От самото начало на конфликта в Украйна, а и още преди това със съдбовните събития на Майдана през 2014 г., Съединените щати и Европа се опитват да наложат своя разказ, в който те са просто пасивни наблюдатели, които само искат да помогнат на една бедна държава да се измъкне от лапите на една хищна империя. Според проф. Глен Дисен обаче тази теза издиша по всички линии и фактите говорят именно за това.
Името ми е Глен Дисен. Норвежец съм, но съм живял 20 години зад граница, главно в Австралия, Русия и Холандия. Преподавател съм в Университета на Югоизточна Норвегия и се занимавам предимно с руска външна политика. Написал съм 11 книги, повечето от които се занимават с въпроса за конфликтните отношения между Русия и Запада основно за неспособността ни да установим или развием общоприемлива архитектура за сигурност след Студената война.
От 2015 г. насам работя предимно върху сътрудничеството на Русия с Китай, Индия и други източни страни, чрез които тя цели да диверсифицира икономическата си активност, за да не зависи толкова от западните икономики – на практика го виждаме през последните две години. Днешната тема и заглавието на речта ми е „Войната на НАТО срещу Украйна“.
Основната ми цел не е да провокирам – е, може би, малко, а по-скоро да оспоря основни елементи от възгледа за войната, който се разпространява. Виждаме, че когато НАТО реши да ескалира положението чрез изпращането на по-сериозни оръжия и отхвърлянето на дипломацията, винаги го прави с един и същи довод: защото сме проукраински настроени, помагаме на Украйна.
Това е същността на довода – че НАТО не е участник в конфликта, а просто иска да помогне на Украйна заради своята алтруистка добра природа. Моят контрадовод е, че това е силно пропагандистко. Възползваме се от емоциите около идеята да се помогне на Украйна – нещо, което се докосва до най-доброто у хората. Та кой не иска да помогне на Украйна? Случващото се с тази държава е ужасно. Виждаме как един народ мре, как една нация бива унищожавана.
Аз определено искам да помогна на Украйна, но идеята да се помага на Украйна сама по себе си е празна идея и може да бъде изпълнена с каквото си искате съдържание. Често пропагандата работи именно по този начин. Взема общоприета идея и я изпълва с един куп глупости, които често противоречат на самата идея.
НАТО извършва множество престъпления срещу Украйна, използвайки идеята, че само помага на Украйна, че е проукраински настроено. Днес искам да разнищим част от тази идея – какво всъщност се крие зад „помагането на Украйна“.
Ще започнем отначало, защото основата на войната е разширяването на НАТО. То провокира руската инвазия. НАТО се представя като пасивен играч – то само отвръща на желанието на Украйна да се присъедини към него, да влезе в свободния свят и така да избяга от имперската хватка на Русия. Проблемът е, че няма факти, които да подкрепят това. Всяко украинско, западно и руско социологическо проучване от 1991 до 2014 г. показва, че само около 20% от украинците са искали да влязат в НАТО. Дори след като Русия си връща Крим през 2014 г. и американците правят ново проучване, то пак показва, че малцинство украинци искат да влязат в НАТО. Нужен е по-голям конфликт, за да се промени това.
През 2011 г. излезе един документ на НАТО, в който то се оплаква, че основният проблем в отношенията между Украйна и Русия е, че властите и населението не искат да влизат в НАТО. Ето защо този довод издиша. Освен това още тогава знаем какви ще са последствията от евентуално влизане на Украйна в НАТО.
Ангела Меркел каза веднъж, че ще бъде изтълкувано като обявяване на война. Бившият британски посланик в Русия е казвал, че най-добрият начин да започне война срещу Русия е да се вкара Украйна в НАТО.
Също така, сегашният директор на ЦРУ, Уилям Бърнс, пише през 2008 г., че ако се опитаме да вкараме Украйна в НАТО, което тя не иска, това най-вероятно ще предизвика гражданска война и руска инвазия. Изтъква, че руснаците не биха искали да нахлуват, но не биха били спокойни, ако НАТО е в Украйна. Не биха имали друг избор. Това, на което днес казват „руска пропаганда“ е до голяма степен вече потвърдено. Но пак пробутваме идеята, че помагаме на Украйна. Дърпаме я към военен съюз, в който не е искала да влезе и се е знаело, че това ще доведе до война.
Въпреки това, през 2014 г. НАТО насърчи смяната на режима в Украйна. И се случи сравнително открито.
Повечето хора са чували изтеклите разговори, в които две седмици преди преврата планират кой ще влезе във властта и кой ще остане извън нея. Това също ни беше пробутано като „помагане на Украйна“ – „Помагахме й да извърши демократична революция“.
