В зазоряването на човешката душа в брой 3

В зазоряването на човешката душа
Категория: Сърцето, душата

Хармоничният контакт между сърцето и разума ще създаде светлината на свободата

Наскоро отпразнувахме нашия национален празник. В момента много други народи се стремят също да извоюват своята свобода. Но от какво и от кого? Сякаш това може да бъде един външен акт, едно отхвърляне на нещо, едно договаряне или един консенсус. Истинската свобода дори не започва с подобни действия, а по-скоро те носят повече илюзии, надежди, мечти, че пътищата към нея са във фактите и събитията. Това съвсем не дава шанс на осмислянето, че свободата е състояние на духа и като такова то е обусловено от много условия и фактори.

Сега, в края на Четвъртата коренна раса, когато човекът е потънал най-ниско в материята, почти няма предпоставки за такова осмисляне, с изключение при някои напреднали в еволюцията си души. Това, разбира се, не пречи на човека да се стреми към свободата, защото тя е най-висшият човешки идеал, който го е вълнувал още от зората на цивилизацията. Вълнува го по-силно днес, когато светът сякаш се срива пред него под напора на най-различни катаклизми – природни, социални, финансови, политически, психически. Най-разрушителният катаклизъм обаче ще се окаже този на дезориентацията и на невежеството. Добре че точно в такива случай на помощ ни идват най-върховите духовни достижения на човешката мисъл и на човешкия дух. Като тези на Учителя от Всемирното Бяло братство Петър Дънов. Той ни е оставил истинското описание на свободата, в което се казва, че не можеш да бъдеш свободен, ако нямаш светлина, и това духовно състояние се постига чрез хармоничния контакт между сърцето и ума. Чрез сърцемислене и умочувстване. Същото пише и в Дао-дъ Дзин. Постигне ли се Разумното сърце на тази земя, промяната ще бъде обезпечена. Само свързаното с ума сърце може да произведе светлина. Защото е свободен онзи, който е намерил своето място в Космоса. Докато човек не намери своето място, той ще бъде в закона на ограниченията. Затова непрестанно трябва да търсим мястото си, тъй като свободата със закон не може да се налага, а истински свободен човек е онзи, който може да се превърне в светлина. Чрез нея ще влиза, където иска, и ще бъде свободен при всички условия на живота, ще се движи непрекъснато в светлина и то във всички светове безпрепятствено. А който не може да се превърне в светлина, той е роб на условията, той работи само насилствено, а когато се научиш да служиш без закон, тогава си свободен, ни напомня Дънов.

В продължение на векове древните мъдреци, философи, писатели, учени, моралисти и политически мъже са търсили пътища за осъществяване на идеала Свобода. Колко кръв е пролята, пролива се и сега, в началото на 21 век. Колко хартия е изписана през хилядолетията, все в името на свободата. Говорило се е за религиозна свобода и търпимост и през тъмната епоха на Средновековието, когато тежките вериги на догмите били оковали свободния полет на духа и когато църковната йерархия била херметически заключила всяко проявление на свободата. Историята на мартирологията на тези времена е паметник, увековечаващ борбата за религиозна свобода в това мрачно време. Твърде много е трактуван и въпросът за свободата на мисълта. Ревнителите и апологетите на тази идея били изгаряни на клади и блясъкът на тези клади е неувяхващият им надгробен венец.

Колко войни, бунтове и стълкновения са пламвали под знамето на свободата. Колко жертви са дадени в името на свободите и правата на личността и обществото. В името на независимостта и самоопределението на народите, на проявите на солидарност, братство, взаимопомощ и др.

Свободата като върховен идеал е била и ще си остане един неспирен, устремен, вечен копнеж на човешкия дух.

Един от характерните белези на първата половина на ХХ-то столетие са сключваните множество международни споразумения. Но на тези договори и споразумения липсва същественото - искрен и чист стимул. И затова те не останаха в историята нещо повече от обикновени домогвания за международно господство и за охрана на регионални политически интереси. Затова тези договори, били те културни, стопански или политически по естество, като например прословутите „мирни договори”, са били винаги нарушавани, превръщани в къс хартия, подлежаща всеки момент на разкъсване и обезсилване, ако личните или групови интереси на съответните сили са изисквали това.

След двете световни войни, завършили с невиждани в историята на човечеството поражения, човечеството се оказа поляризирано на два антагонистични лагера - източен и западен. Подсилвало се е и се подсилва непрестанно и с всички средства и сили едно напрежение, което потиска и заплашва човечеството. Налице са всички белези, че е предстоящо разрешаването на назрялата расова карма на човечеството.

