Ценни уроци за съвременните български политици в брой 222

Ценни уроци за съвременните български политици
Категория: История

Александър Стамболийски - роден на 1 март 1879 година в село Славовица, убит на 14 юни 1923 г.

Сергей Румянцев: “Ти пръв бъди в борбата светлосяйна и ти ще имаш любовта безкрайна на земеделския народ”

В усилията ни да издирим и съхраним все повече извори, публикации, анализи и изследвания за историята на Земеделското движение в България и неговите героични дейци, наскоро попаднахме на няколко стари издания от началото на 20-те години на миналия век. В тях се съдържат много данни, становища, описания и съждения на видни български историци, публицисти и общественици, които с искрена загриженост представят забележителни факти, свързани с историята и настоящето на Земеделския съюз, с впечатляващите прояви на Александър Стамболийски и политиката на оглавяваното от него земеделско правителство.

Мнозина съидейници, симпатизанти и съмишленици все по-често ни запитват кога ще бъде заснет документален или игрален филм за този непрежалим българин, ще бъде ли издадено скоро неговото публицистично наследство, ще видят ли бял свят нови книги за славната история на Земеделския съюз и неговия незаменим предводител?

Вярно е, че отдавна работим върху сценарии за документален и игрален филм за Стамболийски. Г-жа Милена Стамболийска извърши огромно дело, събра и подготви за печат цялата публицистика на земеделския водач и изглежда трябва да се намерят още средства, за да бъде поместено това безценно творчество в едно обемно издание. Убедени сме, че със спомоществователството на “земеделския народ” и родолюбиви наши сънародници в страната и чужбина, ще доведем до успешен край тези намерения и творчески начинания.

Извадки от брошурата на К. Илиев “9 юний”, издадена от софийската печатница “Нов живот” през есента на 1923 г.:

“... Българският народ е бил и беше годна сила за славни подвизи, за които историята без свян е писала и ще пише, обаче неговите водители ще си останат класически невежи, безподобни егоисти, алчни и развратни джуджета, които само са играли ролята на ръководители, а в резултат са донасяли народу си катастрофи, погроми и позор. Примери от такова естество ни дава изобилно нашата стара и нова история ...

...През периода от Освобождението на България до 1900 година, българският народ бе приведен до стадно послушание, експлоатиран безогледно от коварни управници.

Освен обикновените кражби, които ставаха чрез бюджета за сметка на населението; освен гаврата, която ставаше с неговото избирателно и избиряемо право, освен зеленицата, която съсипваше народа ни икономически, освен лихварството, върху гърба и за сметка на българския народ се вършеха нечувани и други произволи, а те всичките вкупом повлияха да се създадат условия за втората епоха от народното ни политическо и икономическо развитие (не предсказва ли авторът днешното дередже на държавата ни?, бел. ред.).

... Времето, което преживяваше България, особено последните години след 1918 г. намери, че със старотипно управление на отживелите вече партии не може да се канализират разбузданите нрави на хората, върнали се с разбити кумири от бойните полета.

Това време определи Александър Ста­мболийски заедно с конгресните решения на Земеделския съюз за пътепоказател на България и наложи създаването на самостоятелен земеделски кабинет.

Не закъсня и реакцията на първите пориви за спасението на страната. На Димитър Драгиев бяха оказани разделителни влияния, а Александър Димитров – организаторът на сътворените от Стамболийски идеи – бе жестоко убит.

Остана сам Стамболийски, заобиколен по негово желание, все с млади хора, ръководи съюзните дела и управлението на страната до 9 юний, когато злокобни сили срутиха съюзното дело. Да, те го срутиха, обаче основите се оказаха здрави, а и материалът на срутената постройка не е повреден. Върху тия основи и с тоя материал ще се изгради наново съюзното здание.

Българският земледелец не губи кураж, защото знае своята мощ и сила. Той знае от примери из живота и на други народи, че не е нещастие една несполука, а е поука за бъдещо щастие.

Англичаните строиха парахода “Титаник” десетки години и още при първото му пътуване потъна в бездните на океана. “Титаник” потъна, англичаните, обаче, не се отчаяха. Те заработиха с още по-голяма енергия за построяването на “Нов Титаник”, като при случилото се събитие с първия кораб придобиха опитност, която гарантира по-сигурен рекорд в мировото културно надпреварване. Така работят хората за своето самосъзнание и надмощие, така ще постъпи и Българският Земледелски Съюз при възобновяването на новата си постройка: гнилото на страна, а здравото ще се циментира за благото на измъчената българска душа.

