Богомилско-катарската тема преживява днес пореден ренесанс и се ползва с висок рейтинг при читателите. Също и темата тамплиери набира скорост и се ползва с повишено внимание, след шумните прояви на българските тамплиери. Затова издадената от издатество «Нова цивилизация» книга с интригуващото заглавие «Катари и тамплиери» веднага привлича вниманието.
След като прочетох книгата, според мен, тя би трябвало да се нарича «Катари, тамплиери и хоспиталиери», защото авторката е отделила еднакво голямо място на историята на двата съперничещи Ордена – на тамплиерите и на хоспиталиерите.Това е първата книга на авторката Раймонда Резников, която се появява на нашия пазар. Тя се е захванала въз основа на запазените документи от 12-14 век да разкрие сложната картина на взаимоотношенията между катарите и техните противници – папските легати и противоречивата политика на двата Ордена. Подробно по райони от южна Франция се проследяват светските, духовните и имуществените проблеми през този период. Ясно се вижда как френският крал и папата пращат кръстоносни походи да завземат плодородните земи на юга и да унищожат привържениците на масово разпространеното катарско учение.
Цитират се голям брой благородници, графове, свещеници и рицари на само прегърнали катарската доктрина, но и получили контасимента???, т.е. са станали Съвършенни – висшата степен при катарите. Мнозина от тях дори след разгрома на катарите са погребани в гробници и църкви, стопанисвани от Ордените.
От книгата разбираме за сложните взаимотношения между Ордените и църквата, когато ”воините монаси, чиято религиозна задача се свързвала с борба срещу всички привърженици на чужда на католицизма вяра, са така толерантни пред възхищението, изпитвано към една съперническа духовност на тяхната, до такава степен, че са приемали да помагат, да погребват и да допускат сред тях рицари, безспорно приели ереста.”/с.150/
Една глава от книгата е посветена на прочутата катарска крепост Монсегюр, посещавана днес от хиляди туристи и изследователи на духовните течения. През 2008 г. тя е посетена от екип на издателство «Нова цивилизация», начело с акад.Панчев и незабравимия изследовател и журналист Николай Кафтанджиев. През 2011 г. , вървейки по поклоническия път Камино, посетихме тази крепост с проучвателна цел. От книгата научаваме една нова версия, подкрепена с документи, че крепостта не е разрушена от кръстоносците през 1244 г., а в първоначалния си вид оцелява до днес.
Авторката цитира писмо на един наследниците на замъка Левис-Мирепоа: «След обсадата си Монсегюр е бил отдаден на моите предци, които установили тук свещеник. Крепостта не е била разрушена. Ужасното състояние днес е резултат от влиянието на времето и занемареността. Монсегюр остава на моя род до Революцията...»/с.184/
Крайният извод на авторката е, че «катари и рицари тамплиери, са жертва на един съюз между папата и светската власт, са се вписали в историята на Средновековието с огнени букви и кръв поради причини, които не знаем. Трагедията, причинила изчезването им, днес събужда чувство на справедлив бунт и каузата им е привлякла като с магнит симпатия и уважение.»/с.168/
Бихме допълнили, че основните причини за кървавият поход срещу катарите са добре известни – това е безкрайната алчност на папата и краля за пълен контрол върху умовете и имотите на хората, дръзнали да търсят едно по справедливо и хармонично общество. Те временно успяват, като избиват над един милион привърженици на богомилско-катарското учение, в книгата се говори за стотици хиляди , и приспиват Европа за няколко тъмни средновековни века. Но идва Ренесансът, закърмен с прогресивните богомилски идеи и постепенно помита наложените ограничения върху развитието на човешкия Дух.
Днес интересът към богомилско-катарското учение нараства с огромна скорост, дори някои католически източници спорят, че катарството било тяхно местно явление, самозародило се в южна Франция. Затова книгата, макар и да не разкрива богомилските корени на катаризма, е полезна за читателите интересуващи се от историята на това все по-популярно учение.
Любопитен факт е, че край селото носещо българското име Бугараж, споменавано няколко пъти в книгата, на 21 декември 2012 г. се събират поклоници на катарите и хора желаещи да посрещнат тъй наречения «край на света» на това свещено място.
А ние бихме пожелали повече българи да посетят тези паметници на богомилите-катарите и да разкрият нови документи и факти за най-мощното средновековно реформаторско движение.
Тодор Ялъмов – председател на Клуб «Приятели на Рьорих»
В настоящата книга авторът показва връзката между членовете на оцелелите катарски родове и родовете на тамплиерите. Изследването доказва от историческа гледна точка, че много от последователите на катарите и албигойците, живеещи в Южна Франция, намират закрила в Тамплиерския орден, който дълги години е водеща институция в света. Общото, което ги свързва, е борбата със средновековната инквизиция на Католическата църква.
Книгата се радва на голям интерес във Франция от историци, изследователи на Средновековието и студенти.