Ставри Сотиров – член на ИБ на НПС на ПП “Русофили за възраждане на Отечеството“, секретар партийна политика:
Станахме политически и икономически зависима от външни фактори държава
Надеждата е в зараждащия се антиелит, който да представи на обществото нова концепция за развитие. Това обяви пред медията ни Ставри Сотиров, член на ИБ на НПС на ПП „Русофили за възраждане на Отечеството“ и секретар по партийна политика на партията
– Г-н Сотиров, миналата седмица заседава IV конгрес на ПП „Русофили за възраждане на Отечеството“. Какви въпроси обсъждахте на форума?
– На 12 ноември се проведе второто заседание на конгреса на партията. Председателят Николай Малинов представи политически доклад на Националния политически съвет за периода 25.09.2021 – 12.11.2022 г. В доклада бе отбелязано, че днес ние живеем в условията на прокси войната на водения от англосаксонците „колективен Запад“ срещу Русия в Украйна. От своя страна тези драматични събития реанимираха дълбоко вкорененото в западната политическа култура русофобство, издигайки го на смайващи висоти, което породи безпрецедентен външен и вътрешен натиск върху българските русофили. В анализа на поведението на партията през последната година бе подчертано, че ниските в сравнение с нашите цели и възможности резултати на изборите изискват няколко неща:
– да превърнем в публичен факт нашите предимства – а това са идеологията и международните ни контакти. Ние не можем да разчитаме на политтехнологии, а само на силна идеология и ярко афиширани ценности;
– тъй като не можем да разчитаме на поведение на системна партия, защото ние не сме такава, трябва да развием у себе си необходимата здравословна агресивност;
– да не сме активни само по време на избори, а да проявяваме постоянна активност, защото електорат се създава между изборите, а по време на избори само се мобилизира;
– сериозно внимание и работа се изисква за преодоляване на нашите недостатъци – медийно блокиране, слабо развита мрежа от структури в страната и недостатъчно финансиране.
Накрая ще цитирам дословно заключението на доклада: „Това бурно и съдбоносно за България, славянството и православието време изисква максимална мобилизация на силите, концентрация на вниманието върху главните проблеми и къртовска апостолска работа в защита на изконните български национални интереси.“
Със задоволство мога да кажа, че уважиха нашата покана и взеха участие в работата на конгреса редица представители на политически партии и граждански сдружения, което ясно показва, че ставаме все по-желан партньор.
– Форумът прие ли решения и какви са те?
– След проведена задълбочена дискусия докладът бе приет единодушно от делегатите на конгреса. Също така бе актуализиран съставът на НПС и ИБ на НПС на партията. При избора акцент беше даден на по-широкото регионално представителство в Съвета. Създадени са и нови оперативни звена в Националния политически съвет на партията, с ръководители по направленията: местна политика, кадрова политика и партийна дейност.
– Русия и Украйна са вододел не само сред депутатите в НС, а и в обществото. Какво печелим и какво губим като държава. Икономически и морални последици ще има ли? Какви са те?
– И в този парламент отново имаме огромно мнозинство от депутати, които подкрепят нацисткия режим в Украйна. Отново имаме сериозно разминаване между нагласите на българското общество и действията на неговите избраници. Ако ме попитате защо се получава така, директно ще ви отговоря, че това е следствие на политическия инженеринг на посолството на една голяма, задокеанска, „братска“ нам държава. Изборите реално не отразяват нагласите на хората, а така наречените системни партии се посочват и избират от „Козяк“ No 16 чрез съответните манипулации в изборния процес. Така стигнахме до един политически елит, чийто коефициент на качество падна до изключителна посредственост и низини. Искам да отбележа, че това не е случайно. На нашите задокеански приятели им трябва точно такъв некомпетентен, послушен и готов на всичко елит, за да заслужи благодеянието на господаря си. Така днес българският политически елит де факто е един компрадорски, колониален елит, който служи единствено на чужди интереси, като не забравя личното си благополучие. Веднага за пример мога да посоча решението на Народното събрание за предоставяне на оръжие за Украйна. Оставям настрана дали това кореспондира с Конституцията на Република България. Повече от 85% от българите заявяват своето категорично мнение за ненамеса в този конфликт. Огромното мнозинство симпатизира на действията на Русия и въпреки това депутатите в парламента с мнозинство гласуват срещу нагласите на собствените си избиратели. Категорично може да се каже, че с това си решение този политически елит окончателно скъса връзката между себе си и българското общество. Предстои да видим развръзката.