... Александър Стамболийски, верен и правдив тълкувател на чувствата и желанията на българския народ, стъпи самоуверено върху политическата рутина и вкаменелост, останала ни в наследство от Фердинанда и неговите сподвижници, започна да работи за вътрешното и вънкашното стабилизиране. Не сме имали държавник, който да е поставял България тъй сполучливо в международно отношение, както Стамболийски направи това. Неговата външна политика беше ясна: в добри отношения с всички държави, съгласно мирния договор, а в приятелски със съседите.

... Стамболийски бе убеден славянофил, но никой, абсолютно никой не можеше да го разбере в полезността на едно братско съжителство с Югославия. Това негово схващане не беше временно увлечение, а добре обмислен план за развитието и на двата народа. Именно намеренията на земеделския водач да се изградят взаимоизгодни отношения с Югославия и съседните балкански народи дадоха сериозен повод на Великите сили и на вътрешната опозиция да постъпят най-безотговорно спрямо интересите на България, заменяйки законната земеделска власт с амбициите на няколко озверели политикани.

Друга причина, която може да се разглежда като важна спътница на развилите се събития около 9 юни, е проектът за изменение на конституцията.

... Въпреки обстоятелството, че в тесни кръгове е ставало дума между първите хора от Земледелския съюз, за изменението на конституцията, решение не е взимано. Но все пак, в големите и по-малки земеделски сбирки и събрания, се забелязваше от всекиго, когато е ставало дума за конституцията, че общото желание на българския народ е да се измени тя, като се пригоди по нравите и обичаите на българина, при условие да се намалят пълномощията на Царя, като суверен. В навечерието на коварния преврат, Стамболийски в своята вила в с. Славовица разработваше варианти на проект за изменение на конституцията именно в интерес на народните щения.

Третият въпрос, по който си отмъсти така жестоко датата 9 юний на земледелското правителство е борбата на капитала с производителните сили.

Ние бихме били много доволни, ако времето или Блокът опровергаят обстоятелството, че капиталът в лицето на Блока, не е взел участие около събитията на 9 юний. Но какви опровержения могат да дадат те, когато на лице има маса факти, които вестранно подкрепят едно такова твърдение. Пък и цял свят е раздрусан днес от борбата на капитала с тези, които произвеждат. И ще се друса той дотогава, докато не се намери среден път за удовлетворение на производителите в подходящ размер.

... Малък е капиталът у нас, вложен в търговски предприятия и акции, обаче много пакости нанесе на труда вложен в селското ни стопанство.

Българинът-богаташ не е научил нищо ново за пласирането на капитала си в индустрия или някои по-доходни предприятия, а в лихварство – занятие останало му в наследство от турците.

През време на управлението на Земеделския съюз, Ал. Стамболийски направи опит, чрез кооперацията и финансовото министерство, да неутрализира вредното влияние на капитала върху слабото работно население. Неговите опити постигнаха впечатляващи успехи и можеха да се осъществят още много полезни начинания, но кооперативното дело е още много младо, незакрепнало, за да води борба с един заякнал противник, а финансовото министерство не можа овреме да намери печалбите на капитала, за да обложи капиталистите и от това последва едно малко разочарование между земледелското население, че се не облекчи данъчният и поминъчният му товар. За капиталистите и дума не бива да става, че са доволни от едно справедливо данъчно прогресивно-подоходно облагане, затова от действията на Стамболийски, в това отношение, те не бяха доволни. Проведената икономическа политика на земеделския кабинет провокира едрия капитал да се включи в организирането на съпротива и подмолно участие в отстраняването на земеделците от управлението на страната.  

Властолюбието на българина, като причина за случилото се на 9 юний, така също трябва да се вземе под внимание.

Човечеството досега е страдало повече от властолюбци, отколкото от епидемии. А властолюбието се съпътства почти винаги и едновременно от сребролюбието и жената – три порока, които тровят човечеството почти всекъде, а най-вече в слабокултурните държави, в каквото състояние понякога е и нашата България. Властолюбецът в некултурните държави има в своите тефтери само една сметка “да взима”, а сметката “да дава”, не съществува за него, докато управникът в една съвременна държава освен нужния ред и законност, създава и условия, при които народът припечелва не само своя хляб в достатъчно количество, а и ценности, част от които само трябва и могат да му се искат и вземат като данък.

