Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – Част 17 в брой 29

Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – Част 17
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”

Как ще бъдат преценени Свободните пари.
Застрахователна служба при безработица

След въвеждането на Свободните пари молбите за помощ за безработица внезапно спряха и моите помощници и аз нямаме какво да правим. Парите вече отиваха за търсене на блага, а благата са работа, наемане на работа. Всеки, притежаващ Свободни пари, неизменно се стреми да се освободи от тях, било чрез купуване на стоки или чрез инвестиране в ново предприятие, било чрез даване на заем на други, които са в състояние да ги употребят. Става така, че в предлагането на Свободни пари не могат да се намесят немислими обстоятелства, лични или политически съображения, нито падане на лихвения процент, нито дори пълно изчезване на лихвата и печалбата. Дори и когато предположим, че търговската покупка е повлякла след себе си загуба вместо печалба, Свободните пари са точно в същото критично положение, както и другите стоки - те също се предлагат за размяна и тяхната продажба дори носи загуба.

Всеки, притежаващ Свободни пари, е принуден да се отърве от тях, независимо дали това означава загуба или печалба. Свободните пари управляват: те не търпят отлагане, те счупват всички окови. Спекулантът или финансистът, който при нападение или защита се опитва да спъва обращението на парите, е повален от тях. Със силата на взрив те разпръскват всички складове на пари - от хранилищата на големите банки до скромните касички на някое конярче - освобождавайки себе си и втурвайки се на пазара. Оттук и названието „Свободни пари”. Всеки продава блага срещу Свободни пари и веднага може отново да си купи блага. Покупката на блага означава продаване на блага, а продажбата на блага означава наемане на работа.
Свободните пари са вградили търсенето, търсенето е продажба, а продажбата е работа.

Паричната реформа е автоматична осигуровка срещу безработицата,

не официална осигуровка, изкуствено поддържана от държавата и работодателите, а естествена осигуровка, присъща на разделянето на труда. Защото трудът произвежда блага, а благата винаги се стремят да се разменят за блага. Чрез намесата на златото размяната е била принудена да плаща данък на две допълнителни власти - лихвата и желанието за печалба, чрез които тя е била спъвана. Размяната на благата е била обусловена от лихвата и печалбата. Ако размяната не резултирала в лихва или печалба, тя вървяла към застой, защото парите, средството за размяна, били скривани.

Със Свободните пари такива условия са абсолютно невъзможни. Свободните пари са гладен лъв, търсещ кого да погълне; те сграбчват стоките, а стоките са заетост, тъй като не правят разлика дали купувам стока или направо наемам работник. Търговецът, от когото купувам блага, ще търси да попълни запасите си и да се освободи от парите си, поръчвайки нови блага от производителя.

Абсурдно проста осигуровка срещу безработица, просто абсурдно бюро по труда! Всяка банкнота на Свободните пари, пусната в обръщение от държавата, е заместител на молба за наемане на работа, всеки хиляда от тези банкноти са заместител на трудова размяна. Всеки, който продава блага и в замяна получава пари, незабавно ще купи блага отново за себе си или заради някого, комуто дължи пари. Така всеки купува такова количество от блага, колкото продава, и всеки продава същото количество, което купува. Няма помещение за излишъците; точното количество от произведени блага е продадено. При такива условия как може да се случи криза, свръхпроизводство и безработица? Такива явления са възможни само когато хората купуват по-малко блага, отколкото самите те произвеждат*.

Какво ставаше преди? Търговецът трябваше да плаща лихва върху своя капитал, така че правеше покупки на блага в зависимост от изискванията на лихвата. Ако положението правеше невъзможно за него да добави лихвата към продажната цена на стоките, той оставяше продуктите на работниците недокоснати и по-нататък прекъсваше работа чрез спиране на продажбите. Няма ли лихва, няма пари; няма ли пари, няма размяна на стоки; няма ли размяна, няма заетост.

Лихвата е била необходимо условие за обращението на парите, от която е зависела заетостта. Самата Райхсбанка никога не е издавала пари без лихва, даже във времена, когато според всеобщо признание, пазарът на пари е бил оскъден - и това въпреки факта, че съгласно нейната харта, главната задача на Райхсбанката е да нагажда паричното обращение към нуждите на пазара. (Не упреквам Райхсбанката; даже бог би бил безсилен, ако е обвързан с неудобно рамкираните регулации на хартата).

Днес обращението на парите е престанало да бъде обусловено. Парите означават продажба на блага, независимо какъв е резултатът. Пари - продажба на блага - заетост - пари. При всички възможни обстоятелства веригата е затворена.

Разбира се, търговецът трябвало да има на ум печалбата; продажната цена е трябвало да надминава цената за купуване. Това е естествено, неизбежно и освен това напълно оправдано условие за всяка търговска дейност. А цената, платена на търговеца или вписана като дълг към сметката му, във всеки случай е известна и неизменна величина (освен при продажби с посредник), докато продажната цена била лотария и търговията като цяло наподобявала игрална маса в Монте Карло. Защото между купуването и продаването има интервал от време, през което пазарът може да се промени.

