Дни преди Коледа, в Централната банка на всички централни банки – Банката за международни разплащания (МБР) в Базел, се е състояла тайна среща. Западната финансова система е в паника: пазарът на държавни ценни книжа се срива, централните банки се чистят от долари, процесът изглежда необратим... Най-влиятелните финансови експерти в света не знаят как да спрат този разпад.
На срещата е присъствал известният икономист Янис Варуфакис – министър на финансите (27 януари - 6 юли 2015) в коалиционното правителството на „СИРИЗА“, Гърция, считан за „най-активната интелектуална и влиятелната фигура на днешното поколение.“ Неговата преценка е, че МБР се подготвя за срива на западната финансова система, който експертите отчаяно се опитват да отложат.
Половин година преди тайната среща в Базел, на 30 юни 2025 г. Българската народна банка публикува в сайта си https://www.bnb.bg/AboutUs/PressOffice/POPressReleases/POPRTheme/PR_20250630_BG следното прес-съобщение: Управителят на БНБ Димитър Радев участва в 95-ото Годишно общо събрание на Банката за международни разплащания (БМР), проведено в Базел, Швейцария. В събранието участваха управителите на централните банки – акционери в БМР. В рамките на събранието акционерите одобриха годишния отчет за дейността на банката, заверените финансови отчети и разпределението на нетната печалба. Беше прието решение за изплащане на дивидент за финансовата година 2024/2025 в размер на 380 специални права на тираж (СПТ) на акция. На база притежаваните 8000 акции, БНБ ще получи дивидент в размер на 3 040 000 СПТ. При текущ обменен курс (на база ориентировъчен обменен курс от 1 СПТ = 2.45 лв., а точната равностойност в лева се определя към датата на превалутиране) това представлява приблизително 7.45 млн. лева. БНБ е акционер в БМР от нейното основаване през 1930 г.
Извън официалното съобщение на БНБ, почитаемият гуверньор Димитър Радев не разкри пред многохилядната публика – масово протестираща срещу приемане на еврото против волята на Народа, какво друго е било обсъждано на събранието на банкерите в Базел през юни?
А то е:
Глобалната икономика и финанси са в опасност и БМР бие камбаната!
Което неизбежно се отразява върху стабилността на еврото и на самата Еврозона. Иначе казано, още през м. юни на управителите на централните банки – акционери в БМР е съобщено, че западната финансова система е в криза и не е изключен срив на системата. И въпреки тези основателни опасения почитаемият гуверньор продължава да е ревностен ратник за ликвидиране на българската национална валута.
Възниква въпросът: гуверньорът на БНБ съзнателно ли скри от българската публика опасенията на БМР и дали неговите действия не представляват деяния от престъпен характер?
Що за банка е Банката за международни разплащания?
Преди да продължим с обоснованите предположения за деяния от престъпен характер, дължим на читателите някои пояснения относно БМР.
През есента на 2025 г. излезе от печат второ допълнено издание на книгата Tower of Basel: the Shadowy History of the Secret Bank that Runs the World („Кулата на Базел: Сенчестата история на Тайната банка, която владее света“). Авторът Адам ЛеБор (Adam LeBor) е британски писател и журналист, пише за вестниците The Times, The Independent и за списание The Economist. През 2013 г., на базата на серия документи и интервюта с водещи фигури във финансовия свят, той публикува първото издание, разследващo сенчестата история на швейцарската Bank for International Settlements („Банка за международни разплащания“).
Създадена е през 1930 г. от управителите на Bank of England и забележете(!) – на Reichsbank, централната банка на Германската империя от 1876 г. до края на нацистка Германия през 1945 г.
През цялата Втора световна война банката е посредник на германски търговски сделки, приема откраднато от нацистите злато, осъществява валутните операции на хитлерова Германия. Германия загуби войната, но благодарение на БМР разполага със значителен ресурс да я води шест години, разорявайки цяла Европа преди да капитулира. На практика, банката се използва и от силите на Оста, и от Съюзниците, като тайно звено за контакт, за да се запазят отворени международните финансови канали.