... И какво иска днес нашенският властелин: попът да си гледа папазлъка, учителят – даскалъка, ковачът – ковачлъка, земледелецът – орачлъка. Пожелава нашичкият властелин народу да си гледа само работата и данък да плаща, а той ще управлява?! Как? – Да се обкръжи с харамии, нехранимайковци, които немат нищо на този свет: нито майка, нито баща, нито жена, деца; немат нито вера, нито чест човешка, нито отечество. С тех се обкръжава властелинът, за да прекара живота си в разслабление на нрави, на обичаи, в разгулен живот; за да убие в душата на народа си всекакво чувство на право, на ред; да разнищи любовта към родното място; да внесе отвращение към отечеството. Да, този нашенски властелин желае да тъне вечно в разврат, а и почести да му се дават; желае не да сее сговор народен, а раздор: син с баща да се мразят, брат брата да убива; кум кръстник да мрази; жена мъжа да изостави; човек с човека да се не разбира. Властелинът у нас си остана още със старошколни понятия и познания ...

Земледелската организация чрез Ал. Стамболийски се стремеше да намали порочните качества на властолюбието в душата на нашите настоящи и бъдещи управници.

Именно заради това благородно намерение земеделският водач плати с главата си, опитвайки се да препречи пътя на старомодните властолюбци. Да, тези користни и продажни властолюбци го убиха, но нека знаят, че скоро ще побеснеят; тям предричаме онова що Папа Целестин е предрекъл на Бонифаций VIII: “Като лисица си дошъл на власт, като лъв ще се бориш да я запазиш, обаче като куче ще умреш!...”

  ... За трагедията на 9 юний допринесе и допуснатата доверчивост на земеделското управление.

Александър Стамболийски бе дете на истинска България; той е възпитан от български учители, от народа ни. У неговите жили не течеше византийска, римска или турска кръв. Той беше истински изразител на култа на българския народ. В частния си живот и в обществения такъв – оставаше все един и същ. Като политик, той беше прямолинеен. В гнездото на старата дипломация, заобиколен от глутница старошколни политици, които едно мислят, друго говорят, а трето вършат, Стамболийски остана верен и тук в политиката на своята среда, от която произхождаше: той говори що мисли, прави що говори – основа чиста тъй, както е чиста душата на едно дете, а широка толкова, колкото е широка славянската душа. Тук ние можем да го не сметаме като некакъв наивник, обаче в много негови похвати, по вътрешното управление на страната, той беше много доверчив. Непреклоним беше Стамболийски в симпатиите си към ония, които умееха да му рисуват бъдещето на България под управлението на Земледелския Съюз, с хубави, светли бои. На такива личности той даваше преднина. Към чуждите млади за организацията питаеше той голяма вяра, че са способни да управляват държавата – даде им висши ръководни длъжности и поради тези си държавнически схващания, той се отдалечи от старите си организационни другари, които го съветваха с деца кисело млеко да не яде, защото ще го оцапат. И отвори той широко вратата на Земледелския съюз на чужди и млади хора, които го доведоха до лоша охрана и управа, та се стигна до там, че на 9 юний най-тъмни личности успяха да опозорят България.

  ... За да се случат тези трагични събития спомогна недостатъчната бдителност и неадекватните мерки, които предприеха министрите на войната и на вътрешните работи.

Отвсякъде до тях пристигаха съобщения и сводки за готвения преврат, знаеха се участниците. От страната прииждаха земеделски дейци и питаха каква е готовността, ще се осигури ли по места оръжие за озаптяване на метежниците? Родолюбивите военни и полицейските служители настояваха да се вземат незабавни мерки срещу предстоящата опасност.

Вместо портите на крепостта да бъдат подсилени и да се приведе всичко в бойна готовност, силовите министри предпочетоха “да не се вдига паника” и не заставиха с неоспорими факти Стамболийски да заеме поста си София. Успокоен от докладите, че армията, полицията и народът са на негова страна, премиерът оказа гостоприемство на Борис III, допусна царския офицер да шета из вилата му и да повреди радиостанцията, не съобрази, че държавата е в крайна опасност, когато “калетата” се предават отвътре, че в съградената от него къща интимните тайни вече са предадени на противника.

Превратаджиите бяха водени от неутолими партизански страсти, те демонстрираха неистова омраза към собствения си народ, проявиха отвращаваща лакомия, и както Юда получи своето за няколкото сребърника, предавайки Иисуса, така всеки един от заговорниците по-късно бе сполетян от всевишното възмездие. Тези коварни властолюбци възседнаха с измама народа си, но само излъгаха себе си и причиниха кръвопролития, братоубийства, саморазправи, което остави неизлечима рана върху националната свяст.

