Балканската геополитическа криза в брой 191

Балканската геополитическа криза
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

Докато Европа и светът са загрижени за ситуацията в Украйна, ситуацията на Балканите остава напрегната. Провалената визита в Сърбия на Министъра на външните работи на РФ е доказателство за това.

Анализаторите на международните отношения понякога дори се заемат с разработването на сценарии за бъдещето на региона, при равни други условия, въз основа на текущите политически, икономически и социални процеси.

Какво ще се случи, ако статуквото продължи да доминира в региона? Как усилването на външните фактори ще повлияе на отношенията между група държави и ЕС? Какво ще се случи с Косово?

Струва си да се отбележи, че на 12 май Косово подаде молба за членство в Съвета на Европа. Заслужава внимание и инициативата на Косово за закупуване на турска военниа продуктиция. На 17 май шефът на Управлението на отбранителната промишленост на Турция Исмаил Демир и самопровъзгласилият се министър на отбраната на Косово Арменд Мехай подписаха в Анкара договор за доставка и поддръжка на стоки от отбранителната промишленост. Самопровъзгласилият се президент на Косово е уверил Президента на Турция, че те се стремят към европейска интеграция, както и присъединяване към НАТО. Според него, в съответствие с Резолюция 1244 на Съвета за Сигурност на ООН, самопровъзгласилата се република няма право да има собствена армия, но силите за сигурност на непризнатата държава многократно са участвали в съвместни учения с НАТО.

Точно миналата есен албанският министър Еди Рама е заявил, че ще гласува за обединението на Албания и Косово в случай на провеждане на референдум по този въпрос.

Той е направил коментари по време на междуправителствена среща между Албания и Косово в град Елбасан. Попитан от медиите за евентуално обединение, Рама отговорил, че ще гласува в подкрепа и очаква провеждането на референдум в бъдеще. Той е добавил, че не знае кога и как ще се случи това.

Сръбското правителство в изявлението на премиера Ана Бърнабич прояви неизненадваща реакция, заявявайки, че това е „още един камък в подкопаването на основите на регионалната стабилност и сигурност“. Трябва да се отбележи, че допитване на Euronews в Албания е показало, че 80% от албанците са за обединението на двете страни.

Малко преди да посети Северен Кипър в края на юли миналата година, турският президент Реджеп Тайип Ердоган е заявил, че е настроен да лобира за увеличаване на броя на страните, които да признаят независимостта на Косово. Ердоган е казал на 19 юли: „Сега 114 държави признават Косово и ние искаме този брой да се увеличи. Надяваме се, че тази година на Общото събрание на ООН, на срещата, която ще проведа с Джоузеф Байдън, отново ще обсъдим тази тема, че ще работим заедно върху признаването на Косово.” Сръбският президент Александър Вучич е реагирал: „Турция е велика държава, Ердоган е велик, аз съм малък и нищожен, но Сърбия не е толкова малка, че да не се опитва да се противопостави на това.”

По време на последното избухване на конфликт между Армения и най-близкия съюзник на Турция Азербайджан, Сърбия е доставила на Армения минохвъргачки и боеприпаси от голям калибър. Взаимодействието на Сърбия с близкоизточните съперници на Турция, вероятно също дразни Анкара.

Последната капка за турския лидер е станало сътрудничеството в областта на отбраната между Сърбия и Кипър, въпреки че само по себе си това не може да промени военния баланс в Източното Средиземноморие. Преди две години Кипър е закупил от Сърбия 24 гаубици B-52 Nora и осем бойни бронирани многоцелеви машини Miloš 4×4 и Никозия е демонстрирала тези оръжия по време на тържествата за годишнината на независимостта на Кипър през 2019 г.

Турция се явява един от най-големите инвеститори в Албания. Страната е инвестирала милиарди долари в инфраструктурата и бизнеса и е построила хиляди апартаменти след опустошителното земетресение през 2019 г.

Опасенията, че регионът става все по-нестабилен и разделен, са реални и законни.

Прави впечатление, че докато по-голямата част от Европа се е обединила около строги санкции срещу Русия след 24 февруари, Сърбия е решила да не се присъединява към този лагер.

