Кратки затъмнения – дълги просветления в брой 31

Кратки затъмнения – дълги просветления
Категория: Сърцето, душата

Затъмненията ни просветляват отвътре
Сложният космически механизъм на затъмненията превключва и предава новите еволюционни програми

От Библията знаем, че Бог е създал светлината в първия ден като премяна и украса на цялото видимо творение. Защото без нея всичко щяло да потъне в непрогледен мрак и нямало да може да покаже собственото си великолепие. Но тъмнината не е някаква същност, а е случайност, тя е липса на светлина. Понеже въздухът не съдържал в същността си светлина, Бог нарекъл тъмнина самата липса на светлина във въздуха.

През първите три дни светлината по Божия заповед ту се разпространявала, ту се свивала и така настъпвали денят и нощта. На четвъртия ден Бог създал по-голямото светило, тоест Слънцето, за да управлява деня (Бит. 1:16, 17). В този ден Бог създал и по-малкото светило, Луната, а също и звездите, за да управляват нощта и да я осветяват (Бит. 1:16, 17). В тези светила Творецът вложил първосъздадената светлина. Той направил това не защото нямал друга светлина, а за да не остане първичната светлина неизползвана; защото светилото не е самата светлина, а е вместилище на светлина.

Понякога стават слънчеви и лунни затъмнения, които категорично разобличават безумието на онези, които се покланят на творението повече, отколкото на Твореца (Рим. 1:25), и доказват, че Слънцето и Луната са изменчиви и променливи. А всичко изменчиво не е Бог, тъй като всичко, което се изменя, е тленно по природа.

Но пък тъкмо чрез тази им изменчива природа е възможно Бог да ни праща знаци, личби, за някои извънредни ситуации на земята. За такова събитие ни говори Библията: „Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси” (Деян. 2:14-21, Йоил 2:27-32). Разказва за предстоящия велик и страшен, праведен Божий съд, който ще трябва да предшества онзи велик и славен ден Господен, с който ще дойде свършекът на тоя свят. Бъдещият Божий съд ще се открие с велики и страшни знамения на небето и на земята; на земята ще започне обилно проливане на кръв; изригване на огън и дим; на небето - слънчево и лунно затъмнение и други страшни явления.

Апостол Петър нарича този „ден велик и славен” последният ден на тоя свят, който ще дойде при Второто славно Пришествие на Христа на земята за решителен съд над Вселената.

Но как се е стигнало до този стремеж на нещо несъщностно да победи Същността, Светлината? Това се случило поради това, че ангелът, който стоял начело на надземния чин и комуто Бог поверил охраната на земята, не можал да понесе светлината и честта, които Творецът му дарил. Той всъщност не бил създаден зъл по природа, а създаден за добро, но поради „тежкия” светъл товар, самоволно се обърнал към противоестественото, безсъщностното.

Но най-интересното е това, че както отпадналите от Светлината ангели, така и служещите на тъмнината хора нямат нито власт, нито сила против когото и да било, ако не получат позволение от Бога. И макар да им е позволено да изкушават, те не могат да принудят никого, тъй като от нас зависи дали ще устоим, или няма да устоим на тяхното нападение. И цялото т.нар. Божие допущение служи за целите на еволюционното развитие и новото домостроителство. Бог допуска тези неща, тъй като доброто дело само по себе си е независимо и свободно от принуда. А злото, което, също като мрака, е несъщностно и липса на доброта, отново служи на Вечното, на Светлината на светлините. Божият Промисъл е този, който, в грижата Си за съществуващото, управлява всичко по най-подходящия начин. И то е най-достойното за Божеството, такова, че да не може да бъде по-добро.

В този порядък са слънчевите и лунните затъмнения, въпреки че доста народи още от древни времена са ги смятали за предвестници на природни бедствия и на смърт. Коренното население в Таити обаче ги възприема като любовно съединение между Слънцето и Луната. А някои ескимоски племена дори и днес считат, че Слънчевото затъмнение е знак за божествена благодат. Те вярват, че двете небесни тела напускат за определен период от време своите места на небосклона и слизат на Земята, за да се уверят, че животът там протича нормално и добре.

Но обикновено слънчевите и лунните затъмнения били смятани за изключително неблагоприятни фактори. Това е напълно естествено, тъй като човекът в миналото почитал Слънцето и Луната като богове, затова внезапното им помрачаване се възприемало като космическа катастрофа. Хората забелязвали също, че след слънчево затъмнение обикновено времето рязко се разваля и че затъмненията се повтарят през определени интервали от време. Средновековните астролози смятали, че всяко слънчево затъмнение оставя на небето особена чувствителна точка, която се запазва толкова години, колкото часове е продължило затъмнението.