Да видим как точно й помогнахме с проукраинските си политики. Фактите, заявени и от западни медии като Би Би Си, и други, са, че не само бе нарушена украинската конституция, не само отстранихме демократично избрано правителство - потвърдено е, че изборите са били свободни, но Би Би Си също така посочи, че едва малка част от украинците са подкрепяли протестите на Майдана. Още по-малко хора пък са подкрепяли преврата и свалянето на демократично избраното правителство. Демократично избраното правителство беше свалено и на негово място дойде избрано лично от САЩ правителство. Това също ни бе пробутано като „помагане на Украйна“. Тогава преподавах в Австралия и предупреждавах, че този преврат е голяма грешка и в крайна сметка ще предизвика война срещу Русия. Идея, която не беше моя, споменах ви за директора на ЦРУ, Бърнс. Отговаряха ми, че това било проруски и антиукраински довод. Ако сме проукраинци, трябвало да подкрепяме преврата.
Какво е направило в първия ден след преврата, както писа и „Ню Йорк таймс“ преди три месеца, избраното лично от САЩ правителство?
Първото нещо, което неговият шеф на разузнаването е направил, е да се обади на ЦРУ и МИ6, за да обсъждат прикрита война срещу Русия и как да си сътрудничат украинците, американците и британците. Това е довело до създаване на бази на ЦРУ край границата с Русия. Направил е това обаждане на първия ден, още преди Русия да си върне Крим и да бъде дестабилизиран Донбас. В същата статия на „Ню Йорк таймс“ се говори за преобразуването на Украйна във фронтова държава в една прокси война, отново използвайки „проукраинския“ довод „просто помагаме на Украйна“. Както е предвидил директорът на ЦРУ Уилям Бърнс, веднага избухнаха вълнения. Просто на изток нямаше кой да подкрепи новото правителство. Какво се случи после? САЩ подкрепиха използването на националисти, защото новата власт не можа да накара украинците да отидат да убиват съгражданите си – просто не искаха. САЩ започнаха да разчитат на националистически движения, на фашистки организации и изпратиха тях да се бият срещу Донбас. През следващите години те избиха 14 хил. украинци в Донбас. Нарекоха го „антитерористична операция“. И пак „помагахме на Украйна“ – да се бори срещу тероризма този път. След това решихме „да помогнем“ още малко на украинците, този път с управлението – явно не знаеха как да се управляват. САЩ започнаха да контролират ключови постове в украинската власт.
Главният прокурор на Украйна, Виктор Шокин, се оплака, казвайки, че всички нови назначения на висши длъжности е трябвало да бъдат одобрявани от Вашингтон. Буквално каза, че Вашингтон третира Украйна като колония. Бе уволнен от Джо Байдън, който е президент на друга държава, защото започна разследване за корупция в украинска газова компания, където бе назначен синът на Джо Байдън, Хънтър. Но се появиха и очевидни проблеми. Например, новият финансов министър бе американски гражданин – бившата служителка в Държавния департамент на САЩ, Наталия Яреско. Дори е работила в американското посолство в Киев, представлявала е американските интереси в Украйна. След преврата тя зае поста финансов министър на Украйна. Получила е украинско гражданство в същия ден. И това не е единственият такъв случай. Други чужденци също заемат ключови позиции в украинската власт. Ако трябва да се назначат украинци, одобрението им пак минава през САЩ. Освен това Съединените щати започват да мобилизират, въоръжават и обучават националистически организации като батальона „Азов“, който използва фашистки символи на емблемата си. Бе прочистена политическата опозиция, основните опозиционни партии. Основният опозиционен лидер Медведчук бе арестуван и му отнеха украинските документи и гражданство. Прочистиха медиите и ги поставиха под контрола на държавата. Основно т.нар. проруски медии, въпреки че се притежаваха от украинци и се намираха в Украйна. Прочистиха и Православната църква, отнеха основни културни права, езикови например. Всичко се правеше под булото на помагане на Украйна. Руското влияние се смята за имперски завет, който трябва да се премахне. Всичко се правеше, за да се „помогне на Украйна“. Тези неща се смятат за проукраинска политика. Ако човек каже, че трябва да се спазват основните права в Украйна, го наричат „проруски или антиукраински настроен“.
През 2019 г. в Украйна имаше избори. Украинците отново получиха възможност да гласуват. Зеленски се кандидатира с програма за мир. Посланието му бе ясно – помиряване с Донбас и Русия. Това значеше да се спазват Минските споразумения. В свои речи ясно заявяваше, че ако хората в Донбас искат да говорят на руски, което винаги са правили, трябва да им бъде позволено.
Но отново САЩ се притекоха на помощ. Казаха, че това значи капитулация пред Русия и украинците не трябва да го правят, въпреки че 73% от тях са гласували по този начин. Обучените и въоръжени от САЩ националисти притиснаха Зеленски. Заплашиха го дори пред камери, което нашите медии не отразиха, но украинските го направиха. В резултат Зеленски обърна позицията си. Десни лидери, по-рано заплашвали да го обесят на някое дърво, получиха висши постове в някое правителство. Американците отново използваха националистическите организации като един вид вето. Така подсилиха една неприятна клика в Украйна, която повечето украинци не подкрепят. Това подкрепя Минските споразумения, въпреки че западните лидери казваха, че са единственият път към мира. Дори французите и германците признаха, че са подкопали споразумението, чиято цел е била само да спечели на Украйна време да се въоръжи – пак нещо, за което украинците не са гласували, но пък нашата цел пак беше „да помогнем на Украйна“.
