В навечерието на националния празник 3 март в брой 224

В навечерието на националния празник 3 март
Категория: История

Българският и руският народи пред историята и пред Бога са едно и чрез своята култура и език, чрез своята вяра и светоусещане“ - Н. Малинов

В навечерието на националния празник 3 март – денят на подписването на Сан Стефанския мирен договор, възкресил българската държава след петвековното османско робство, дружествата на русофилите в цялата страна организираха почетни прояви в памет на руските воини-освободители.

На 27 февруари столичните русофили организираха изложба на репродукции на картини от руски художници, пресъздаващи моменти от Освободителната война. 18-те платна, подредени в галерията на мецената Ангел Симеонов в хотел „Анел“, предизвикаха възторга на присъстващите и потвърдиха за сетен път благодарността на българите към руския народ.

„Тази война е забележителна, дори уникална с факта, че само две години след Освобождението руската администрация начело с княз Дондуков напуска България, като оставя след себе си държава с модерна за времето си Конституция, с национална администрация, армия и флот, с образователни и научни учреждения, иначе казано – с всички необходими структури за самостоятелно функциониране на държавността“, изтъкна в словото си при откриване на експозицията Николай Малинов, генерален секретар на Международното Движение на Русофилите и почетен председател на НД „Русофили“. „Настоящата изложба е нашият много скромен поклон на благодарност и молитва за бъдещо единение на двата народа. Защото българският и руският народи пред историята и пред Бога са едно и чрез своята култура и език, чрез своята вяра и светоусещане. Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. е неразделна част от това единение“, подчерта в заключение Николай Малинов.

Дни преди столичното събитие, дружеството на НД„Русофили“ в Казанлък организира на 22 февруари в местното „АРТ-БИСТРО“ телемост с музея „Братя Столетови“ в руския град Владимир. Присъстваха дейци на движението от града и Старозагорска област, и гости от София.

Проявата бе открита от председателя на НД „Русофили“ в Казанлък Божидар Станчев. Прожектиран бе документалният филм „Избавлението“, пресъздаващ героичните сражения край Златарица-Елена от ноември 1877 г. Тази битка се оказва решаваща за победния край на Освободителната война: няколко дружини руски войни и български опълченци успяват да отблъснат опи­та на превъзхождащите ги по численост табори и башибозук на Сюлейман паша да настъпи към Търново – в тила на защитниците на Шипка – и да окаже помощ на Осман паша в обсадения град Плевен. Малко известен факт е, че само четири дни след неуспеха на турската операция, Осман паша е принуден да развее белия флаг и да капитулира.

В 17 часа бе осъществен телемостът със Сергей Харитонов – директор на дома-музей в гр.  Владимир и Александър Капусткин – автор на книгата „Юрист Александр Павлов. Правнук Пушкина во Владимире“.

Българското издание на книгата „Александър Александрович Пушкин – командир на Нарвските хусари“ представиха съставителката Росица Младенова и издателят Атанас Панчев. От руска страна Александър Капусткин представи своята книга за правнука на великия руски поет. Оказва се, че Александър Павлов, син на Олга – дъщеря на участника в Освободителната война ген. Александър Пушкин, е израснал като дете в България, където баща му е бил на дипломатическа служба. През 20-те години на ХХ век – вече като юрист, Александър Павлов пристига в България и става управител на руския дом в с. Шипка.

Вълнуващи думи за епохалните събития от онези времена споделиха Иван Велчев – член на ръководството на НД „Русофили“ в Казанлък, Данчо Данев – бивш директор на Националния парк „Шипка-Бузлуджа“, неуморната издирвачка на архивни документи за руския дом в с. Шипка Гинка Хаджиева, Радко Ханджиев и други.

 Сергей Харитонов запозна участниците в телемоста с дома-музей „Братя Столетови“, съхраняващ ценни свидетелства за живота и дейността на генерала от пехотата Н. Г. Столетов, изиграл видна роля за освобождението на България от турско иго и за неговия брат – бележитият физик А. Г. Столетов. През 1953 г. е възстановено първоначалното оформление на сградата и е открита изложба, пресъздаваща атмосферата и начина на живот на семейство Столетови, двама от най-видните представители на което – Александър Григориевич и Николай Григориевич – са прославили Русия. На фасадата на дома е монтирана паметна плоча: „В този дом са родени и живели руските патриоти братя Столетови: героят от Шипка генерал Николай Григориевич Столетов (1833-1912) и бележития физик Александър Григориевич Столетов (1839-1896)“.

А на страницата си в мрежата „В Контакте“, авторът Александър Сергеевич Капусткин написа: „Благодарение на интернет за нас никъде няма прегради! Особено там, където обичат Русия. Русофилското общество в Казанлък организира представянето на две книги за живота и дейността на потомците на Александър Сергеевич Пушкин – издадената в България книга за генерал Александър Александрович Пушкин – участник в освободителната Руско-турска война и издадената в Русия моя книга за неговия правнук Александър Николаевич Павлов, който през 20-те години на ХХ век е бил управител на Руския дом в гр. Шипка. На срещата чрез телемост бе изпълнена и песента на моя приятел Виктор Леонидов за руските емигранти в град Перник! Ако знаете колко много ни обичат обикновените хора в България, как ни желаят скорошна победа! Нисък поклон пред нашите български приятели!“

Статията е прочетена 1386 пъти
Назад към брой 224Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2025