В съвременната астрология влиянието на затъмненията се описва по друг начин. Казва се, че „лунното затъмнение носи емоционална нестабилност” или дава силен емоционален изблик, а слънчевото понижава личната енергетика на човека. Затова в дните на затъмнения астролозите препоръчват спокойствие, отпускане, избягване на необмислени постъпки. Предупреждават за изостряне на стари, вече забравени болести, случване на катастрофални събития, рязко скъсване на отношения, лични удари. И във всичко това може да се открие резон. Защото в момента на затъмнението за известно време се „закрива” едно от светилата и то „спира” да функционира. И тъй като светилата са нашите главни планети и са основа на нашето съществуване, това „спиране” довежда до едно особено времево и психично объркване.

Двете светила ни защитават. Луната - отвън, като външен щит, но насочващ процеса навътре, а Слънцето – отвътре, но насочващ защитата навън, до границите, до които стига светлината му. Така както фенерът създава „безопасен” светъл кръг. Лунното затъмнение е като широко разтворен от вятъра прозорец, а слънчевото – като прекъснато електричество. Всъщност, при затъмненията оставаме извън защитното поле на светилата, попадаме под прякото въздействие на галактическите енергии и ритми, но пък така се настройваме и спрямо тях. Приобщаваме се към ритмите, динамиките, системите, връзките на надземно ниво. Така че при слънчево затъмнение ние получаваме „инжекция”, тласък за внедряване на нови качества и смисъл. Получава се нещо като разрив на времето, който е удачен за нови инициативи, за превключване към нови идеи и траектории.

По време на затъмненията обаче повече се проявява въздействието на нашите страхове, на нашите собствени проблеми, които изплуват на повърхността точно тогава. Но когато се разкриват, те могат да се разрешат. В това число и онези, които са свързани с конфликти и дисхармонични дискурси на по-високо ниво.

Затъмненията се отразяват и върху здравето ни, защото Слънцето и Луната са „хилеги”, „даряващи живот”. На повърхността изплуват не само психичните проблеми, но и физическите. Обаждат се стари болести, обострят се, рецидивират. Скритото, потиснатото се появява, за да докаже, че коренът на проблема е много по-дълбок, отколкото изглежда, затова е необходимо по-дълбоко вглеждане в нас самите. Затова затъмненията ни просветляват отвътре.

Някои астролози смятат, че действието на слънчевото затъмнение продължава до следващото. Тласъкът е по-забележим обаче около датата му или в следващите един, два месеца.

В миналото в периодите на затъмнение хората се отдавали на пост и молитви, посещавали храмове и свети места, държали да завършат старите си начинания, да си върнат дълговете. Тъй като главното нощно светило (Луната), символ на емоции и инстинкти, на тъмното и скритото начало в човека, закривало Слънцето, символ на ясния ден, на съзнанието и разума, се смятало, че силите на тъмнината се промъкват навън, блокират светлото разумно начало в човека, дават воля на първичните инстинкти, скрити в подсъзнанието. Предизвикат и частично „затъмнение” на разсъдъка, водещо понякога до непоправими неща. Затова най-честите съвети са по това време да не подпомагаме тези процеси чрез животинска храна, алкохол, секс и други плътски утехи. Но пък затъмненията са нашата небесна проверка. Тогава имаме и най-голямата възможност да надраснем познатото, традиционното и да тръгнем по съвършено нов път.

Един вероятен символ на слънчево затъмнение е Крилатият египетски диск Амун Ре. Някои историци видяха аналогия между неговите ивици и двете дълги ивици светещ газ, които се виждат в слънчевата корона при някои пълни слънчеви затъмнения. Установено е, че короната е с различен интензитет на всеки 11 години, цикъла на активност на слънчевите петна. През периода на максимална активност на петната короната е кръгла, а когато петната са в минимум, короната е с по-малка светимост и по-екваториална и отстрани се виждат две ивици светещ газ.

Този вид изображения са едни от най-ранните и обикновено се поставят на входа на гробничните съоръжения или на храмовете. Такъв символ има и над входа на един хасковски храм. Вероятно изобразяват величието и победата на светлината над тъмнината.

Някои затъмнения влизат завинаги в историята на човечеството. Странно слънчево затъмнение отбелязва смъртта на Христос. А затъмненото светило на 28 май 584 пр. Хр. спира войната между персийските и лидийските войски. По време на битката изведнъж „денят става нощ” и на бойното поле настъпва паника. Боят се прекратява, войниците виждат в това небесен знак за божествено предупреждение и така настъпва краят на шестгодишната война.