Общата външна и вътрешна политика на ръководещите съвременното развитие държави издига за основа един зле разбран закон за самосъхранение. В цялостната политика на великите сили този закон има двояко изражение: във вътрешната политика - идеята за национално благополучие, а във външната - идеята за империалистично проникване. Това е било и си остава линията на политиката на великите сили. Що се отнася пък до второстепенните национални единици, тяхната политика обикновено е била функция от тази на големите сили.

Затова са малки изгледите човечеството да излезе от този омагьосан и фатален кръг на антагонизъм и заплахи, ако то продължава да следва традиционния път на недоверие, на насилие и стълкновение. Този път, знае се, води неминуемо към разруха и израждане. Очевидно е, че порядък, при който едни народи разточителстват и безчинстват, а други бедстват и са обект на издевателства и безчестие, не е в съгласие с новите, по-висши изисквания за осъществяване на една международна общност. Тази идея изисква основно и решително ликвидиране на социалните неправди, както във вътрешния живот на народите, така и между самите народи.

Учителят ни е завещал новият мироглед за свободата, разяснил ни е и ставащото сега: „Днешната култура е сложена на изпитание. Култура, която е построена на пясък, не може да бъде устойчива. Хората и народите не живеят според изискванията на един здрав живот; не знаят здравословния режим на храненето и хигиенните изисквания за строене на жилища. Какво би могло да се очаква от такъв свят? Но, всичко ще се преобрази.”

“Културите, които са били основани на силата, казва Дънов, са останали в архива на историята. Всички трябва да учим тая велика наука, с която можем да преобразим живота си. Грешката лежи в това, че човешкият порядък е в противоречие с порядъка на живата Природа. Учението, което ви изнасям, е опитано и то крие в себе си онези основни методи, които показват на индивидите, обществата и народите как да живеят. Аз ви изнасям едно учение, върху което се основава бъдещият строй. Това учение се крепи върху реалните закони на природата. Социалните въпроси могат да се разрешат по един много лесен начин. Те ще се разрешат, когато във всички индивиди и народи дойде новото Космично Съзнание. Ще кажете, че всички искат нов строй. Добре е това. Съгласен съм с вас. А какво ще стане, ако имаме нов строй, а запазим характерите си, недъзите си? Какво печелите, ако разрушите старата къща, а не можете да съградите новата? Природата не позволява това: тя едновременно руши и съгражда.”

В тежките дни, които човечеството изживява, Учителя ни съветва всеки да се стреми към знание и любов. Само така ще проблесне Великото Космично съзнание, което определя като зазоряване на човешката душа. Заедно с него ще дойде и Новата култура, в която Любовта ще разкрие Твореца в нас. Но трябва да черпим неуморно от съкровищницата, завещана ни от човечеството. Най-вече с помощта на кристално чистото си сърце, със светлия си като Слънцето ум, с обширната си като Вселената душа и със мощния си като Бога дух. Едва тогава ще можем да развием условията и възможностите за развитие на нова раса - расата на Учениците.

От средата на Третата - Лемурийската раса, до Четвъртата – Атлантската раса, са изминали около 35 000 000 години. От Четвъртата - Атлантска раса, до Петата - Бяла раса, са изминали сравнително по-малко години, а от последната до идващата Шеста раса ще изминат сравнително още по-малко години, казва Учителя. С възрастването на човечеството се съкращават годините на еволюционните периоди. Тъй като, колкото едно същество е на по-висока степен на развитие, или една култура е на по-горно стъпало, толкова техният ритъм, тяхното движение се ускорява.

Това ускорение ще бъде подпомогнато от Синовете на Волята, които ще слязат от Плутон на Земята, за да издигнат инкарнираните души към безсмъртната им същина. Като носители на чистотата, светлината и творческото вдъхновение и съчетаващи в себе си двата висши принципа: красивото сърце на Слънчевите Деви и светлия ум на Синовете на Мъдростта, тия висши същества ще внесат просветление в ума и ще разкрият пътя към космичното съзнание, което пък ще разкрие дълбоко скритите в човека сили, ще постави човека в ритъма на Живата природа и в пулса на Космоса, в диханието на космичните енергии, обладаващи нашата планета.

Когато учените постигнат знанието, даващо възможност да се разбере, че космическите лъчи, които днес изучават, не са друго, освен мисли на висшите същества, подпомагащи човешката еволюция, тогава ще настъпи зората на Новата култура,чиято задача е да послужи за кълн на развитието на бъдещата Шеста човешка раса. Тогава хората няма да имат нужда да насочват вниманието си към възможностите на междупланетните полети и отиване на други планети, защото ще знаят, че светлината е кондензирана мисъл и ще влизат чрез нея в контакт с другите планети.

Статията е прочетена 736 пъти
Назад към брой 3Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017