Бърнард Шоу, “джентълменският“ газ и крематориумите в брой 220

Бърнард Шоу, “джентълменският“ газ и крематориумите
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

Проф. Ивайло Груев, преподавател по политология в Университета в Отава, Канада

/Поглед.инфо/ „Ако желаем определен тип цивилизация и култура, трябва да унищожим хората, които не се вписват в тях.“

Бърнард Шоу

Изборът на пиесата „Оръжията и човекът“ в Народния театър “Иван Вазов“ изигра ролята на лакмус за необяснимо завишената толерантност на местното, туземно население, разбирай, – българите, да аплодират собствения си статут на “inferiorrace” - ”низша раса“, един от предпочитаните термини от лексиката на автора на пиесата.

Както е известно, според философията на Бърнард Шоу, основаваща се на евгениката, категорията на “низша раса” подлежи на заличаване - ефемизъм за физическо изтребление.

Все пак, има едно смекчаващо послание - неговото предложение е това да стане, забележете, по “джентълменски“, сиреч приемлив, дори “хуманен начин“.

Но за това - по-късно.

Шоу е известен основно с Нобелова награда (1926) за литература, както и със своите 60 пиеси, една от които, именно “Оръжията и човекът“, е многократно поставена в Бродуей. В тази пиеса са играли Лоурънс Оливие, Марлон Брандо, Кевин Клайн и в последно време - Джон Малкович.

Но далеч по-малко известен е фактът, че Бърнард Шоу е възторжен поклонник на Сталин, Мусолини, и особено на Адолф Хитлер, с който двамата освен идеологическа синхронизация, имат и редица изненадващи сходства в чисто личен план. Както Хитлер, така и Шоу, са вегетарианци, и двамата никога не вкусват алкохол, не пушат и имат, нека го наречем така, особено отношение към слабия пол. И двамата остават ергени до напреднала възраст. Хитлер се жени на 56 години, Шоу - на 45 г. Разбира се има и разлики – известно е, че въпреки продължилия четиридесет и пет години брак на Шоу с Шарлот Пейн-Тауншенд, този брак никога не е бил физически консумиран.

Но най-значителното сходство между Шоу и Хитлер, без съмнение, е тяхната патологична омраза към евреите.

Възгледите на Бърнард Шоу

Шоу жонглира, бидейки едновременно (без да използва техниката на клонирането) отявлен анархист, ярък защитник на фашизма и пламенен социалист, плюс пожизнен член и ярък агитатор на известното с левичарските си възгледи Фабианско дружество. Ето какво пише Джордж Оруел по този повод:

“Английските писатели, които смятат комунизма и фашизма за едно и също нещо, неизменно твърдят, че и двете са чудовищни злини, с които трябва да се борим до смърт; от друга страна, всеки англичанин, който вярва, че комунизмът и фашизмът са противоположности, ще почувства, че трябва да застане на страната на единия или на другия.

Единственото изключение е Бърнард Шоу, който при всеки случай в продължение на няколко години обявяваше комунизма и фашизма за почти едно и също нещо и подкрепяше и двата.“

Очевидно, дълбоко проблемно от аналитична гледна точка, такова противоречиво твърдение внушава заключението, че идеалният свят на Шоу не е светът на комунизма, а по-скоро един тоталитарен свят, управляван от желязната ръка на изключително надарени, според неговите думи, диктатори (имайки предвид основно Хитлер), ръководещи безпогрешно унизената, бореща се за физическото си оцеляване, дълбоко необразована, неориентирана работническа класа.

Така идеалният свят на Бърнард Шоу е светът на фашизма.

За да не бъда голословен, прилагам няколко цитати, илюстриращи тези негови възгледи:

„Нацисткото движение в много отношения предизвиква моите най-горещи симпатии.“ – Джордж Бърнард, London Morning Post, (3 декември 1925 г.)

"Хитлер е изключително забележителен човек, много способен човек." („Shaw Heaps Praise upon the Dictators: While Parliaments Get Nowhere“, “Шоу възхвалява диктаторите: Докато парламентите не стигат до никъде“, NYT, Ню Йорк Таймс, 10 ноември, 1933 г.)

„[Мусолини беше] по-наляво в политическите си възгледи, отколкото всеки от неговите социалистически съперници.“ Социализъм и превъзходни мозъци: Политическата мисъл на Бърнард Шоу, Гарет Грифит, Routledge, (2002) p. 253, Manchester Guardian (1927)

„Някои от нещата, които Мусолини направи, и някои, които той заплашва да направи, отиват по-далеч в посоката на социализма, отколкото английската Лейбъристка партия би могла да се осмели да отиде, ако беше на власт.“ (Писмо от Г. Бърнард Шоу до приятел, „Защитата на Мусолини от Бърнард Шоу“ (7 февруари 1927 г.)