Днес банката представлява вероятно най-елитният клуб в света с 18 членове, които периодично се събират в Базел, Швейцария, като Консултативен икономически комитет. Нейните активи са извън обхвата на всяко правителство или юрисдикция. Това означава, че БМР практически е недосегаема.
„БМР е уникална институция: тя е изключително печеливша банка, защитена чрез международни договори и едновременно с това – международна организация и изследователски център“ сочи авторът.
От първия ден на съществуването си БМР работи за интересите на централните банки и за изграждане на нова архитектура на транснационалното финансиране. Банката осъществява международното монетарно и финансово сътрудничество. Фактически, МБР е ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА НА ВСИЧКИ ЦЕНТРАЛНИ БАНКИ.
„Гуверньорите на централните банки, чиято независимост е защитена от конституциите, контролират паричната политика в развитите страни. Те управляват паричното предлагане на националните икономики. Определят лихвените проценти и приемат решения за стойността на нашите спестявания и инвестиции. Решават дали да се прибегне към строги икономии или върху растежа. Техните решения оформят живота ни. Те са най-влиятелните хора в света“, уточнява ЛеБор.
През 1944 г. част от функциите на МБР се поемат от новосъздадения Международен валутен фонд. През 1974 г. към банката е създаден Базелски комитет за банков надзор, разработващ директивите за банковите регулации. Под егидата на БМР работят Комисията за платежните системи, Комитетът за глобална финансова стабилност, Групата за борба срещу фалшифицирането на паричните знаци, както и ред други структури.
В същото време непрозрачността в дейността на МБР и влиянието ѝ, което нараства, пораждат сериозни въпроси не само по паричната политика, но и по отношение на отчетността; и оттам – как се упражнява властта ѝ върху по-голямата част от развитите страни в света?
Какво каза Варуфакис?
На 31.12.2025 г. телевизионен канал излъчи видео под заглавие „We're Praying Nothing Goes Wrong“ – What I Heard in Basel's Secret Meeting („Молим се нищо да не се обърка“ – това чух на тайната среща в Базел“) с обширен коментар на известния икономист Янис Варуфакис.
Дни преди Коледа Варуфакис е поканен на среща на финансови експерти от западния свят в централата на МБР в Базел. Оказва се, че срещата не била – както формално било обявено: „За управление на нормалните политически предизвикателства“; а ПОДГОТОВКА ЗА СРИВА НА СИСТЕМАТА, който експертите отчаяно се опитват да отложат. Западната финансова система се разпада и в Централната банка на всички централни банки (МБР) не знаят как да спрат този разпад.
Паниката, с която безуспешно се борят, е обхванала световните финанси поради възникналите реални проблеми:
- пазарът на държавни ценни книжа се срива;
- централните банки се чистят от долари и държавни ценни книжа по-бързо, отколкото признават;
- подготвят контрол върху капиталите, ограничения за обмяна на валута, ограничения за изнасяне на пари, чертаят планове при извънредни ситуации;
- най-големият им страх е от евентуален срив на пенсионните фондове – очакванията са за потенциални загуби от 3 до 5 трилиона долара; и т.н.
Централните банки признават, че многополюсният преход е неизбежен. Доскоро доминиращата западна финансова мощ днес е като да се лекува пациент в терминален стадий.
От всички централни банки, ЕЦБ – в която окончателно сме набутани след приемането на Еврото, вероятно е в най-лоша позиция. Според Варуфакис Еврото е като хотел „Калифорния” от песента на Eagles – място, което „можеш да напуснеш, когато пожелаеш, но от което никога не можеш да си тръгнеш”.
По повод фалита на Гърция след приемане на Еврото, Варуфакис е цитиран да казва: „В своята безкрайна мъдрост Европа реши да се справи с този фалит, като стовари най-големия заем в човешката история върху най-слабите рамене – гръцките данъкоплатци“.