Преди да направи покупка търговецът оглеждал състоянието на пазара, изгледите за търговия и вътрешната и външната политика. Ако преценявал, че другите споделят вярата му в общото вдигане на цените като неизбежно, той бързал да купува, така че да участва в очакваното вдигане с колкото е възможно по-голям запас от блага. Ако не грешал, ако имал много вярващи другари, така че мнозина да купуват, тогава самият той имал достатъчен довод очакваното да се случи, а именно, вдигане на цените, без значение какъв е доводът, върху който се основава очакването. Защото е ясно, че ако всеки вярва в идването на високи цени, тогава всеки, притежаващ парични резерви, ще купува, а когато всички парични резерви са вложени за покупки, цените трябва да се вдигнат.
Този случай дава доказателство, че който вярва, ще бъде спасен.
Разбира се, вярно било и обратното, когато имало обща вяра в падането на цените. Когато търговецът вярвал, че неговият другар-търговец мисли, че цените биха спаднали, той се опитвал да се освободи от запасите си от стоки, от една страна чрез форсиране на продажбата им, ако е нужно, чрез намаляване на цената, а от друга страна, чрез отлагане на поръчките си до по-спокоен момент. Но тъй като неговите вярващи другари действали по същия начин, това отново била единствената причина за предизвикване на същото нещо, от което се страхуват. Тази вяра трябвало да направи от тях глупаци. Защото при златния стандарт става това, в което хората вярват. Вярата царува над всичко. Вярата в идването на по-високи или по-ниски цени била съвсем достатъчна да направи тази вяра действителност. Вярата, настроението, времето съобщавало решително дали са или не са предложени пари в замяна на стоката, дали работниците са играли футбол през нощната смяна или извънредно. Предлагането на всички парични резерви зависело от вярата!

Свободните пари трябваше да заменят всичко това. Сега парите не чакат да бъдат питани от вярата или настроението на притежателите им. Те командват, те правят поръчки според собственото си съгласие. Но тъкмо защото вярата е отстранена от търговията, защото вярата, надеждата и любовта към печалбата вече не влияят върху обращението на парите, търсенето е регулируемо. Меркантилните надежди и страхове сега са просто лична работа без никакъв ефект върху пазара. Трудът и търсенето на блага вече не са влачени по петите на произволна сила (парите); вече не са подчинени на волята на притежателя на пари, тъй като сега парите са самото търсене.

Често се считало за нещо естествено работниците да излизат в очакване на пари, т.е. на работа. Само по изключение парите излизали в очакване на работа. Парите заставяли стоките, работата да идват при тях. Не се надигали протести против това нарушаване на принципа за равни права; всеки толерирал привилегията на парите - навярно защото се предполагало, че привилегията е неразривно свързана с паричната система. Работниците и притежателите на блага си навличали тежка ежедневна загуба чрез отлагане на покупките, докато парите произвеждали лихва за потенциалния купувач. Така че естествено и неизбежно е, щом купувачите си стоят в къщи, търговците да излязат да ги намерят и да ги подтикнат лично да купуват.

Разбира се, сега този възглед не е важен. Както притежателят на пари вярва, че парите изгарят в джоба му и е принуден да ги размени, така работникът е заставен от нетрайната си работна сила (която не може да се складира) да търси купувач за нея, колкото може по-бързо. Така че притежателят на пари вече не чака търпеливо притежателя на блага (работника) да дойде и да го намери. Той се надига по-рано, оглежда се за него и отива да го срещне насред пътя. Но, ако и двамата се търсят един друг, те ще се срещнат по-скоро и по-сигурно, отколкото ако само единият е нащрек. Животинското царство би било в жалко положение, ако женските се опитват да се скрият от мъжкарите. Как може пъпчивият жабок в изкуственото езеро да намери еша си, ако тя не долази извън калта на призива му?

Преди притежателят на пари е печелил чрез криене от притежателя на блага, защото продължителността на търсенето правило последния по-послушен. В своя халат и чехли за спалнята притежателят на пари изглеждал като че ли работникът или продавачът на блага са смутили дрямката му. Ето как купувачът е срещал продавача!

Сега при всички обстоятелства парите излизат така да търсят стоки. Изведнъж парите са станали гладни. Тяхното лекарство за глада е направило бърз и остър ловния им инстинкт. Наистина, те не тичат след благата, тъй като благата не се прокрадват извън погледа; те не могат да го направят. Двете се срещат по средата на пътя. А ако парите не намерят стоки за купуване, те не чакат, докато шансът хвърли в краката им това, което искат; вместо това те търсят стоките при извора им, което е трудът.

Свободните пари са заменили официалната осигуровка с автоматична застраховка срещу безработица. Свободните пари са станали автоматично бюро по труда и аз и моите 100 000 служители се оказваме на улицата. По ирония на съдбата само безработните в кралството сега са служители в застрахователната служба срещу безработицата.

*Разбира се, Свободните пари не гарантират на отделния производител да разполага с производството си; те защитават само общността като цяло. Ако някой произвежда лоши стоки, или иска твърде висока цена, или произвежда слепешком, без да се интересува от нуждите на пазара, Свободните пари няма да му помагат да разполага с продукцията си. Терминът „неограничени продажби”, който повторно се използва тук, се отнася само до общността; след въвеждането на Свободните пари нито претенциите за лихва, нито „хармонията на пазара” могат да възпрепятстват освобождаването от стоките. Всеки ще бъде заставян да купува незабавно точно толкова, колкото е продал; а когато всеки е под тази принуда, няма да има свръхпроизводство. Ако някой няма нужда от повече блага, той ще може да спре да работи или ще заема излишните си пари на други, които се нуждаят от повече блага, отколкото в момента са продали. Ако има конкуренция между някои стоки (захарно цвекло, чугун, уроци по танц) тяхната цена ще пада; и ако продукцията и при ниската цена не се заплаща, всеки ще знае какво да прави.

Превод от английски:
Георги Е. Андреев

Статията е прочетена 827 пъти
Назад към брой 29Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017