Малкият лакомник в брой 41

Малкият лакомник
Категория: Сърцето, душата

Беше топло юлско утро. Пред магазина за плодове и зеленчуци стоеше малко рошаво момченце. Казваше се Боби и живееше наблизо. То бе излязло от къщи незабелязано. Привличаше го миризмата на узрели плодове. Повдигаше се на пръсти и се мъчеше да достигне дръжката на вратата, но не успяваше. Една добра жена му се усмихна и отвори. Детето влезе в магазина, огледа се и се запъти право към щанда с плодовете. Личеше, че търси нещо. Най-близо до него стояха прасковите - едри и златисти, червени и сочни. То разтвори широко очите си и с удоволствие пое с ръчички най-голямата праскова. Клекна до стената и лакомо я захапа. Беше много вкусна и бързо я изяде. Осмука костилката и я постави на празното място в щайгата.

- О, как обичам праскови! - промърмори то.

Продавачката го забеляза и каза:

- Ей, хлапе, какво пипаш там?

Боби разтвори широко пръстите на ръцете си, за да покаже, че нищо не държи, но изцапаната му брадичка го издаде. После показа костилката и заговори:

- Сложих я на мястото й - ето тук!

Магазинерката се засмя от сърце и го попита:

- Носиш ли пари, за да си купиш още?

Малчуганът издърпа хастара на празните джобчета и каза:

- Не, аз нямам парички, но мама има.

Всички се засмяха. Магазинерката му подаде плик с праскови. Очите на детето светнаха от радост.

- Леличко, благодаря ти. Много ги обичам. Пак ще дойда, но с мама.

В този момент влезе млада и разтревожена жена. Тя веднага запита:

- Виждали ли сте малко русокосо момченце със зелени кадифени панталонки?

- Аз съм тук, мамо! Защо си разтревожена? - провикна се то и изтича да целуне топлата майчина ръка. Хвана я здраво и тръгна веднага.

Майката се извини и напусна магазина. Тя цялата трепереше…

- Никога вече не прави така! Не изчезвай, без да се обадиш на мен или на баща си - говореше строго майка му - Не излизай сам!

- Добре, мамо! Няма да излизам сам...

Боби стискаше плика с прасковите и бързаше да се прибере у дома, за да си хапне отново от сладките плодове.

Статията е прочетена 574 пъти
Назад към брой 41Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2024