Ако лекуваш човека и го храниш с отрови, по дяволите подобно лекуване - казва ръководителят на проекта „Билкария” и председател на Съюза на билкарите в България Емил Елмазов
- Г-н Елмазов, навремето започнахте „Билкария” като вестникарска рубрика, после я продължихте като телевизионно предаване. Твърдяхте, че идеята е да се пренапише фитотерапията, като се добавят новите знания за едновременното въздействие на лечебни растения на биохимично, емоционално и енергоинформационно ниво...
- Да, беше много странно, че изследвания и обобщения върху високовибрационните същности на растенията изобщо не се правеха, бяха изпаднали в немилост. Смяташе се, че ако има нещо доказано в тази насока, то е само в областта на биохимията. Ето го растението, то съдържа един основен алкалоид да речем, който подтиска пиковете на нервната система. Това е то, валерианата. И до тук. Само че да опростяваш природата по този начин си е равносилно на това, да представиш любовта като секреторна дейност. И няма кой да ти повярва. Ако заклеймиш влюбените като магьосници, шарлатани, преструвачи, дилетанти и т.н., нима можеш с това да отмениш любовта им? Същото е и с растенията по отношение на техните въздействия не само и не толкова върху телесната сфера на човека, но и върху емоционалната, душевно-умствената... Да кажем, резенето освобождава дишането при астматични пристъпи и ни спасява от стомашни колики. Но само за това ли да го отглеждаме? Нещата започват да изглеждат по друг начин, когато натрупаш доказателства, че същото това резене помага на хората да се освобождават от натрапчиви мисли и внушения, то дава смелост, нарича се не случайно Билката на радостта. Не, не ми говорете за ендорфини, защото преди да тръгнат хормоните, между нас и растенията витаят полевите форми, светът на торсионните същности, а там все още сме боси. А иначе, с резенето не прекалявайте, използвайте запарките му не повече от три седмици, защото може да създаде у вас една илюзия за прекалена стабилност и сигурност, която да ви отнеме нормалната житейска предпазливост и обичайното внимание. Ето в какъв смисъл трябва да се пренапише фитотерапията... За жалост, природната медицина и културата на отношението ни към лечебните растения у нас все така не се вписват в никакви просветителски планове на държавните институции. Добре че са вестниците и телевизиите...
- Известна е традицията на билколечението в България. Тя започва от първите билкари в древността. Известни са имената на отец Матей Преображенски-Миткалото и Петър Димков, на десетки народни лечители. Как преценявате това изконно наследство?
- Щом ще говорим за изконно наследство, трябва да започнем от „Магическата ботаника” на Орфей. Разбира се, че я няма в Народната библиотека, едва ли е скрита и в сейфовете на Ватикана. Но аз съм сигурен, че тя диша в народните ни обреди - напеви за здраве, молитви, гадания с растения, лечения от разстояния, възкресения пак с растения... Била е написана на ДРЕВНАТА РЕЧ, първоезика на човечеството, с чиято помощ са премествани облаци, възспирани бури, предизвикван е растежът на житата за седмици... Квантовата физика ще трябва много да се занимава с нея, ако един ден някой успее да я намери. Но нека малко да изчакаме, повече неща трябва да се извадят наяве и от тракийската медицина. Да видим общите й прийоми с прабългарската, после с богомилската, с днешната наша народна фитотерапия... Предстои взрив от разкрития. Само ще кажа, че експедиция на Национална образователна програма „Билкария” откри на остров Самотраки растението, с което Орфей е спасил Евридика. На острова наричат тази билка пефкеданос, тя има жълти цветове и червени корени. Старите гърци обаче не признават това тракийско възкресение (навярно извеждане от клинична смърт) и си доизмислят известната легенда - как Евридика остава в подземния свят (на Хадес), защото Орфей не издържал на обещанието си пред боговете, които се съгласили да я пуснат горе, и се извърнал по едно време, за да види дали тя го следва. Така е според легендата, но истината е, че Евридика е била спасена с пефкеданос от Орфей и после двамата се женят и имат голямо потомство. За нас остава загадката дали това растение съдържа някакъв органичен противозмийски серум или пефкеданос е някое от растенията, които и днес се използват в засекретените научни институти да възкресяват покойници. За тези, които не са информирани, ще кажа, че възкресението вече е овладяно от човека, сега се спори тихо по въпросите на етиката: кой би имал право на това, защо и какви биха били последствията за него лично, за околните и за човечеството. Голяма натискация ще падне!
- Като изтъкнат билколечител и специалист по ирисова диагностика през последните години вие създадохте своя школа в природолечението и ароматерапията. Кое смятате за свое основно завоевание?