Въпроси към управителя на БНБ Димитър Радев
Гуверньорът би трябвало да е запознат с всичките тези проблеми, с кризата, в която реално се намира западната финансова система; знаел е, че ситуацията е по-лоша, отколкото глаголят медии и политици.
Всъщност, НЕГОВА ДЛЪЖНОСТ Е ДА ЗНАЕ!
Защо не е съобщил това на гражданите, на Народа, на Върховния Суверен?
Какви са били мотивите му галопиращо да вкара еврото в България, след като е знаел – или най-малкото обосновано е предполагал, че Еврозоната вероятно скоро може да се окаже пред фалит?
Хрониката на официалните становища по приемането на еврото (https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/izvarshila-li-e-prestaplenie-nataliya-kiselova.182092) неоспоримо навежда на извода, че България не е готова да го приеме на 1 януари 2026г.:
- Заключението на ЕЦБ за 2024 г. отн. конвергентен доклад е, че България не отговаря на критериите поради високата инфлация, затова предложената от правителството крайна дата 1 януари 2026 г. бе отложена;
- на 23 януари 2025 г. министърът на финансите Теменужка Петкова обяви, че страната няма да подаде искане, докато не бъдат изпълнени критериите за нивото на инфлацията;
- въпреки това, само месец по-късно – на 24 февруари 2025 г. МС приема решение да поиска официално от Европейската комисия и ЕЦБ конвергентен доклад;
- най-енергични са гуверньорът на БНБ и отделни политици, които ратуват присъединяването да стане възможно най-скоро;
- огромното мнозинство от българите обаче няма доверие на т.нар. институции; смята – с основание, че шепата ратници във властта, лобиращи за приемане на еврото, подават неверни данни към Съвета на ЕС – също както са фиктивни 1 380 041 мъртви души в списъците на ЦИК за последните избори;
- Особеното мнение на конституционния съдия проф. Янаки Стоилов по к.д. № 13/2023 г. аргументирано се противопоставя на противоправните действия на властта по галопиращото приемане на еврото;
- съмнението, че се подават неверни данни се споделя от авторитетния нидерландски финансов институт ING (https://think.ing.com/snaps/monitoring-bulgaria-euro-adoption-is-within-sight-but-not-there-yet/). На 14 март 2025 г. ING Global Markets Research изразява скептицизъм спрямо официалните декларации за постигнатите критерии за приемането на еврото от 2026 г., като сочи: нарастване на инфлацията в България от началото на 2025 г. с 2,0% на месечна база; малко вероятно е значимо възстановяване растежа на износа; инфлацията на потребителските цени към края на 2025 г. се очаква да бъде 4,6%, а официалната прогноза за следващата 2026 г. – 3,0%, е повече от съмнителна; някои области на вътрешното търсене, включително на труда, би трябвало да станат управляеми по отношение на инфлационното им въздействие.
Предвид тези фактори, прогнозата за приемане на еврото през януари 2026 г. не е безспорна. Най-важният критерий за приемане на еврото в България е неписаният критерий за политическа стабилност. А такава очевидно не е налице. Според ING решението за приемане на еврото се измества от техническо към политическо.
При тези факти и обстоятелства отново възникват въпроси – не само към почитаемия Гуверньор, а и към т.нар. управляващи, произтичащи от хрониката на официалните становища, че не са налице техническите критерии за приемането на еврото:
- какво ви мотивира да въвеждате в заблуждение българския народ, да го загробите окончателно, когато са налице обосновани предположения не само за срив на Еврозоната, но и на цялата западна финансова система?
- платиха ли ви, за да въвеждате в заблуждение българския народ?
- или с други средства ви принудиха да извършите национална измяна?
* * *
Пълният текст на коментара на Янис Варуфакис (https://www.youtube.com/watch?v=zVZ9gJbYQPI)
Bulgarian Press Pool - Budapest