Скот Ритър: Какво ще стане с НАТО? в брой 216

Скот Ритър: Какво ще стане с НАТО?
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

Разговор на журналиста Вячеслав Сидоренко със Скот Ритър

Скот Ритър е бивш офицер от разузнаването на американската морска пехота и автор на книгата "SCORPION KING: America's Suicidal Embrace of Nuclear Weapons from FDR to Trump". Служил е в Съветския съюз като инспектор по прилагането на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег (INF), служил е в щаба на генерал Шварцкопф по време на войната в Залива, а от 1991 до 1998 г. е бил главен инспектор по оръжията към ООН в Ирак.

Скот Ритър: Знаеш какво говори НАТО за 500-хилядна армия. Но това е смешно. Нямат такава армия. Нямат и войски за бързо реагиране. Устойчивост и логистика – за това трябва да се говори. Не ми говори за живата сила, не ми показвай тези числа.

През 1980-те години Съединените щати имаха най-добрите въоръжени сили в света. Наистина имахме и го правехме трудно. Бяхме обучени, добре екипирани, имахме добри лидери, но все пак трябваше да работим в рамките на реалностите. В Германия имахме четвърт милион военнослужещи. Готови бяхме да прехвърлим още 300 хиляди в рамките на 10 дни, така че можехме да настаним над половин милион американски сухопътни войски за бойни операции като част от обединената структура на НАТО за сдържане на съветско настъпление.

Но нека не говорим за броя на войските или дори за танковете – десетките хиляди танкове. Да поговорим за горивото. Ако имате десетки хиляди танка, те работят с дизелово гориво. Нужна е още механизирана поддръжка, работеща с бензин. Откъде да се достави горивото?

Не може просто да се качите на танка, да отидете до бензиностанция и да кажете: „Хей, заредете го“. Трябва да разполагате с горивна база и това да е част от план, който да ни казва от какво имаме нужда. Да имате достатъчно гориво, за да поддържате определено количество техника за определен период от време. Това означава, че се нуждаете от огромни складове за гориво, предназначени само за тази цел. И боеприпаси за половин милионна армия, готова да встъпи в интензивни бойни действия. За да стреляте със снаряди както никога дотогава.

Откъде да се доставят тези припаси? Нужни са огромни складове за боеприпаси, запаси от гориво, а това означава, че трябва да имате отбранителна промишленост, която да произвежда всичките тези неща. Трябва да имате нефтопреработващи заводи, които да произвеждат допълнителен капацитет горива, които да се складират там.

Но след края на студената война спряхме да се занимаваме с такова свръхпроизводство. Прекомерните мощности са твърде нерентабилни, икономически са неефективни. Така че съкратихме нашите сили, казахме, че в Европа повече няма да има крупномащабни конфликти. Казахме, че се нуждаем само от достатъчно боеприпаси и гориво за конфликти с ограничен период от време. И се адаптирахме към тази доктрина.

Разгърнахме няколко бригади – не дивизии, не корпуси, а бригади. Но имат ли гориво, имат ли боеприпаси? Отговорът е не, те определено нямат, защото системата вече не е проектирана за такъв свръхкапацитет.

Така че НАТО не може да направи това, което казва, че иска да направи. Да отговори на т.нар. заплаха от Русия.

Вячеслав Сидоренко: Ако погледнете Германия, те намалиха разходите си за Украйна от 8 на 4 милиарда. НАТО не иска да изпраща войски в Украйна, за да ѝ помогнат. В същото време знаем какво представлява Украинската армия. Как вижда НАТО края на играта в Украйна сега? Има ли някакъв план?

СР: Знаеш ли, това е като хазартен играч, който отива в Лас Вегас елегантно облечен, има жетони, с него е красивата му блондинка. Наема хотелска стая. Напръсква се с одеколон. Слага си златния ланец и изглежда наистина готин.

Сяда на игралната маса, започва да хвърля заровете и губи жетоните. Но не си тръгва. Вади кредитна карта и губи всичко до последния цент.

Блондинката е все още до него. Досега е водил този начин на живот. Но вече е затънал в дългове, кредитните му карти са изчерпани. А той все още се нуждае от блондинката, за да я впечатли.

В даден момент залага златния ланец. Отново губи. Продава колата си, макар да изпитва мъка, защото обещал на блондинката да я разходи след играта. Накрая освобождава хотелската си стая защото не може да плати.

Но той продължава да се държи на положение. Да поддържа илюзии у блондинката. Докато накрая блондинката си тръгва. А той остава без кола, без хотел, без блондинка, без пукнат цент… Ето това е НАТО.

Тази среща на върха беше пародия. За впечатляване на блондинката. Това е всичко. Не искам да обиждам рижите или брюнетките. Говоря за впечатлението.

