Пролетта – алхимия за хармония с висшия закон в брой 4

Пролетта – алхимия за хармония с висшия закон
Категория: Сърцето, душата
Всяка пролет е напор на нещо ново, непознато в духовен план, и събуждане на мощен подем в цялата жива природа. И това е неотменно, неумолимо, както и законът за духовното усъвършенстване е безграничен и постоянно действащ.
Всяка пролет ни подканва и мами да следваме този мощен Дух на Истината, чийто огнен пламък слиза от небето чрез Любовта и Мъдростта, за да одухотвори живота.
Всяка пролет дава модела на преобразяването, възкръстцветяването, което цели възвръщане към вечното, към неумиращото, т.е. към Божественото.
Пролетта е символ на летеж, както и на едно надлетяване всеки ден над сетивните ни цели и планове. Тя е психична промяна, която подобрява качеството на градивните ни елементи и която изчиства старите петна, драскотините, раните на душата и ги помазва с балсама на мъдростта.
Пролетта не е толкова сезонът на материалното почистване, колкото на духовното, на чистенето на съзнанието, на осъзнаването, на преживяването на истинските, значимите неща, на приоритетите. И не толкова или само на физическото разцъфтяване, колкото на цъфтежа на ума, на волята, на сърцето. А едва след тази солидна подготовка се спуска за награда и небесният аромат, т.е. – резултатите. Като награда за това, че божествените дадености са впрегнати за добро, влезли са в обръщение и не са оставени да залинеят, да изсъхнат.
Пролетта ни доказва, че

Бог е най-вече в дървесата,

тъй като те умеят всяка година в своето време да регенерират и да не проявяват присъщата за хората духовна анемия и интелектуална летаргия и ленивост.
Пролетта ни доказва, че природата е тялото на Бога, а енергията на обновлението е едно от имената на Бога. Доказва ни още, че духовната енергия се ражда от сливането на земната и космичната и че това увеличаване на Божественото в душите ни е възможно най-голямото щастие. И цялото това „възкръсване” се осъществява чрез Любовта. Нищо, че днешният, програмиран от тъмните сили тотален кризис, цели да намали любовта в душите ни, следователно - и възможностите за щастие. Дори и когато всичко се руши, пак можем да останем свързани с Бога посредством тази извечна сила. Та нали светът произлиза от любов, изпълва се с любов и става любов, въпреки всичко случващо се.
Моделът на природата, на пролетта ни дава най-ценния духовен урок, че когато едно дърво изсъхва и остарява, плодовете в него не са божествени. Че дървото дава плод, когато соковете му се изкачат горе в клоните, т.е. в чакрите.

Разцъфтяването на плода е едно живо качество на духа.

И когато човек изкачи и превърне сексуалната (най-градивната) си енергия, в която са соковете на живота горе в главата, в енергия на светлината, ще засияе отново праобразът, богочовекът. Ако пък тя остане долу, разрушава човека и плодовете му са червиви и смъртни. В това разбиране ще се състои пътят на новата култура. Но, докато достигнем до тези високо честотни вибрации на светлината в съзнанието ни, ще са нужни много усилия и още горчиви уроци.
Всяка следваща година обаче целебната сила на пролетта върши бавно и методично своята работа на духовна трансформация, тъй като промените в нашето тяло и във всички други организми се управляват от едни и същи закони. Всяка пролет силата на слънцето въздейства в нова по-висша степен върху всяка органична материя. А човекът, като най-сложен и чувствителен организъм, все повече ще възприема с трепетните си духовни струни тази благодат и все по-безспирно и свободно ще поглъща този

усилно циркулиращ жив елексир на пролетта,

който унася всичко живо в своя слънчев ритъм.
Но, за да се случи това, трябва да дадем възможност на възраждащата сила да ни действа безпрепятствено. Необходимо е да престанем да бъдем тялом и духом активни, така както правят животните. И да се потопим в новите кристализации, образуващи се от новите разтвори на невидимите химични вещества, в които с охота се къпят надарените да ги възприемат птици, животни и хора.
За този процес ще ни помогне също и знанието, че няма определена граница между дух и материя. Че материята е само една забавена светлина, само форма на мисълта, достъпна за нашите сетива. И че наситените разтвори за нови кристализации се създават от оная смес, която не е разклащана и е била в покой. А че идва това време, ще познаем по умората и бездействието, които са предвестниците на възстановителната, творческа сила. Затова човекът не трябва да се напряга и пресилва телесно и душевно, а да работи с волята си срещу инстинктите.

Старостта е недоверие към божествените сили у човека към регенериране.

Но трябва да има нужда, желание, молба за подобно осъществяване, защото те са зародишите на всяко сътворение, на всяка стъпка към по-висшето. Тогава всяка сериозна мисъл, всяко висше желание, всяка истинска воля и вяра се задоволява. Трябва още и периодите на активност да се сменят с периоди на покой. Мъдростта и мощта се постигат най-вече в мълчание и съзерцание, насочени към една цел. С унес и телесен покой може да се постигне стократно повече, отколкото с външно напрягане. Дори много повече – възможно е и безсмъртие на плътта, ако духът го желае и я държи

във вечното течение на духовния етер на промените и обновлението.

Убедеността в това винаги се материализира в плът и кръв, защото тъкмо убедеността организира материята в различни степени на нова жизнена енергия. Тук дори и болестта помага, ако я осъзнаваме като средство за отхвърляне старото, непригодното. А вярата е тази, която обръща болестта в зло или в добро. Трябва също и да молим усилено за основания в това, в което ни се иска да вярваме, но като се уповаваме само на живия, вечния Източник в самите нас. Дано вярата ми в него винаги да расте, трябва да си повтаряме повече от често, дори ежеминутно. А това ще ни помогне и ние всяка година в точното време да се разпролетяваме и разъфтяваме.
Статията е прочетена 891 пъти
Назад към брой 4Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017