  ... Управлението на държавните ни работи от Земледелския съюз почиваше на крайно демократическа почва.

Целеше се: да насади в душата на българския народ правото да се смята господар на своята държава, защото той я крепи, той я издържа и той, със собствените си гърди я защитава от вътрешни неуредици и външни нашествия. Офицерът, чиновникът, служащият – са служители на народа и от тях се не иска нищо друго, освен да прилагат законите и предписанията на държавната власт правилно и справедливо. Те – служителите на народа, според земеделската идеология – не бива да си присвояват правото на господари, каквото право имаха турските чиновници, преди освобождението или руските, през време на окупацията. С това Земледелският съюз създаде оная здрава основа, върху която трябваше да избуи истината и да потръгне културният подем на нацията ни – полезният демократизъм присъщ на народа ни: министрите да бъдат избирани направо от народа, а не от царя.

С влагането на истински демократизъм в управлението на страната

Стамболийски отиваше до там, че възприе да иска мандат от конгреса на БЗНС, за да състави министерски кабинет. Оставката на последния той слагаше също пред конгреса. До земеделското управление България се управляваше от два фактора: от Царя и народа. Сношението става посредством министрите, които Царя назначава и уволнява. Стамболийски искаше да се постигне нещо по-действено – организираният народ в парламента или в партийна или обществена организация да делегира своите суверени права в конгресите си на лица, произхождащи от тази среда, които да бъдат представени за министри. Най-малкото народът да посочва: кой да бъде първият министър, а той да си избере другари. Така посочените от конгресите лица за министри съвместно с Царя ще представляват и направляват народните интереси и съдбини вътре и вън от държавата, в смисъл да бъде и на народа, и на Царя добре.

Всички тези демократични начала, които можеха най-градивно да укрепят държавните устои без да се накърнява конституцията и без да влизат в ущърб спрямо монархията, бяха заличени от погромаджиите на 9 юни 1923 г.

Преживе Стамболийски с присъщата му вяра завеща на българския народ да стори така, че от българската политика да се изхвърли “заинтересованият партизански инат”, а с разум напред да задушиме чувството на неприязън към инакомислещите, да се предпазим от щестлавните безумни и подкупни политици, да съградим трайно приятелство и взаимно уважение с балканските и европейските народи.”

*******

Излишно е да коментираме, колко от проблемите и тегобите на онези жестоки времена, описани така надлежно и ангажирано от К. Илиев, се съотнасят буквално и към днешната ни действителност. Това ни дава основание за пореден път да се убедим, че борбата, на която посветиха живота си Александър Стамболийски и хилядите му верни сподвижници продължава. И всичко това е жизнено необходимо, за да бъде изведена България от положението, в което я вкараха безродни политикани – в началото на ХХI век да бъде най-бедната, страдална и неподходяща за цивилизован живот страна, с най-тъжното население, с най-голяма смъртност сред деца и възрастни, с най-нищожна перспектива за младите да съградят живота си в родните места.

И нека си пожелаем да доживеем някога възторга на Стамболийски, когато радвайки се на големия подем, който постигна България при неговото управление, на 17 май 1923 г. възкликва: “Аз ви казах – празнуваме победата на сдружените земеделци – победата на трудовия народ, чиито сили бяха изсмукани от капиталистите и аристократите. Кой може да се гордее с такава победа като нашата! Целият свят се почуди от победата на земеделска България. Земеделците в чужбина ни смятат за учители в земеделското движение, нашата земеделска програма им служи за напътствие. А тая програма е наша, отникъде не сме я копирали, тя е чисто българска!

... Нашата победа се дължи на новото време, което идва да заеме мястото на старото, да заеме своето място, мястото на труда на съзиждането на България ... Победата ни се дължи на пробуденото съзнание в земеделеца. Тя се дължи и на туй, че земеделското правителство прокара своята програма! Кое правителство преди нас е прокарало своята програма? Програмата на старите партии им служеше само за да залъгват и изнудват народното доверие. Победата се дължи на здравата организация на Земеделския съюз.

... Я погледнете какво наследихме и какво направихме. Има ли друга победена страна да се е съвзела така скоро от войната? Само България! Благодарение на Земеделския съюз и неговото правителство отстраниха се всички опасности, осигури се страната от нападение, спечели си приятелството на Великите сили, репарационният въпрос се разреши. Никога България не е била така добре международно поставена, както днес, никога управлението на България не е било така уважавано от чужденците, както днешното ...”

Статията е прочетена 513 пъти
Назад към брой 222Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2025