В метрото на Санкт Петербург той е призрак с износено яке. С неподдържана брада и обувки, изтъркани от времето, пътниците го блъскат, приемайки го за просто още един човек, борещ се да оцелее – може би дори бездомен. Те нямат представа, че мъжът, държащ парапета до тях, е съвременна легенда, ум, постигнал това, което се смяташе за невъзможно повече от век.
Това е Григорий Перелман, човекът, който погледна милион долара и реши, че неговата почтеност струва повече.
В продължение на повече от сто години хипотезата на Поанкаре е била „Светият Граал“ на математиката. От 1904 г. насам тя е преследвала най-великите мислители в света – проблем, толкова сложен, че е засягал самата тъкан на нашата вселена. Решаването му означава безсмъртие в залите на науката. За да подслади сделката, Математическият институт „Клей“ обявява награда от 1 милион долара за главата му.
В началото на 2000-те Перелман не просто я решава; той я разглобява. Но той не го направи заради светлината на прожекторите. Не потърси престижни списания, нито пък проведе грандиозни пресконференции. Вместо това, тихо качи доказателството си на безплатен публичен сървър, оставяйки го там, за да го намери светът. За Перелман единственото важно нещо беше самата математическа истина, а не аплодисментите.
Когато научната общност най-накрая потвърди работата му като безупречна, почестите започнаха да валят. През 2006 г. той беше удостоен с медала „Фийлдс“, „Нобеловата награда за математика“. Той го отказа.
През 2010 г. Институтът Клей дойде с чека за един милион долара. Т ой отказа и това.
Обяснението му беше толкова пронизително, колкото и интелектът му:
„Не се интересувам от пари или слава. Не искам да бъда на показ като животно в зоологическа градина. Ако доказателството е вярно, не е необходимо друго признание.“
За Перелман приемането на парите означаваше да подкрепи система, която той смяташе за по-загрижена за егото и политиката, отколкото за чистата наука. Той избра да се откаже от богатство, за да запази душата си непокътната.
Днес той живее уединен живот в малък апартамент с майка си. Разхожда се по улиците незабелязано, човек, покорил върховете на човешкото познание и след това просто се върнал в сенките.
Неговата история ни кара да преосмислим определението си за успех. В свят, обсебен от натрупването и „създаването му“, Перелман ни напомня, че истинското богатство не е това, което трупаме – то е това, от което сме готови да се откажем, за да останем свободни. Човекът в метрото не е беден; той е може би единственият истински свободен човек, останал на света.
Признание и оценки
1996 г. – удостоен с премия на Европейското математическо дружество за млади математици, но отказва да я получи.
2006 г.: за решаване на хипотезата на Поанкаре му е присъдена международната премия „Филдсов медал“, обаче се отказва и от нея;
списание „Сайънс“ нарича доказването на теоремата на Поанкаре научен „пробив на годината“ („Breakthrough of the Year“), като това е първата работа по математика, заслужила такова звание.
2007 г. – британският вестник „Дейли Телеграф“ публикува списък на „100-те живи гении“, в който Григорий Перелман заема 9-о място преди другите 2 граждани на Русия (Гари Каспаров на 25-о място и Михаил Калашников на 83-то място).
Март 2010 г. – американският Математически институт „Л. Клей“, Кеймбридж, му присъжда премия в размер на 1 милион американски долара за доказване на хипотезата на Поанкаре, станало първото в историята присъждане на премията за решаване на задача от Задачите на хилядолетието. През юни 2010 г. Перелман не уважава с присъствието си математическата конференция в Париж, а на 1 юли 2010 г. публично заявява своя отказ от премията.