В знаменитата си реч във френския парламент на днешния ден през 1876 година, Виктор Юго призовава Франция, французите и света да изпълнят своя морален и хуманитарен дълг към освободителната борба на българския народ:
“Избива се един народ? Къде? В Европа! Този факт има ли свидетели? Само един - целият свят! Правителствата виждат ли го? Не!…
В настоящата минута, съвсем близо до нас, пред очите ни убиват, палят, грабят, унищожават, колят бащите и майките, продават малките момичета и малките момчета, че невръстните, негодни за продан, биват съсичани на две със сабя, че жителите на един град, наречен Батак, например, от девет хиляди само за няколко часа са спаднали на хиляда и триста, че гробищата са задръстени от трупове, повече, отколкото могат да бъдат погребани там, така че мъртвите си отмъщават на живите, като им изпращат – чумата.
Ние известяваме на европейските правителства следното: разпарят утробите на бременните жени, за да убият в тях плода; че на площадите има струпани камари от скелети на жени с разпрани кореми, че кучетата глождят по улиците черепите на изнасилени моми, че всичко това е ужасно и че е достатъчен един жест от страна на европейските правителства, за да бъде прекратено и че диваците, които вършат тези зверства, са ужасни и че цивилизованите хора, които ги оставят да ги вършат, са грозни.
Дошъл е моментът да се издигне глас ... Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат ... Кога ще свърши мъченичеството на този малък героичен народ? Време е цивилизацията да издаде своята величествена забрана да се продължава така. Ние, народите, заповядваме на правителствата да издадат тази заповед ...“