На 5 октомври се навършват 112 години от началото на Балканската война (1912–1913 г.). На този ден цар Фердинанд отправя към народа манифест за обявяване на война на Турция.
Наричана още Първа балканска война, тя е венец на десетилетните усилия на българската държава да отхвърли веригите на Берлинския договор от 1878 г. Съгласно клаузите на договора значителни територии, населени с българи, остават извън пределите на родината и обединението им с Княжество България се превръща в основна задача на политическите партии и на цялото общество.
Кулминацията на борбата за автономия на Македония и Одринска Тракия е Илинденско-Преображенското въстание от 1903г. Неуспехът на въстанието показва, че освобождението на Македония ще може да стане само по пътя на войната. България започва усилено да се готви за война с Османската империя.
Причини за Балканската война
- военно-политическото отслабване на Османската империя;
- потискането на християните в нейните европейски провинции;
- съюзът между балканските християнски държави в стремежа им за национално обединение и териториално уголемяване за сметка на Османската империя.
За успешното реализиране на борбата за национално освобождение на балканските народи в периода от 1909 до 1912г. са проведени серия от преговори за създаване на Балкански съюз. В него се включват България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Немалка роля за реализирането на съюза изиграва руската дипломация, която вижда в него противотежест на немското и австро-унгарското влияние на Балканите.
Българските управници се стремят да присъединят Македония и Одринско, мнозинството от населението на които е българско, и да получат излаз на Егейско море. Но на Балканите се кръстосват и интересите на великите сили. Германия и Австро-Унгария са за запазване на целостта на Турция, а Русия с помощта на Франция и Англия, съдейства за създаването на Балканския съюз (1912-13), като се стреми да го използва в борбата си срещу германската и австрийската експанзия на Изток.
На фона на всички тези събития българската буржоазия отдавна се подготвя за война с Турция. Изградени са казарми, построени са стратегически жп линии и шосета. Руската дипломация усилено работи за сключване на съюз между България и Сърбия.
Първа балканска война - воюващи страни
Воюващите страни участници в Балканската война са Османската империя от една страна и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора от друга страна.
Берлинският договор от 1 юли 1878 г. утвърждава възстановяването на българската държава и дава независимост на Сърбия и Черна гора, но оставя в османските предели значителна част от Балканския полуостров. Тези заложени противоречия стават обект на противоборство между Турция и балканските държави, които се обединяват в защита на своите интереси.
Кога започва Първата балканска война?
Началото на Балканската война поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзници разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.
Успехите на българската армия във войната
За войната България мобилизира 714 000 човека – във войната реално участва целият български народ. На 5 октомври 1912 г. започва настъплението на съюзниците срещу турската армия. Българската армия, която покрива Тракийския фронт, главния театър на бойните действия, постига значителни успехи. Главното командване насочва 2-ра армия начело с генерал Никола Иванов към Одрин, 1-ва армия начело с генерал Васил Кутинчев – в участъка към Одрин и Лозенград, а 3-та армия начело с генерал Радко Димитриев, която остава скрита за турското командване – към Лозенград, срещу десния фланг на 250 000-та Източна турска армия на Абдулах паша.
В първата стратегическа операция – Лозенградското срещно сражение, в ожесточени боеве при Селиолу, Гечкенли, Ескиполос, Петра и Ереклер 1-ва и 3-та армии извоюват пълна победа. Бързи при развръщането си и стремителни в действията си, те завършват в тактически мащаб с мощен удар „на нож”. На 11 октомври 1912 г. е овладяна крепостта Лозенград. Дезорганизирана, Източната турска армия отстъпва панически на юг.
Първа балканска война последици
На 30 май 1913-а година се слага край на Балканската война. Това се случва посредством Лондонския мирен договор, подписан между Балканския съюз и Османската империя.
След като Османската империя претърпява тежко поражение, тя е принудена да отстъпи всичките си балкански владения на съюзниците. Сред тях са Албания, Косово, Македония, Беломорска и Одринска Тракия. С този договор се създава и една друга балканска държава – Албания.
Войната на Балканския съюз срещу Османската империя е естествен завършек на национално освободителните войни на балканските нации. Българите загинали в Балканската война наброяват 66000 офицери и войници и 100 000 ранени.
Участието на България в Балканската война е една от най-славните страници в героичния ни военен летопис. То е ярък израз на стремежа на народа към свобода и национална цялост.
България след Първата балканска война установява контрол над земите от Мидия на изток до Гевгели на запад. Това включва важни икономически центрове като Одрин, Лозенград и Сяр, едни от най-големите беломорски пристанища – Кавала и Дедеагач. В тези земи живее голям брой българско население, което предполага още по-бързата им интеграция в държавата.
Гърци и сърби от своя страна също получават значително разширение и също така си поделят голяма част от Македония. Именно Македония ще се превърна в ябълката на раздора за доскорошните съюзници, които тълкувайки всеки по своему подписаните през 1912 година договори, ще искат да вземат колкото се може повече територия. Този конфликт ще доведе до избухване на Междусъюзническата война, наричана още Втора балканска война.
Фотографът, който увековечава Балканската война и изчезва безследно
Архив в Сърбия съхранява редки изображения отпреди 112 години. Фотографът Самсон Чернов, който прави впечатляващите за времето си снимки, изчезва безследно.
Правенето на добри снимки в бързоразвиващи се конфликти е било почти невъзможно с тогавашните бавни фотоапарати. Повечето от снимките на Чернов обаче улавят автентични моменти от войната, преобразила Югоизточна Европа.
След Първата балканска война фотографът остава на Балканите и отразява Първата световна война. През 1916 г. приема православната вяра.
Последната записана информация за Чернов е от негов съвременник, който описва как го е видял в Солун, Гърция, по време на Първата световна война „във фантастична униформа в руски стил“.
„Оттогава никой не го е виждал“, пише той.
Османски турски пленници край Свиленград, в днешна България.
Снимка, озаглавена „Сбогом на паднал другар“.
Български офицери пред тялото на убит османски войник
Фотографът, който увековечава Балканската война и изчезва безследно
източник: RNEWS BG