Студеният синтез и енергийната криза: да бъде или да не бъде? в брой 54

Студеният синтез и енергийната криза: да бъде или да не бъде?
Категория: Сърцето, душата

(Статията е публикувана на 30 октомври 2012 във Foreign Policy Journal)

В областта на алтернативните енергии 2011 година ще бъде запомнена със забележител­ния прогрес по отношение на студения (ядрен) синтез, постигнат в Италия и по-определено - реакторa на Андреа Роси, известен под наи­менованието Е-кат реактор, докато 2012 годи­на ще бъде отбелязана с бавният прогрес при възприемането на това откритие от официал­ните институции.

Студеният ядрен синтез, известен още като нискоенергийна ядрена реакция (англ. LENR), предлага нов тип безопасна ядрена енергия, която ще конкурира използваната понастоя­щем ядрена енергия, базирана на радиоактив­ното разпадането на обогатен уран. Предим­ството на студения синтез е безусловно: липса на твърда радиация и радиоактивни отпадъ­ци, които биха могли да бъдат използвани за оръжие; наличие на голямо количество никел без необходимост от уранови мини, водещи до радиоактивно замърсяване; много по-евти­ни реактори с малка и голяма мощност; перс­пективна възможност реактори на базата на студен синтез да бъдат изполвани като енер­гийни източници за космически кораби. Такава възможност е дикутирана и на симпозиум на НАСА през 2011.

Понастоящем ядрените централи, базира­ни на верижната реакция на обогатен уран, са извънредно скъпи - от порядъка на милиарди долари. Цената на ядрената енергия включва не само цената на капиталните вложения, но и цената на ядреното гориво в която влизат разноските за урановите мини, за процеса на обогатяване (на уран 235) и за съхранението на радиоактивните отпадъци.

Ядрената енергия е комерсиално въведена за първи път през 1951. За последните 60 го­дини количеството на радиоактивните отпадъ­ци, произведени от всички ядрени реактори на Земята, е около 225 000 тона и се увеличава с около 12 000 тона за година. Такова концен­трирано количество на радиоактивни отпадъ­ци не е съществувало на Земята от времето на нейното образуване преди около 4,5 милиарда години. В много ядрени централи радиоактив­ните отпадъци от изполваното ядрено гориво се съхраняват временно в самата централа за неопределено време и хората обикновено не са осведомени, ако не се случи голяма ядрена авария. Голямото радиоактивно замърсяване от аварията във Фукушима през 2011 г. стана именно от съхраняваните там радиоактивни отпадъци.

Възниква въпросът: Защо новата енергия на студения синтез е извън полезрението на тези, които определят енергийната политика? Едната от причините е, че имаме безпреце­дентен случай на технологичен пробив, който е считан за невъзможен от официалната нау­ка. Това обяснява първоначалното отричане и скептицизма на научните институции, следван от мълчание в официалната преса. В резултат на това икономисти и политици продължават стария начин на планиране и използване на държавните фондове, без да вземат в пред­вид новата перспектива. Освен това има и друга не по-маловажна причина, обусловена от силните финансови интереси, свързани със съществуващате досега енергийни източници.

В днешната епоха на информационен об­мен технологичен пробив като студения син­тез не може да остане незабелязан. Скоро или късно новото откритие ще се разпростра­ни глобално, заобикаляйки бюрократичните институции. Някои институции очакват това да стане, но не са в състояние да спрат инер­цията в енергийната политика. Така например НАСА проведе симпозиум за студения синтез през септември 2011 г. в Глен, Изследовател­ския център, Кливланд, Охайо (един от най-го­лемите изследователски центрове на НАСА). На този симпозиум възможността за осъщест­вяване на студен синтез беше възприета и пи­онерните изследвания на Мартин Флешман и Станли Понс бяха признати за първи път 22 години след техните експерименти през 1989 г. Мартин Флешман доживя да види триумфа на технология за студен синтез, реализирана от Андреа Росси, и почина на 3 август 2012. Въпреки че възможността за реализация на студен синтез бе призната за първи път в кон­ференция на НАСА, това не беше достатъчно, за да се разсее скептицизмът в институциите на официалната наука. Въпреки това обаче някои позитивни реакции последваха. На 16 септември 2011 г. американският президент Барак Обама подписа важно изменение на патентния закон, което позволява патентова­не на нови технологии, включително и такива, включващи и студен синтез. Известна практи­ка е, че заявка за патент може да бъде отказа­на, ако обяснението или ефектът противоречи на официално възприетите физически моде­ли. Привържениците на студения синтез могат да очакват интересни дискусии на предсто­ящата годишна конференция на Американско­то ядрено общество, която е насрочена за юни 2013 г. и е под мотото: “Следваща генерация на ядрена енергия: перспектива и предизви­кателство”.

Един от куриозите е, че докато изследова­теската дейност върху студения синтез беше лишена от държавно финансиране, милиарди долари бяха изразходвани и продължават да текат към скъпите суперколайдери с цел да се спаси проблематичния Стандартен модел в теоретичната физика. Последните експери­ментални резултати в търсенето на илюзор­ния Х- бозон донесоха нови разочарования на подръжниците на Стандартния модел.

През последните две десетилетия между­народни научни организации бяха основани от учени, които не са съгласни с наложените канонизирани модели в теоретичната физика. Информационният обмен чрез интернет отво­ри възможността за нови форми на междуна­родно сътрудничество. Днес тези учени могат да провеждат онлаин симпозиуми и да орга­низират конференции, където могат да диску­тират нови идеи. Алиансът (Natural Philosophy Alliance), основан през 1988, включва някоко хиляди членове от цял свят – учени, инженери и изследователи. Друга голяма научна органи­зация е Обществото за научни изследвания (Society for Scientific Exploration), основано през 1989 и издаващо периодичен рефериран журнал. Годишна конференция на това науч­но общество през 2012 г. под мотото Bonfire on the Paradigm (Силна критика на автори­тарно наложени принципи) беше проведена през юни 20-23 в Боулдър Колорадо, САЩ. На конференцията авторът на тази статия изнесе доклад “Теоретично обяснение на студеният синтез съгласно базовите структури на мате­рията – супергравитациона унифицирана те­ория”. Видеозапис на представения доклад е достъпен онлаин. Докладът е подкрепен чрез научна публикация поместена във физически­ят архив http://vixra.org/abs/1112.0043.

Научните открития днес се сблъскват с нов вид препятсвия, несъществуващи преди сто години. Бюрократичните институции на офи­циалната наука са особено чувствителни по отношения на открития, засягащи възприети фундаментални становища, а глобални фи­нансови интереси накланят везните в своя полза. Търсенето на изход от глобалната енергийната криза ни напомня за прословута­та фраза на Хамлет от Шекспир: Да бъде или да не бъде?

Новина: Американският милиардер Сидней Кимел подарява 5.5 милиона на Унивирситета в Мисури, САЩ, за изследователска дейност, включваща студен синтез.

Стоян СЪРГОЙЧЕВ,

Торонто, Канада

Статията е прочетена 529 пъти
Назад към брой 54Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2024