После… През 2021 г. Русия поиска гаранции за сигурността си, както помним, смятайки, че заплахата срещу нея се разраства и става все по-непоносима.
Дори американците признаха, че ако руснаците не получат гаранции за сигурността си, вероятно ще нахлуят в Украйна. Но отново отказаха да дадат на Русия такива гаранции. Бившият посланик на САЩ в НАТО, който беше и част от донбанския екип за решаване на кризата, сред срещата си с Путин за гаранциите за сигурността, пише до Байдън, че конфликт значи успех не трябва да се помиряваме с руснаците, а да търсим сблъсък. И през 2022 г. Русия нахлу. Спомена се по-рано, че основната цел на Русия тогава е била да сложи край на войната, извинете, да върне украинския неутралитет. В първия ден на инвазията го потвърдиха и украинци. Ясно заявиха, че в първия ден руснаците са се свързали с тях, думи на Зеленски, защото са искали да започнат мирни преговори, като основното в тях е било да се върне неутралитетът. На третия ден руснаците и украинците решиха да започнат мирни преговори. Когато говорителят на Белия дом Нед Прайс бе попитан дали подкрепя мирните преговори, той ясно заяви, че въпросът не опира само до Украйна, а до нещо по-голямо и затова няма да ги подкрепим. Въпреки че украинците и руснаците вече бяха започнали преговори, видяхме как САЩ и Великобритания принудиха Зеленски да избере войната.
Бе потвърдено и от преговарящите от украинска страна, от съветника на Зеленски и от шефа на политическата му партия. Посредниците – израелците и турците също го потвърдиха. Бившият главнокомандващ германската армия, Харалд Куят, също потвърди, че в голяма степен руснаците и украинците са били стигнали до споразумение. Основното е било авторитетът, но американците не са се съгласили. Турците, израелците и бившият главнокомандващ германската армия казаха, че британците и американците са гледали на това като на възможност да убиват руснаци и да отслабят своя противник Русия, без да се сражават със собствени войски. Това бе потвърдено или заявявано открито от американските лидери като Линдзи Греъм, Мич Макконъл, Мит Ромни, Дан Креншоу, генерал Келог, дори от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Когато той отиде в Америка да пробута войната, т.е. да иска от американците да изпратят оръжия и пари, каза, че за тях е добра сделка срещу малко пари и ще могат да отслабят стратегическия си противник Русия. Като повечето американски лидери, той също не спомена украинците, които се бият вместо нас. Това е част от проблема, сражаваме се чрез украинци, а не със собствените си войници. Затова и нямаме голям стимул да търсим мир с руснаците. И пак пробутваме историята с „помагането на украинците“ – затова изпращаме оръжия и затова отказваме преговори. Дори „Вашингтон Поуст“ писа през 2023 г., че украинските военни не са искали да започват ужасната контраофанзива през лятото на 2023 г., защото ще понесат тежки човешки загуби. Десетки хиляди загинаха и беше унищожена много техника.
„Вашингтон Поуст“ писа, че е говорил и с американски военни, които са казала, че украинците се тревожат, че войниците им гинат. Американците нямат такъв проблем. Както каза Линдзи Греъм, сключили са чудесна сделка. Ако американците изпращат още оръжия, Зеленски обещава да се сражава до последния човек, до последния украинец. Линдзи Греъм го потвърди. Защо натиснахме украинците да правят нова офанзива, когато не искат? Пак „за да им помогнем“ – да им помогнем да си върнат страната.
Основният проблем е, че виждаме как Украйна губи. Всеки ден губи множество войници и военно оборудване, губи територия, а страната бива унищожавана. Въпреки това дори не се споменава за преговори с руснаците. А можем да им предложим край на разширяването на НАТО. Би бил силен коз, ако ще преговаряме с руснаците, но не го правим. Вместо това обсъждаме да гоним украинци от Полша и Германия. Ако спрем да им даваме помощи, ще трябва да се върнат у дома. Така ще напълним окопите с още хора, които не искат да се бият. Всичко се прави с обяснението, че „помагаме на Украйна“.
Мисля, че има разлика между това да мразиш Русия и да обичаш украинците. Ако искаме да се бием срещу руснаците до последния украинец, мисля, че не толкова целим да помогнем на украинците, колкото да навредим на руснаците.
Както казват постоянно американските лидери, това е целта на войната – да нокаутираме руснаците и после да хвърлим ресурсите си срещу китайците. Мисля, че на тази основа трябва да се обсъжда войната в Украйна. Тя не цели да помогне на никого, а да използва Украйна в една цинична политическа игра на големи сили.