А какво губим или печелим ние като държава, аз не виждам никаква печалба и поредицата от кризи доказва това. За съжаление ние загубихме национален суверенитет. България е една политически и икономически зависима от външни фактори държава. Няма да се учудя и виждам предпоставки в тази посока, ако бъдем принудени да изпратим военен контингент, който да се бие на страната на Украйна. Безспорно този парламент без проблем може да вземе такова решение и тогава сегашните ни кризи ще ни се струват като цвете. Колкото до моралните последици ще дам за пример това, което се случи в Полша. Преди всичко съм съпричастен с мъката и болката на близките и роднините на загиналите толкова нелепо двама полски граждани. Първоначално реакцията беше срещу Русия и призивите бяха за задействане на чл. 5 от договора за НАТО. После, като стана ясно, че ракетите са изстреляни от ВСУ, някак си с половин уста бе казано това и Русия е пак отговорна и виновна за инцидента. За мен няма никакво съмнение, че това е умишлена провокация на управляващия нацистки режим в Киев. Питам, след като имаме нападение срещу държава от НАТО, защо не се задейства прословутият чл. 5. Толкова за морала. Нека всеки да си прави изводите. Колкото до вината на Русия ще кажа, че ако не беше Майдана, ако се спазваха Минските споразумения, днешните събития нямаше да съществуват. Така че цялата отговорност е на САЩ като организатори и на сегашните лидери на ЕС като техни послушници.
– Възможно ли е България да бъде с Русия в сърцето и с разума в ЕС? Въобще може ли да има подобно сътрудничество?
– Въпросът Ви пряко кореспондира с една от основните цели на нашата партия. Вижте, географски България и Русия са част от Европа. Исторически погледнато и двете страни в различни периоди са допринесли за развитието на Европейския континент. С Русия, освен че тя е нашата освободителка, ни свързват дълбоки духовни, културни и ценностни връзки. Така че аз не се съмнявам в приятелските ни отношения с Русия, независимо от сегашните обстоятелства.
В момента пред ЕС има два пътя. Единият е той да се федерализира и да стане единен субект, в който държави като Германия и Франция да вземат важните решения и да ги налагат на останалите сегашни държави, другият път е да се саморазпусне. Мисля, че първото трудно може да се случи. В момента в различните европейски общества вървят процеси, които искат сериозни промени на водените от ЕС политики. Като се вземе предвид и мнението на редица сериозни геополитически анализатори, перспективата пред САЩ е да бъде една регионална сила. Новият световен лидер ще бъде Китай, така че нашите задокеански приятели няма да имат необходимия ресурс да поддържат влиянието си на Балканския полуостров и предстои тяхното изтегляне от тук, както и да намалят своето влияние и върху останалия Европейски континент. Ето тук, при тези обстоятелства виждам положителния отговор на Вашия въпрос. Предстоят сериозни геополитически промени.
– Във вътрешно-политически план как създадената обстановка се отразява на хората и тяхното ежедневие?
– Хората са обезверени. Доходите им стигат едва да си покрият текущите си нужди. Нямат надежда в нищо и никого. Намират се в пълна безизходица. Хубавото в тази мрачна картина е, че започва да се усеща създаване на един нов, ще цитирам доц. Валентин Вацев, антиелит. Надявам се, че скоро тези хора ще изработят и представят на обществото една нова концепция за развитие, съобразена с нуждите на хората и българската специфика.
– Каква е Вашата прогноза – ще посрещнем ли 2023 година с редовно правителство? Имате ли прогноза кой ще бъде мандатоносителят?
– Първо искам да кажа, че в парламента, с изключение донякъде на ПП „Възраждане“, останалите партии нямат идеологически различия. Големият спор, който се превръща в политическа криза, е кой да има водеща роля при разпределение и разходване на публичните средства. Иначе тяхната ценностна система е една и съща. Като се вземе предвид и васалното им поведение, по-вероятно е да има правителство. Формулата, по която ще бъде съставено то, ще я подскажат нашите задокеански приятели.