В годините, когато Коледата беше невъзможна, а центърът на празниците Нова година, най-дългочаканото събитие бяха лъскавите новогодишни шоу програми на Българската телевизия.
Тяхното начало води две години след старта на телевизията у нас. Тогава започва излъчването на приветственото новогодишно слово на Тодор Живков, поздравленията на Централната съветска телевизия, както и развлекателна програма с най-известните ни артисти. Така след всевъзможни ограничения, по празниците държавата поразхлабваше колана, пускаше банани и портокали по магазините и канеше наши и чужди изпълнители да забавлява народа от синия екран на празничната трапеза.
Ласка Минчева режисира новогодишна програма с Никола Анастасов (вдясно) и Димитър Манчев
Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Димитър Манчев, Васил Попов, Хиндо Касимов и още куп легендарни звезди развличаха зрителите с наистина смешни скечове и спектакли, които се коментираха дни наред. Те в сатирична форма поставяха наболели обществени въпроси, за които беше немислимо да се говори в прав текст.
За реализацията на празничничната телевизионна програма държавата е отделяла огромни суми. Най-скъпата от тях е струвала тогава 750 000 лева (днешни 6 милиона!), а за участието си всеки изпълнител е взимал, колкото е била месечната заплата на един министър. Заснемането им е започвало след края на „Златния орфей“ и завършвало часове преди настъпването на Новата година.
През онези години, преди една програма да бъде заснета официално във вида, в който да бъде излъчена, задължително е трябвало да бъде одобрена от художествен съвет. В него са влизали членове от Комитета за радио и телевизия, Комитета за културата, от идеологическия съвет към ЦК на БКП. Ако някои скечове от програмата не отговаряли на цензурата, те били изрязвани и наново монтирани.
Никола Анастасов, Георги Калоянчев и Зорка Димитрова в сцена от мюзикъла „Криворазбраната цивилизация“
Две са имената, на които дължим тези незабравими спектакли – Хачо Бояджиев и Младен Младенов – Доктора. Светла им памет! И ако на Хачо силата му е в мюзикълите („Криворазбраната цивлиация“-1975 г., “Зех тъ, Радке, зех тъ”-1977 г.) и пищните сценарии, то запазената марка на Доктора е разнообразна музика, различни изпълнители и кратки скечове между песните. Емблематични са режисираните от него програми “Експрес танго”, “Нощен експрес”, “Експрес под звездите”, “Експрес под дъгите”. А първото т.нар. риалити шоу в България е излъчено в последния ден на 1982 г. Това е 12 часовата новогодишната програма “Яйцето” по сценарий на Йордан Радичков. Започва сутринта и завършва почти до словото на Тодор Живков в полунощ. Авангардната продукция обаче е и най-одумваната през ония години като най-скучна и остава неразбрана от масовата публика.
Нашумялата през 70-те унгарска група „Неотон фамилия“, която изнася рецитал у нас за новогодишната програма на БТ
Нова година е и времето, когато можеше да се промъкне и нещо западно. Баснословният бюджет за направата на новогодишното шоу, е позволявал да се канят и прочути чужди певци и актьори. Те са черешката на новогодишната торта. Така българите могат да видят актуални за времето си изпълнители като Прешъс Уилсън, Аманда Лиър, Том Джоунс, унгарците от „Неотон фамилия“, „Бони М“, че дори и рецитал на Лепа Брена. Някои идват по покана на телевизията. Така е с момчетата от „Шортс“, изпели хита „Коман са ва“. Парчето остава популярно и след години, но не с оригиналното изпълнение, а с българо-френския кавър на Стефан Данаилов и Вероник Жано, част от новогодишната програма “Съзвездия’ 83”, който много хора си тананикат и днес. Освен наплива от чужди изпълнители, в забавните програми пеят и много от нашите звезди.
Звездният дует в новогодишната програма “Съзвездия’ 83”– френската актриса Вероник Жано и Стефан Данаилов
Някой път обаче наши съседи като Мия Алексич и Любиша Самарджич са оставяли по-незабравими следи от тези на гости, дошли отвъд океана. Кой не помни „Дай, рибо, рибо, рибо, дай“? От всички програми обаче в челната класация си остават изпълненията на „Иръпшъните“ начело с Тодор Колев и бисери като „Сто кила ракия давам, само да те притежавам…“. Кулминацията на празничната програма през годините е легендарното забавно предаване на телевизията на ГДР „Шарено котле“ и нейният прочут балет, което смело може да наречем корекомът на развлекателните програми от соца.
„Чичо, защо кашляш?“ – телефонна реплика от сценка, в която Тодор Колев играе ролята на наивен наркотрафикант, изпратен да мине границата от някакъв тайнствен чичо.
С „Шарено котле“ изпращахме почти всяка стара година в соца. Тя е най-широко отвореният прозорец за западни изпълнители преди 1989г.