Изгонването на свещениците от руската църква: от Външно им казали, че имат 24 часа да се махнат в брой 206

Изгонването на свещениците от руската църква: от Външно им казали, че имат 24 часа да се махнат
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

Изгонването на свещениците от руската църква: извикали ги във Външно, казали им, че имат 24 часа да се махнат и после с арестантска камионетка ги закарали до сръбската граница и ги зарязали там

Главата на духовната власт в древен Рим – люлката на цивилизацията и първообраз на съвременния свят – е носил титлата Pontifex Maximus, тоест Най-големия строител на мостове. Тази титла носят и днес папите заради универсалистичната доктрина на папа Григорий Хилдебранд, известна като Res publica christiana. Тази доктрина прилича на Юстиниановата симфония на властите и почива върху убеждението, че на едно небесно царство отговаря само едно земно като негова проекция. За да съществува такова утопично царство, са нужни мостове. Опит за подобно единение, макар и без Бог поне официално, е ООН. Тя също е универсалистична организация. И никому не е хрумнало да изгони Русия от Съвета за сигурност на ООН, въпреки нейните многобройни черни точки и отрицателните настроения, които успя да създаде към себе си у останалия свят. Никому не хрумва да я изгони, защото ООН и нейният Съвет за сигурност са мост. Мост, по който народите могат да намерят път един към друг, дори и след като между тях са се случили ужасни неща.

Друг класически мост е Църквата, поне за своите членове. Да се руши този мост е точно толкова безумно, колкото да се руши всеки друг.

Докато пиша този текст (22 септември 2023 – честит празник, между другото!), българската държава все още не е излязла с информация за изгонването на свещениците от руската църква (пишем „църква“ с малка буква, когато става дума за храм, и с главна, когато става дума за Богочовешки организъм, за Едната, свята, съборна и апостолска).  Информацията ни е единствено от руски източници: извикали свещениците във Външно, казали им, че имат 24 часа да се махнат и после с арестантска камионетка (от онези в напушените кошмари на Евгени Дайнов) ги закарали до сръбската граница и ги зарязали там. А щеше да е много полезно, ако българската държава беше излязла с информация. Добре щеше да е да знаем каква точно шпионска дейност е развивал Змеев, как са го разкрили, какви вреди е нанесъл, колко хора е вербувал, колко агенти е координирал и прочее. Така щяхме да знаем с какво е предизвикал тези драстични и безпрецедентни мерки срещу себе си. Само ген. Атанасов от „градската десница“ горестно проплака, че е срамота, толкова време след като Македония е изгонила Васиан, да направим същото и ние. Даже и македонците ни изпревариха по комитска доблест! Обаче църковните проблеми на РСМ нямат нищо общо с нашите. Там се борят за автокефалия, което естествено сблъсква Московската и Вселенската патриаршия в Константинопол, пардон – Истанбул.

Екатерина Захариева каза: „Руската православна църква прокарва геополитическите интереси на Русия“ и това е точно така, писали сме за него още през 2014 в статията „Долу ръцете от Православието“. Но трябва ли заради това моментно състояние да се удря 20-вековната Църква? Трябва ли заради мимолетната политическа конюнктура да се насажда в сърцата на хората омраза към Едната свята, съборна и апостолска Църква, която е била тяхна опора през много по-мрачни от днешните времена? Това е непростим грях. Последиците от такова поведение ще ни тровят, дълго след като сме забравили причините за него.

...

Не знаем каква е вредата от шпионската дейност на руските свещеници, защото никой не си направи труда да обясни. За съжаление обаче вредата от затварянето на руската църква е очевидна от първия момент и това не е цялата вреда. Тепърва ще научаваме за нови и нови както вътрешни, така и международни последици.

Да проследим логиката на нашето контраразузнаване, стига такава логика да съществува, стига да съществува и такова контраразузнаване. То казва, че един чужд шпионин е особено опасен, ако действа под формата на свещеник и най-вече на православен. Но защо е така? Защото Русия неуморно инструментализира Православието за нуждите на своята международна политика ли? Да, това също. Но ако приемем, че шпионинът-свещеник е много по-опасен от обикновения шпионин, то е защото зад втория не стои този авторитет, който стои зад първия. Зад първия, за добро или за лошо, стои авторитетът на Църквата, която във всички социологически проучвания показва рейтинг много по-голям от този на партиите и институциите, и всяко средно интелигентно контраразузнаване е длъжно са се съобрази с това. С това трябва са се съобрази и всяко мимолетно правителство, колкото и да е аматьорско, колкото и да е идеологически пренатегнато. Защото да удряш някого по религиозната му принадлежност е точно толкова тъпо и същевременно подло, колкото да го удряш и по националната му принадлежност. Не че не се правят систематични опити и в тази посока…

...

Сякаш искат (Господи, прости им!) да сложат знаци на равенство там, където не им е мястото – православен=русофил=путинист.

Путин управлява ужасно дълго – цели 23 години. Църквата обаче съществува непроменена (поне в Православието) в продължение на 1990 години. И ще съществува дълго, след като Путин бъде забравен. Преживяла е много по-страшни времена и пак е оцеляла, защото „портите адови няма да ѝ надделеят“ (Мат. 16:18). Със затварянето на храма „Св. Николай Мирликийски“ ротационното правителство на Сглобката нито с прашинка не допринесе за световното тържество на демокрацията срещу силите на мрака, но пресече пътя на десетки хиляди богомолци към чудотворните мощи на св. Серафим Софийски. Забележете: софийски, а не московски, руски, съветски или путински.

Серафим Соболев е свещеник, служил в продължение на 12 години – от 1908 до 1920 – в Русия и Украйна. През 1908 преподава в Житомирското богословско училище, открито от Киевския митрополит Антоний, а за епископ е ръкоположен от същия митрополит през 1920 в столицата на Крим – Симферопол. През същата година бяга от съветската власт в Турция. От 1921 е предстоятел на храма „Св. Николай“ в София от Руската задгранична църква в изгнание. Автор е на много книги.

...

Нещо много важно, което от доста време не се разбира не само от правителствата, но и от по-голямата част от политическата класа. Международното положение на България е по-сложно от средно статистическото. Политически ние принадлежим на Запада и изповядваме неговите светски ценности. Духовно обаче си оставаме Изток и слава Богу! Пречи ли едното на другото? Със сигурност. Но в модерния секуларен свят очевидно може да се живее и така. Спасява ни отново Евангелието, което казва: „отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу“ (Мат. 22:21).

...

С това свое „дипломатическо“ действие, елегантно като слон в стъкларски магазин – да изгониш по брутален начин предстоятел на храм и официален представител на друга поместна църква – ротационното правителство на Сглобката показа крайно невежество и нахлу от кесаревото в Божието.

Източник: Авторbrodbg.com

 23 СЕП. 2023

Статията е прочетена 816 пъти
Назад към брой 206Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2024