СЕДЕФ
перламутър; р. перламутр; а. mother-of-pearl; н. perlmutter; ф. mereperle, la nacre
Може да се предположи, че в българския език думата „седеф” е дошла от някой от древните тюркски, арабски или японски езици, защото в тези региони седеф се използва от древността за инкрустация. В немския и английския език думата „перламутър” означава „майка на перли” и оттам идва и в руския език.
Седефът е вътрешен и външен слой на черупките, който се образува от мантията на мекотелото в бисерните миди, някои охлюви и др. По своя строеж се отличава от перлата по това, че кристалите на арагонит и калцит се разполагат успоредно към повърхността на мидата. В перлите те само в горния слой са успоредни към повърхността, обвити от конхиолин (органично вещество с много сложен химичен състав).
Кристалите в мидата са от арагонит(химичен състав: CaCO3 с примеси основно от SrO до 3,9% и PbO до 7,5%, и малко от Mg, Fe, Pl и Zn) и калцит (химичен състав: СаСО3 с примеси основно от Mn, Fe2+, Mg и малко от Co, Zn, Sr, Ba, Pb, TR).
Седефът може да бъде с различен цвят - розов, жълто-зелен, зелен, сребристобял с иризация и нежни преливащи оттенъци. Има много видове миди, които образуват седеф с различна дебелина - понякога до 2 см.
Много отдавна в различните части на света седефът се използвал за изработка на дребни художествени предмети, за инкрустация и дори за камеи*. Добре се съчетава във всички изделия от различен метал (основно сребро), дърво и особено със скъпоценни камъни със син и зелен цвят (лазурит, тюркоаз, уваровит, турмалин и др.). В Китай от древността най-много се цени белият седеф с различни оттенъци, който използват и сега за инкрустация върху кутии от черно дърво. Известно е, че стените в двореца на Нерон в Древния Рим били украсени със седеф.
В Европа също използвали седефа за инкрустации и дори изработвали изделия от цели раковини, като бижутерите гравирали върху седефа картини от исторически събития. Прочутите майстори в Нюрнберг през XVII и начало на XVIII век правeли чаши за вино от сребро и от цели раковини, като сваляли горния слой на раковината до седефа и гравирали митични морски сюжети. ВБългария много често седефът се използвал в народните носии за вграждане в пафти, за инкрустация на оръжие и дори изработвали от него копчета за дрехи.
През Средните векове, до XVIII век, прах от седеф продавали във всички европейски аптеки като общоукрепващо и стимулиращо средство.
Литотерапевтите препоръчват пиене на вино от чаши, направени от седеф, като средство за удължаване на живота, а източната медицина продължава да използва прах от седеф като общоукрепващо и стимулиращо средство, полезно при лекуване на всички болести.
Астролозите смятат, че седефът помага за
концентриране на вниманието и мисълта,
за запазване на брачния съюз и добрите семейни отношения.
Миди с красив седеф живеят в топлите тропически океани, в Персийския залив, в Червено море, около островите в Тихия океан и Цейлон. Качествен седеф добиват в Япония и на Филипините.
*камея – накит с релефно изображение на него, изработен от седеф или цветен камък
Из „Камъни за нашите души”