Българският национален идеал в брой 196

Българският национален идеал
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

Голяма част от българската буржоазна интелигенция твърди, че  днес българският народ няма национален идеал. И тъй като националният идеал се формулира от интелигенцията на класата на която принадлежи бъдещето, а българската буржоазия няма бъдеще като национална буржоазия, а само като интегрирана част от европейската и световна буржоазия, то буржоазната интелигенция не може да формулира националния идеал. Него може да формулира само пролетарската интелигенция, която е представител на класата на която принадлежи бъдещето.

Национален идеал е идеалът, който обединява целия народ, за постигането на който той влага своята воля и усилия. Този идеал се развива във времето, заедно с развитието на обществото.

Предният български национален идеал беше формулиран от българската възрожденска интелигенция в съюз със зародилата се и възходяща българска буржоазия. Неговата цел е освобождаване на българския народ от Османско робство и създаване на национална държава, обединяваща българското землище, върху което той живее. Този идеал беше постигнат частично с помощта на Русия през втората половина на 19-ти век, в резултат на което половината от българското землище и живеещият върху него български народ бяха обединени в една държава, а другата част остана под чуждо владеене след две национални катастрофи, предизвикани от българската буржоазия.

Българската нация получи спасение от трета национална катастрофа и от унищожаване на българската държава  от СССР, след края на Втората световна война. В следствие на това властта в държавата беше завладяна от фракцията на бюрократичната лъже-комунистическа буржоазия, която наложи насила своя класов идеал, представяйки го за национален идеал. Неговата цел беше премахване на частно-собственическата форма на капитализма и на частно-собственическата буржоазия и замяната му с държавно-бюрократична форма на капитализма начело с бюрократичната лъже-комунистическа буржоазия, представяйки го като замяна на капитализма със социализъм.

Бюрократично-буржоазният  лъже-комунистически идеал беше отхвърлен от лъже-комунистическата бюрократична буржоазия през 1989 г. и заменен с нов буржоазен идеал, представен като нов национален идеал. Неговата цел беше: премахване на държавно-бюрократичната форма на капитализма и на еднопартийната буржоазна демокрация и замяната му с частно-собственическа форма на капитализма и многопартийна буржоазна демокрация; присъединяване на страната към империалистическия ЕС и към военния блок НАТО; интегриране в тях на бившата държавно-бюрократична финансова олигархия и предаване в нео-колониална зависимост на българския народ. Резултатът от осъществяването на този буржоазен идеал е: ограбване на националното богатство от българската и от западната империалистическа олигархия; унищожаване на голяма част от средствата за производство на обществото; превръщане на страната в суровинен и човешки придатък на западната империалистическа икономика и пазар за нейните стоки; масова емиграция на младо и квалифицирано население от страната; демографска криза с тенденция към демографска катастрофа; голямо социално разделение на народните маси и голямо политическо противопоставяне на буржоазните групи; разпад на държавата и на нацията с опасност за нейното изчезване.

От всичко това българската буржоазна интелигенция прави извода, че днес българският народ няма национален идеал, около който да се обедини и за който да се бори; идеал, който тя търси в рамките на буржоазната обществена система.

Горното твърдение на българската буржоазна интелигенция се отхвърля от българската пролетарска марксистка интелигенция. Тя, опирайки се на законите за диалектико-историческото развитие на обществото и на изводите, направени от Интернационалното комунистическо течение /ИКТ/, формулира нов български национален идеал. Той е оцеляване и възраждане на българската нация чрез премахване на нео-колониалната зависимост от европейския и световен империализъм и на буржоазния обществен строй като цяло и замяната му с безкласов социалистически строй, в рамките на европейски и световен съюз от нов социалистически вид. Тогава ще бъдат върнати в страната изнесените в чужбина парични средства и с тях ще бъдат изградени нови производствени мощности, които да преработват наличните в страната природни ресурси до крайни продукти, ще бъдат възстановени плановите производство и вътрешна и външна търговия на свободни некапиталистически начала, ще има работа и възможност за живот на всички работоспособни хора при намален работен ден и пр. Това ще осигури разширено възпроизводство на българския народ и възраждане на българската нация при неин непрекъснат стопански и духовен напредък.

Статията е прочетена 1501 пъти
Назад към брой 196Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2025