- Ако лекуваш човека и го храниш с отрови, по дяволите това лекуване. А така се случва не само в клиниките, но и в домовете ни. Ние, българите, които бяхме научили европееца да идва у нас за вкусна и чиста храна; ние, които сме биопроизводители от памтивека и всеки наш селски двор е по-биологичен от най-прехвалените ферми и резервати на запад, ние все по-трудно намираме вече нещо чисто за ядене. Представи си какво става с някои други народи, които нямат нашите природни дадености. На световните пазари се настаниха световните хранителни вериги, които бързо разоряват дребния планински производител. Навсякъде, не само у нас. Натискат го за ниски цени и заменят безценната му продукция с отпадъчни меса от Скандинавия, с изнемощяли от химия зеленчуци, с правила за европейска хигиена, които обаче не предпазват европейските деца от тежки метали в пюретата им. Нашият горд Балкан и планините ни опустяват. Българинът се сниши и се събра като подплашено стадо в София, в кошарата, и в още няколко кошарки. Натискат се хората, топлят се един в друг, пък каквото стане. Ама не оттам ще дойде спасението. Защото чиновниците няма да направят чистата храна. Те все така ще пеят на народа за уедрено отглеждане на растения и животни, за използване на чужди хибридни пшеници, съпътствани от тонове химия... Само че полската ни земя вече е изнасилвана 60-70 години с химия и още толкова ще ни отмъщава с болести. В условия сме на тиха световна война - който завземе храната, той ще има властта над народите. А който успее да си произвежда храна и тя да не е отрова, той ще остане самостоен. И сега на вашия въпрос - аз нямам завоевания, аз осъществявам идеята си, според която първо трябва да излекуваме земята си и после да й се доверим - тя ще ни даде своите лечебни и хранителни същности, с които ще оцелеем като нация. Сега се топим, но Балканът пак ще ни спаси. Там има отпочинали земи, недокосвани 50-60 години. Те ни чакат, чака ни древната тракийска пшеница еднозърнест лимец, семена от която открих в Източните Родопи и възродих в Боженския Балкан след 100-годишна забрава. Чакат ни билките, които използвани с вещината на традицията и новите постижения на науката, ще ни освободят от нахално натрапваните ни синтетични лекарства... Иначе лекарствените алергии ще започнат да стават толкова непреодолими, колкото и хранителните... И върви, че ги лекувай. Прави се на професор, на акедемик, а умирай без време хем като важен, хем като нежелан на този свят.
- Вие положихте у нас началото на биодинамично култивиране и производство на билки като терапевтичен метод. Какво е предимството му?
- Който дойде тук, в резерват Билкария, който поработи пет-шест дни, който вземе няколко слънчеви вани с цветове според болката му, той обикновено оздравява. Има и друго предимство този метод: хората се научават да гледат видимото, но да виждат зад него невидимото. Ето например, работим върху импулсите на растенията. Гроздовото зърно е обзето от центростремителен импулс на елемента Земя, то събира твърдата семка в средата си. Точно обратното е при ягодата, нейните семчици са изтласкани чак върху кожата на плода, значи говорим за центробежен импулс. Ако съберем двете растения в тинктура, примерно листата им, като дадем количествен превес на ягодовите, ще получим един резултантен импулс, който ще изтласква всичко твърдо навън, примерно камъните от жлъчката. И така се стига до едно от най-съвършените и безвредни природни лекарства при жлъчна дискенезия и литиаза, нарекли сме го Витифрагарин.
- Какво предвижда Директивата за традиционните билкови лекарства и продукти на ЕС от 2004 година?
- Тя се появи още в 2001, но беше доизкусурена три години по-късно, за да направи така, че днес хората от Южна Ирландия да ходят за две пликчета билка в Северна и пак да не ги намират. В България нещата стоят далеч по-прилично. Разбрахме се, каквото е било след 2006 г. това и да бъде - за чест на медицинските ни власти. Тук става дума за тълкуването на понятието лекарство от Европейската директива и от нашия последвал Закон за лекарствените средства и аптеките. Листото от една билка се класифицира като лекарство, но само след влагане в промишлено производство, тоест след променяне на природната му структура в друга, синтетична, създадена според човешки план. Ако не се променя природната структура на крайния продукт, листото от билката не се разглежда като лекарство и не е нужно да преминава през огромната, скъпа, тежка и бавна процедура на новата легализация, регистрация и т.н. Ето за това беше спорът. Някои правителства го решиха в полза на фармацевтичните си лобита, други - в полза на свободния избор на европееца...
- От 2012 година в произвежданите билкови продукти не трябва да се съобщава за техните положителни лечебни ефекти. Защо?
- Нека да дойде 2012 г., тогава ще видим. Ако трябва, ще се борим отново за съхраняване на традиционния български свободен достъп до билковото богатство. Фармацевтичното лоби в Европа има интерес да се спусне информационна завеса върху билкознанието. И го прикрива под благовидната форма на грижа към потребителя. От друга страна пък, потребителят не трябва да бъде заблуждаван от случайни хора със случаен морал в труден момент от своя живот. Мярката трябва да се намери, но не от чиновниците, а спонтанно, от хората. Трябва да се заложи на името, на авторитета, на резултатите от работата с лечебните растения... Закриването на здравните рубрики в телевизиите и вестниците няма да е нищо положително. Да се отнеме думата на представителите на природната медицина и да се сложи тя единствено в услуга на фармацевтичното производство - това не е решение. Това любознателният българин няма да го приеме. И ще стане като с ракията. Ще потече преписване на рецепти от ръка на ръка като в Живково време. Не дай си боже да се повтори сценарият Петър Димков в подземията на пловдивската милиция.
- Всъщност фармацевтичните монополи като че ли диктуват „играта”?
- В тях са парите и те ги използват умело, бих казал на моменти арогантно, даже престъпно. В чл.1 на въпросната европейска директива е казано ясно: тя се въвежда в името на здравето на европейския гражданин, но не може да препятства свободното производство и разпространяване на продуктите на фармацевтичната промишленост. Точка. За продуктите на природната медицина нито дума. Синът сякаш е забравил майка си и така се е разпищолил, че иска да я низвергне от живота. Но тежко на онзи, който забрави от коя порта е излязъл.
- Как можем да защитим нашите изконни национални интереси от посегателството на монополите?
- Трябва да си превъзпитаме елита. Той е като ракова клетка, нужна му е особено богата хранителна среда, защото ядрото му едрее от ден на ден. В същото време този елит се чувства затруднен да събира достатъчно пари от средната класа. Най-лесно му е да си ги взема от монополите. И бариерите пред тях са вдигнати. Но ако се стопяваме с половин милион на десет години, много скоро имунната система на българския народ ще се включи шоково. На медицински език това е алергичен шок. На социален - кой както иска да го разбира.
- Благодаря!