Понякога използвам аналогии от 80-те и 90-те години на ХХ век, които днес са политически неприемливи. Но смисълът е, че НАТО се опитва да създаде впечатление самó за себе си. Буквално. Пред единствената публика, която има.

Русия отдавна я няма. Просто, не се интересува от НАТО. Последният път, когато Владимир Путин направи голямо изявление или пресконференция за войната в Украйна, беше на пленарното заседание на Международния форум в Санкт Петербург. Започна с дълга реч за руската икономика, за BRICS и други подобни неща, за това стана дума.

Русия се движи в посоката, изложена на пресконференцията. А всички останали на Запад говорят за Украйна, за Украйна, за Украйна.

Путин говори за икономиката, за това как да се подобрят отношенията в епохата на геополитическите преходи и чак след това говори за войната. Войната при тях е на заден план. Държат я под контрол, побеждават. При тях няма паника.

Паниката е в НАТО, защото трябва да произвежда впечатление – като сравнението, което направих с блондинката. В основата си НАТО е разрушена институция, с която не зная какво ще се случи. Изправена е пред абсолютен провал. Не мисля, че ще оцелее през това десетилетие. Наистина не мисля че ще оцелее.

Германия тайно се опитва да прави нещо в Европа. Както казахте, намалява парите за Украйна. Германия трябваше да бъде водеща страна в НАТО за борба с руската заплаха. Олаф Шолц бе толкова решително настроен по този въпрос, че отпусна 100 милиарда евро. Мисля, че миналата година се опита да даде тласък за преобразуване на германските въоръжени сили. Но както казах, ако не приведете в ред собствената си къща, тя ще се срути. НАТО е като дом, който не се поддържа. И когато се срути, парите, които мислехте, че ще бъдат достатъчни, за да го възстановите, се оказват недостатъчни. Тези 100 милиарда, които Шолц е заделил, се оказват недостатъчни.

За да отстрани гниенето, което е засегнало германските въоръжени сили, Борис Писториус се обърна към германския парламент с искане бюджетът за отбрана да се увеличава със 6 милиарда евро годишно. Но получи 1,2 милиарда евро. Това дори не е инфлация. Така че германските въоръжени сили се съкращават.

Британските въоръжени сили също се свиват. Френските въоръжени сили се свиват по същия начин. Единствената армия, която се разраства, е полската. Това е проблем, защото поляците изграждат армия, която не може самостоятелно да се справи с руснаците. Поляците се тикат напред, вярвайки, че имат подкрепата на НАТО. Но НАТО също се съкращава. Вече казах, че в основата си НАТО е разрушена институция.

Унгария е член на НАТО. Виктор Орбан е лидер в НАТО. Но ги изолират. Кой казва, че в НАТО има единство? Няма, разбира се. Няма единство. Но има дори по-лошо: Турция – основен член на НАТО, иска да се присъедини към BRICS.

НАТО и Г-7 са свързани, те са едно и също нещо. Едни и същи лица. НАТО и ЕС също са едно и също нещо от гледна точка на европейската икономика, политическите и военните отношения. ЕС обаче отхвърля Турция. Сега Турция се стреми към BRICS, който е геополитически противовес на Г-7. Как ще се отрази това на НАТО, след като южният ѝ фланг е основен елемент на алианса?

. . .

Ами старите добри финландци, които положиха клетва да съблюдават вечен неутралитет и да са лоялни. Нарушиха клетвата и сега не са защитени. Осъзнават, че НАТО не може да ги защити, че са сами.

Вижте картата. Финландия има дълга граница с Русия. НАТО казва: разраснахме се, разширихме допирните точки на НАТО с Русия. Ура!

Но финландите се притесняват, имат нужда от помощ, от другата страна на границата има много руснаци. И НАТО провежда голямо учение със 600 войника. Е, това просто е тест. Ще ги дислоцираме в норвежко пристанище. Ще ги прехвърлим през планината. Добре. Но пътят не е много добър. Има тунели. Ако (руснаците) взривят тунелите, войниците няма да могат да тръгнат. Не се притеснявайте за това. Имаме проект да изградим инфраструктура през Швеция. Но това е дълго шосе с много мостове. Какво ще стане, ако руснаците ги бомбардират?

Финландците казват: „Имаме 11 бази“. Отговарят им: „Благодарим. Ще трябва да преустроите тези бази за нас“. „Но ще трябва да заплатите“. Отговарят им: „Не, ние сме част от НАТО“. Финландците: „Мислехме, че НАТО трябва да ни помогне“. „Не, не, вие трябва да преустроите тези бази“. „О, това е много скъпо“. „Да, но и нашата икономиката не се справя добре“.