Крехкият политически ред в Босна и Херцеговина става все по-напрегнат. Преди украинския конфликт, официалните лица в Сараево вече се притеснявали за оцеляването на БиХ като (недо)суверенна държава, но след 24 февруари тази загриженост се е засилила. Появил се слух за възможни потоци на пари, на оръжия и военни съветници към РС (Република Сръбска) през Сърбия.

От 2000-те години се водят разговори за присъединяване на БиХ към НАТО, като САЩ подкрепят влизането на страната в Западния алианс. На практика обаче това е нежизнеспособно.

Въпреки че лидерите на босненските мюсюлмани и хърватите в страната искат БиХ да се присъедини към НАТО, Милорад Додик е категорично против това. Най-важните външнополитически решения изискват консенсус между трите части на тристранното председателство, което обяснява също така, защо БиХ никога не е налагала санкции на Русия след 24 февруари.

Подобно на това как действията на Русия в Грузия, Украйна и Молдова са създали условия в тези страни, които правят членството им в НАТО нереалистично, присъствието на Русия в някои части на РС би имало същия ефект.

Формирането на Република Сръбска като фактически проруска самопровъзгласена република в Западните Балкани, би поставило тази „независима“ страна на границите на две членки на НАТО: Хърватия и Черна гора. От гледна точка на Москва, това би позволило на Русия да си играе с НАТО на „око за око“, тъй като САЩ и други западни държави настояват да се присъединят към Алианса повече страни, граничещи с Русия.

Докато Европейският съюз се опитва да изолира Русия и да намали вноса на енергоносители от страната, Сърбия, кандидат за членство в ЕС, укрепва връзките си с Москва посредством ново споразумение за доставка на газ.

Белград осъди руското нахлуване в Украйна в ООН, но отказа да участва в санкциите срещу стария си съюзник, въпреки че Сърбия се стреми да се присъедини към ЕС. Ден преди европейците да се споразумеят да забранят по-голямата част от вноса на руски петрол, Белград обяви за тригодишен договор с Москва за доставка на природен газ, което предизвика порицание от Брюксел.

Президентът на Сърбия Александър Вучич съобщи за „много изгодна“ сделка за газ – с „безусловно най-добрите условия в Европа“ – след телефонен разговор с руския президент Владимир Путин.

„Ще имаме безопасна зима, що се отнася до снабдяването с газ“, – се похвалил лидерът на популистите и добавил, че през зимата Сърбия ще плати „една десета част“ от цената, обявена от другите европейски страни.

Белград официално провъзгласява присъединяването към ЕС за свой приоритет, но постоянно се отклонява от европейската политика, която противоречи на интересите на Русия.

Сръбски официални лица са обвинили западните страни в оказване на натиск върху Белград с цел да наложи санкции на Русия, а някои дори са предложили страната да оттегли кандидатурата си за членство в ЕС по този въпрос.

„Изглежда, че те са прекарали последното десетилетие в подготовка на сръбското общество не за членство в ЕС, а за съюз с Москва“, – казал пред AFP Срджан Цвидич, член на Консултативната група за балканска политика в Европа (BiEPAG).

Според скорошно проучване на общественото мнение 40 процента от сърбите са заявили, че биха били „щастливи“, ако страната им се откаже от опитите да се присъедини към ЕС и вместо това да сключи съюз с Русия.

Горан Васич, доцент по научни изследвания в Университета в Нови Сад, е казал, че винаги има „братска уговорка“ в цените на газа, която „не е част от договора, но предполага странични сделки или политически отстъпки“. Белград отхвърли идеята, че евтиният газ е „наградата“ на Кремъл за това, че не се е вслушал в призивите за санкции. „Всеки, който ни обвинява, че не сме наложили санкции на Русия заради газовата сделка, трябва да се срамува от себе си“, – е заявила пред местните медии сръбският премиер-министър Ана Бърнабич . „Ние принципно не налагаме санкции на Русия.”

Лавров е заявил пред сръбските медии, че Москва е „уверена, че те (сърбите) ще продължат да правят разумен избор в тази ситуация“. Определено, засилването на присъствието на Русия в Сърбия и Република Сръбска е просто необходимо.

Източник: https://katehon.com/ru/article/balkanskiy-geopoliticheskiy-krizis

Статията е прочетена 1314 пъти
Назад към брой 191Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2022