­логичният и сравнителен анализи сочат, че латин­ското Visio Isaiae е пре­вод от старобългарското Видение Исаево, а не от гръцки. Известно е освен това, че в „Кирило-Мето­диевата традиция по на­шите родни земи съще­ствуват не само следи, но и свидетелства от по­ложително въздействие на апокрифната книжни­на”. Оказва се възмож­но в настоящия случай “Видение Исаево” да е старобългарска творба на основата на донесен от булгарите апокриф, както и други подобни, за които се предполага, „че са създадени (или най- малко основно редакти­рани) в славянска среда”.

Гореизложеното би имало стойност във връзка с мненията на различни изследвачи от­носно възможни влия­ния в работата на Данте Алигери (1256-1321 г.) по известната Божестве­на комедия. Едни от тях предполагат, че тя е била внушена от апокри­фа “Видение на апостол Павел”. Други, също без да оспорват нейната оригиналност, са озада­чени от „външното сю­жетно сходство” между детайли при описанието на ада и рая”. Още през ХІХ век е било установе­но, че пътешествието в отвъдния свят е било от­давна разработвана в из­точната литература тема, свързвана обикновено със зороастрийската тра­диция (според някои и със северния шаманизъм). Като по-известни произ­ведения в тази връзка се посочват: “Арда-Вираз наме” от VІ-VІІ век, по­емата на персиеца Синай от ХІ-ХІІ век и, като най- ранен пример, текстът от надписа върху камък (Сар-Мешхед, Иран) на живелия през ІІІ век саса­нидски жрец Картир. И в трите случая се говори за пътешествие на благоче­стиви и праведни избра­ници в отвъдния свят. Там те виждат тържеството на праведните в рая и мъки­те на грешните в ада.

Като една от възможно­стите да се установи евен­туален посредник в горния случай, бихме предполо­жили, че вероятен превод на апокрифа “Видение Исаево” от сирийските или арменските покръ­стители също на „хунски език” за булгарите в Пред­кавказието, е достигнал до последните в Дунавска България. Преведен тук на старобългарски, той впоследствие е бил пре­несен от тях, или вече от богомили в Италия към Х-ХІ век, и там преведен вече на латински език. Не е изключено предполага­емият „хунски” превод на “Видение Исаево” да е по­паднал в Италия и пряко, с късно заселилите се там панонски или приазовски булгари още през VІІ век, и разказът да е бил изве­стен на заобикалялото ги тогава местно население няколко века по-рано.

В прародината си булга­рите знаят различни орна­менти – плетеници – част от т. нар тамги, един от които – символ на дълго­летие (вечност, безкрай­ност), е бил известен и на старобългарите, заедно със берингския символ “дълголетие”.

Без неговите текстилни варианти и без магиче­ското значение на тяхното втъкаване, българските котленски, чипровски и пиротски килими са не­мислими. Оригиналът и вариантите на символа са известни в цяла Евро­па. Под влияние на спо­менатия дуалистичен све­тоглед той придобива у булгарите още в Централ­на Азия и вариант от две отделни, сплетени в едно звена, срещан и в средно­вековното българско изку­ство.

С пълно основание бих­ме нарекли този символ „богомилски”. Любопитно е дали такъв символ ще се открие в италианско­то ренесансово изкуство, тъй като засега такъв срещаме само в българ­ското, монголското и в японското изкуства две­те костенурки.

След проучването на значителен материал установяваме, че имен­но въз основа на този символ в средновековно­то европейско изкуство се появява декоративен стил – плетеница, бога­то засвидетелстван и в дърворезбата на вратите шедьоври от Хрельовата кула в Рилския манастир, и от манастири в старите югозападни предели на България (Слепчански, Трескавец и др.), прите­жаващи прекрасни пара­лели в подобни резбовани врати и скулптирани ка­менни стели – „хачкари”, отново в Армения.

В Италия символът е познат на художници, ар­хитекти, лютиери, резба­ри по дърво и кост, фа­леристи, оръжейници, тъкачи. Българска изку­ствоведка ( Братанова) установи, че оригиналът му е единственият ор­наментален мотив, из­ползван от Леонардо да Винчи. Оригиналът кра­си и огърлицата на висок ватикански орден. Веро­ятно чрез художници или висши духовници булгари (като кардинал Булгаро) символът е проникнал и в скрипториите на Ватика­на, тъй като украсата на заглавни листове и раз­лични миниатюри в мно­жество католически еван­гелия и псалтири от VІІ век насам съдържа оригинала и вариантите му.

Към традиционните за булгарите в Централна Азия символи и емблеми отнасяме и особен вид трилистник, свързван там отрано с култа към праде­дите и украсяващ по пра­вило неговите маски, му­зикалните струнни лъкови инструменти, знамето с конска опашка (каквото и старобългарите имали). В Европа трилистникът се среща в България най- рано края на VІІ век, по коланните накрайници в находката на с. Акалан, почти във формата на из­вестната по-късно в евро­пейската хералдика ли­лия – Fleur de lis, при това върху едва ли не истински гербов щит. Тук следва да припомним голямото значение на колана и не­говата украса и емблеми за булгарите: белег за посвещение – инициация на младите и за ранга и длъжността на възрастни­те.

Псалтир от VІІ век с плетеницата

(Следва)

Статията е прочетена 624 пъти
Назад към брой 58Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017