“Като горещ комунист аз подкрепям фашизма.“ Бърнард Шоу, The News Chronicle, „Предизвикателството на черните ризи“ (17 януари 1934 г.).

Кои са идеологическите корени на странните меандри на очевидната фиксацията на Шоу върху тоталитаризма? Най-вероятно можем да ги открием в аналите на Фабианскoтo движение, чиято мисия е създаването на един хармоничен, съвършен свят, в който неравенството, експлоатацията, насилието не съществуват, превърнали се в анахронизъм от миналото. Отговорът на въпроса как е възможно създаването на подобно съвършено общество, което сякаш никога не е напускало пределите на “Градината на Еден“, макар и парадоксален, притежава своя, собствена Фаустовска логика.

Отговорът на Шоу е един – чрез насилие.

Както е известно, при негово посещение в Съединените щати Шоу директно апелира за радикална, фундаментална промяна на политическия модел на репрезентативната либерална демокрация (осъществена за първи път именно в тази държава) - традиция, с която без съмнение се гордее САЩ и която е основоположна част на нейното политическо кредо. Ето какво пише Шоу:

“Вие, американците, толкова се страхувате от диктаторите. Диктатурата е единственият начин, по който правителството може да постигне нещо. Вижте до каква каша доведе демокрацията. Защо се страхувате от диктатурата?“

Шоу и евгениката

Малко предистория: както е известно, в периода между двете световни войни публичният дебат за унищожаване на цели раси и етнически групи, популярен, с малки изключения, в почти всички Европейски страни, трудно би могъл да бъде обяснен с радикалните идеи, единствено свързани с евгениката. По-скоро вековното наследство от колониализма, както и неугасващите имперски рефлекси, отнасящи се до расови и културни граници, изиграват ролята на своего рода интелектуален трамплин.

Пример:

Ето какво пише през 1907 г. британският консервативен автор Джордж Хил в своя труд „Наследственост и селекция в социологията“:

"Британската раса поради своя гений за експанзия трябва непременно да елиминира по-низшите раси, които стоят на пътя й. Всяка висша раса в историята е правила същото и е била длъжна да го направи.“

Независимо че от началото на 20-ти век част от интелектуалния елит на Пост-Викторианска Англия, както и на континентална Европа, са били силно повлиявани от евгениката, вероятно малко автори така страстно са агитирали в продължение на десетилетия за масовото изтребление на “излишните“ хора както Джордж Бърнард Шоу.

Есенцията на тази екстравагантна “политическа философия“, ако мога така да се изразя, се базира на универсализма на един първичен социален дарвинизъм, при който естествената селекция на базата на природните закони е иззета и легитимирана от тоталитарната държава. В този утопичен “съвършен свят“, подчинен на универсализма на един безкомпромисен утилитарен принцип, това което наричаме с думите банална хуманност, просто отсъства.

В това Шоу не вижда нищо смущаващо.

Да си припомним отново неговите думи.

“Ако желаем определен тип цивилизация и култура, трябва да унищожим хората, които не се вписват в тях.“

Следният цитат е особено красноречив:

“Мисля, че би било добре да накараш всички да се явят пред подходящо назначен съвет, точно както биха могли да се явят пред комисаря по данъка върху доходите, да кажем на всеки пет години или на всеки седем години, просто да ги поставите там и да ги попитате: „Господине или госпожо, ще бъдете ли така любезен да оправдаете съществуването си?“

Ако не произвеждате толкова, колкото консумирате или може би малко повече, тогава, разбира се, не можем да използваме големите организации на нашето общество, за да ви поддържаме живи, защото животът ви не ни носи полза и не може да бъдете много полезни за себе си... Апелирам към химиците да открият хуманен газ, който да убива мигновено и безболезнено.

Накратко, джентълменски газ – смъртоносен във всички случаи, но хуманен, не жесток.“ (The Listener, списание BBC, Лондон7 февруари 1934 г.)

Еврейски майки и деца на път за газовите камери.