Пак в такива моменти (16 юли 1860 г.) е доказано, че протуберансите не са оптическа илюзия, а истински физически феномен, който е част от Слънцето, а не от Луната. На 30 юни 1973 г. свръхзвуковият самолет „Конкорд” преследва слънцето по линията на пълното слънчевото затъмнение. Така за самолета слънчевото затъмнение продължава 74 минути (около 10 пъти по-дълго от продължителността на всяко затъмнение, гледано от земята), което позволява на учените да извършат безпрецедентни наблюдения. Потвърдена е и Теорията на относителността на Айнщайн (19 май 1919 г.) чрез доказване на практика, че скоростта на светлината се забавя съвсем леко от гравитацията. На 18 август 1868 г. се открива, че върху Слънцето се наблюдават следи от фин и непознат до тогава елемент - хелий. Двадесет и седем години по-късно вторият по разпространение в Космоса елемент е открит и на Земята.

Много важна дата за новото домостроителство е 25 ноември 2011 г., когато Луната покри 90,4% от Слънцето, но това бе видимо само от Антарктида и обкръжаващите райони. Това частичното слънчево затъмнение затвърди, запечати случилите се до тази дата изменения, и особено онези изменения, които са дошли на планетата и в живота ни през периода от предишното слънчево затъмнение, т.е. от 1 юли. Събитието бе и един подтик да си направим равносметка за това изминало време, да анализираме, приемем и затвърдим досегашните промени, за да можем да съдействаме и дадем своя принос за планетарното изменение. И като осъзнаем своята отговорност и своята космическа сила, да станем в съзнанието си пълноправни и пълноценни същества, отговорни за съдбата на своята планета, които чрез усилията си могат да я обновят.

Една такава програма се задейства и на 11 ноември 2011 г., когато завърши още един изключително важен и подготвящ етап за създаването на новата планета. Той бе отбелязан с новата вибрация 11:11:11, която на 25 ноември бе запечатана, според Диктовките на Твореца, записани от Л. И. Маслов. От това слънчево затъмнение до другото на 13 ноември 2012 г. ще бъдат утвърдени и някои други нужни програми за развитие. Чрез сложния космически механизъм на слънчевите затъмнения, които са вид космически превключвания, се предават еволюционните програми за и на планетата ни, както и за всички други планети, които имат спътници. Приетата програма чрез затъмнението на 25 ноември 2011 г. ни подготвя, заедно със Слънцето, за Галактическото изравняване през 2012 година. Дотогава кратките затъмнения на двете ни основни светила ще ни подготвят да превключим на друг режим, свързан с ликвидация на всичко старо, задържащо, негодно, и с пресяване на здравото, непреходното, полезното, градивното. С ликвидацията на века ще развалим старите си договори, ще изплатим старите си дългове. Старото ще остане за тор, а новото – за основа на бъдещата култура на Любовта. Защото кармата се разрешава само чрез Любовта. Само доброволното й прилагане ще ни освободи от всичките ни мъчнотии, страдания, противоречия и заблуждения.

Слънчевото затъмнение e астрономично явление, при което Слънцето става изцяло или частично невидимо за земния наблюдател, скрито от диска на Луната. Явлението се наблюдава, когато Луната е между Слънцето и Земята и трите небесни тела се намират на една линия. Слънчевото затъмнение се наблюдава при новолуние, най-малко два пъти в годината и най-много пет. Времетраенето на пълната фаза е обикновено между 2 и 3 минути, но може да достигне и до 7. Тъй като Луната се движи по елипсовидна орбита около Земята, наблюдаваме 3 вида слънчеви затъмнения: пълни, частични и пръстеновидни.
Лунно затъмнение се наблюдава по време на пълнолуние, когато Луната, Земята и Слънцето са наредени на една права линия, при което Луната навлиза в земната сянка.

Слънчеви и лунни затъмнения през 2011 г.:
4 януари 2011 – частично слънчево затъмнение

1 юни 2011 – частично слънчево затъмнение
15 юни 2011 – пълно лунно затъмнение

1 юли 2011 – частично слънчево затъмнение
25 ноември 2011 – частично слънчево затъмнение

10 декември 2011 - пълно лунно затъмнение.

Слънчеви и лунни затъмнения през 2012 г.:
20 май 2012 - пръстеновидно слънчево затъмнение
4 юни 2012 - частично лунно затъмнение

13 ноември 2012 – пълно слънчево затъмнение
28 ноември - частично лунно затъмнение

Статията е прочетена 1198 пъти
Назад към брой 31Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017