Финландците: „Вижте, имаме и друг проблем. Нуждаем се от дървесина. Бойкотирахме руския дървен материал и вече нямаме доставки оттам. Има ли НАТО дървесина?“ „Не, НАТО се нуждае от дървен материал повече от вас.“ „Имаме нужда от войници на НАТО в момента“. „Не, ние ще ви предоставим войници, но…“ „Току-що казахте, че не можете“. „Да, но ние имаме нужда от вас. Изградете базите си във Финландия точно сега…“

. . .

ВС: Медиите съобщават за буря в парламента на Великобритания, казват, че Китай представлявал смъртна заплаха за Обединеното кралство. Свидетели сме как настояват Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея да изпратят сигнал на Китай. Какво ще последва от това?

СД: Нищо особено. Защо си мислиш, че Китай ще наруши съня си заради Австралия? Всичко, което Китай се интересува от Австралия, е желязна руда, литий и евентуално някои други полезни изкопаеми.

Китай иска да установи икономически отношения с Австралия. Как смяташ, че китайските вое­нни ще си нарушат съня заради австралийските военни? Съвсем не. Австралийците въобще нямат военни. Преди имаха подводници, но се отърваха от тях. Не знаем какво предстои. Все още нямат достатъчно моряци.

За Нова Зеландия – имам предвид славната военно-морска новозеландска флота. 16 кораба да заплашват Китай? Армията на Нова Зеландия да заплашва Китай? Военновъздушните сили на Нова Зеландия да заплашват Китай?

Южна Корея? Това е друг проблем. Но Южна Корея не заплашва Китай, тя се страхува от Китай. Същото е и с Япония. Япония не заплашва Китай. Япония се притеснява от Китай.

Така че сега НАТО казва: ние искаме да създадем отношения с вас (Тихоокеанския район). Страните от района казват добре, какво означава това? Това означава, че трябва да произвеждате военно оборудване и да го пращате в Украйна. Южна Корея казва: „Добре, но какво ще получим ние от това?“ „Ще ви изпратим германски кораб“. „Немски кораб? И какво ще прави тук?“ „Той ще осъществява тренировъчни учения заедно с вас“. „Но как това ще ни помогне?“ „Германският кораб – това е НАТО. Когато започне войната срещу Китай, този кораб ще бъде потопен“. „А къде е останалата част от немския военноморски флот?“ „О, няма да има германски флот. Получавате германски кораб като символично присъствие“.

Може да получат и френски самолет за военноморско разузнаване. Но Франция е далеч. Франция дори не може да изпрати войски в Украйна, която е близо до нея. Смешно е. Но това е политическата ситуация. И не означава нищо. Току-що казах, че НАТО не може да изпълни изискванията за отбраната на Европа. И сега НАТО по някакъв начин ще разширява присъствието си в Тихия океан. Ще показва мускули, които няма. Ще създава отношения, наречени Индо-тихоокеанската четворка, които са само на хартия.

Това е крайна глупост, акт на отчаяние от страна на НАТО. Да покаже, че е значима. Но това е еднопосочна улица. Всичко, което искат е японско оръжие. И въобще не мислят да подпомагат Юга.

Корея и Япония са приоритет на Съединените щати. Но сега имат проблем. Щатите съвсем наскоро интегрираха Южна Корея в плановете си за ядрена война.

Така че сега – в допълнение към забележителното понижаване на прага за използване на ядрени оръжия в Европа, ние също понижаваме прага за използване на ядрени оръжия в Тихия океан. Това е всичко. Разширяването на НАТО в Тихия океан съществува само в съзнанието на истинските луди.

Хората с познания за Запада са отчаяни, нуждаят се от помощ от някъде другаде, защото Европа не може да се справи. Току-що казах, че производственият капацитет на европейската отбранителна промишленост не може да да отговори на нуждите на Украйна; че НАТО отчаяно се нуждае от Южна Корея за снабдяване на Украйна; и че това само по себе си ще създаде геополитически проблем.

И така, знаеш защо на НАТО е нужна Южна Корея. Може би не съвсем знаеш, че Русия сега подпомага изграждането на севернокорейския потенциал. А НАТО не е на себе си, защото Северна Корея – поне теоретично, изпраща оръжия и боеприпаси на Русия за конфликта в Украйна. Затова иска да компенсира чрез включване на Южна Корея. Това ще затрудни живота на Южна Корея, но ще усложни и проблема на НАТО. Защото НАТО, не решава нищо. Само създава проблеми. Това е всичко, което има в алианса.

Всеки път, когато се докосне до нещо, то получава рак, който го разяжда, унищожавайки също и НАТО. Докосването до Южна Корея, до Австралия, Нова Зеландия и Япония само ще ускори тяхната гибел. Освен ако не се очистят от раковото образование.

Превод: д-р Радко Ханджиев

Статията е прочетена 745 пъти
Назад към брой 216Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2024