Десетилетия наред Шоу продължава да бъде апологет на политиката на откровен, геноцид, нещо повече, удивителното е, че след края на Втората световна война той отказва да промени възгледите си дори след публикуването на чудовищните престъпления срещу милионите жертви в концентрационните лагери в Аушвиц, Дахау и Треблинка. Шоу е това, което днес наричаме “Holocaustdenier” (Отричащ Холокоста) защитавайки фашисткия режим с извинението, че милионите жертви в лагерите на смъртта са в резултат на неефективна администрация. Друг, сам по себе си, показателен факт - Шоу е един от малкото критици на Нюренберския процес, осъждащ фашистките военни престъпления срещу човечеството.

Шоу, Еврейският въпрос и ”The Final Solution“

Няколко малко известни цитати:

“Без съмнение евреите са отвратителни същества. Всеки компетентен историк или психоаналитик може да представи много неоспорими доказателства, за да докаже, че за света би било по-добре, ако евреите никога не са съществували.“

(Ню Йорк Таймс, 24 ноември 1933 г.)

„Нацисткото движение в много отношения има моите топли симпатии; всъщност бих могъл справедливо да твърдя, че хер Хитлер е отхвърлил Карл Маркс и може да се включи под знамената на Бърнард Шоу.“

(Интервю от The Sunday Dispatch юни 1933 г)

„Вместо да унищожава евреите, той [Хитлер] трябваше да каже, Ще толерирам евреите във всякаква степен, стига никой евреин да не се жени за еврейка. Така той може да изгради силен, солиден германски народ.“

(Ню Йорк Таймс, 24 ноември 1933 г.)

„Предайте на полковник Гьоринг моите комплименти, че съм подкрепил режима му в Англия до степен да стане непопулярен, и че все още продължава да го прави по всички въпроси, по които той и Хитлер отстояват постоянни истини и истинска Realpolitik.“

(писмо от до Зигфрид Требич юни 1935 г.)

По този повод ето какво пише американският автор Сол Сингер в „Хроника на Еврейската история“:

“Шоу със сигурност имаше предвид конкретно да включи убийството на евреите, но настоявайки да го правят толкова хуманно, колкото могат да си позволят. Както всички знаем, нацистите наистина са измислили газ, който са използвали ефективно, за да убият милиони евреи в крематориумите.

Въпреки, че няма окончателно доказателство за този факт, може логично да се предположи, че великият Джордж Бърнард Шоу е бил „бащата“ на използването на газа Zyklon B при осъществяването на „Окончателното решение“ на Хитлер.“

Но да се върнем към пиесата в Народния театър “Иван Вазов““. Според мен, причината за избора именно на тази пиеса бе да предизвика очакваната реакция от страна на “низшата раса“. Изборът на премиерата да съвпадне точно с датата на битката при Сливница (7 Ноември 1885), в която загиват 1800 български войници и офицери, едва ли може да бъде приет като случаен. Именно тази битка решава бъдещето на държавата, която днес наричаме България, тоест на тази България след Съединението. Геройският акт на Съединението, одобрен от младия, едва 28 годишен княз Александър Батенберг, силно раздразва великите сили: Хабсбургската империя, Германската империя, Отоманската империя, и разбира се, Британската империя, като редът, по значимост, всъщност е обратен. Великите сили на Запад са силно обезпокоени от създаването на голяма, самостоятелна и независима държава, чийто етнос, култура, религия и идентичност са близки до Имперска Русия. Това не може да бъде допуснато в центъра на Балканите.

Но да се върнем отново към пиесата на Шоу.

“Низшите раси“, евреите, циганите, негрите, психично болните, хомосексуалните (тогавашните ЛГТБ-та) и забележете, славяните, всички те влизат в категорията на т.н. “низша раса“, или “унтерменшен“ (под-човеци). Защо казвам това? След протеста пред Народния театър известен български актьор нарече протестиращите с термина “говеда“, нещо, което само по себе си не само прекрачва добрия тон, но и надхвърля лексиката на Бърнард Шоу за “низшата раса“, за която както вече знаем, според него, бъдещето и е повече от ясно.

Задавам въпроса в какъв контекст проф. Стоянович обрисува случващото се пред Народния театър “Иван Вазов““ като сблъсък на “два свята – единият от който е излишен“.

Не си ли дават сметка авторите на подобни изказвания, че всъщност те откровено заимстват от речниковия репертоар на една мракобесна идеология, или подобно твърдение е по-скоро несъстоятелно, тъй като днес властва друга, различна идеология - тази, която в последно време много наблюдатели наричат идеология на нео-либералния фашизъм?

Но днес употребата на такава риторика е нещо прието.

Въпрос: кой и как ще направи света на протестиращите излишен?

И в какъв смисъл излишен?

В смисъла на Бърнард Шоу?

Статията е прочетена 1 пъти
Назад към брой 220Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2024