Името идва от италиански език - werde (зелено). Това е хромсъдържаща слюда, която се среща във вид на много дребни включения в състава на прочутия зелен авантюрин, най-напред намерен в Индия и дори предложен на пазара като „индийски жад”. Геолозите твърдят, че вердитът е един от най-древните минерали на нашата планета с възраст около 3,5 млрд. години. Химичен състав: К(Аl, Сr) Si3О10(ОН)2. Непрозрачен, с червени и жълти петна и със седефен блясък. Твърдост: около 3. Добре се поддава на ръчна обработка като декоративен материал. За пръв път е намерен и описан като нов минерал през 1907 г. в ЮАР, провинция Трансваал. Запасите в света са малки.
Познавачите на особените качества на камъните смятат, че зеленият вердит помага за
активизиране на генетичната памет,
а оттам и за отваряне на вратата към запазените знанията от миналото. Вярват, че той укрепва силата на духа и помага при трудности и решаване на житейски проблеми. При поставяне върху четвъртата чакра успокоява и помага да се вземе правилно решение.
От него и сега в Зимбабве изработват интересни фигурки, предлагани като амулети - пазители на семейството и дома от негативното въздействие на недоброжелатели. Тези изделия са добре известни и извън „черния континент”.
Литотерапевтите са убедени, че зеленият вердит стимулира всички чакри и активизира циркулиращата енергия. Препоръчват докосване до него с цел пречистване на кръвта и освобождаване на организма от крайните продукти на клетъчния метаболизъм. При гинекологични заболявания съветват да се слага близо до втората чакра, при световъртеж - до четвърта и пета чакри.
Находища има в ЮАР, САЩ (Вермонт), Западна Австралия, Венецуела, а в миналото вероятно и на други места. За това говорят последните изследвания на прочутата ваза, намерена в Мохенджо Даро (Пакистан), изработена преди около 2700 г. пр. Р.Хр., която е от мусковитсъдържаща скала, по качество близка до вердита от Южна Африка.
Из „Камъни за нашите души”