Съотносимостта на темата към обсъжданите проблеми се определя от необходимостта за разработване на научно базиран подход към проблема за създаване на единна система за европейска сигурност в новите условия. Перспективите за международна сигурност, както в регионалното измерение, така и в планетарен мащаб, са тясно свързани с решението на основните проблеми на войната и мира, предимно на европейския континент, който стана източник на две световни войни. Дългият период на пребиваване на европейските народи на континента, комуникацията помежду им, геополитическите им интереси, зоните на влияние на някои от тях, разкриват множество модели на съвместно съществуване - от въоръжена конфронтация до формиране на политическа интеграция с акцент първо върху икономическия компонент, а след това върху социално-политическото единство около шенгенските споразумения и одновополагащите договори от Маастрихт, Амстердам, Ница и Лисабон.
Промените, настъпили до началото на XXI век на европейския континент, засягат регионите на Централна и Източна Европа, Балканите, и пост-съветското пространство. Идеята за обединяване на европейските страни в името на общите интереси и сигурност, формулирана в историческото минало, не само започна да се прилага, но вече има определени реални очертания. Формирането на интеграционни процеси в Европа започна със съзнанието за общата генерика и връзката на проблемите на сигурността в условията на външни и вътрешни заплахи.
Създаването на Европейския съюз промени отношенията между държавите от Европа Всички спорни въпроси, които европейските държави имаха, следваше да бъдат разрешени мирно и в тясно сътрудничество в рамките на общоевропейските институции. Военният конфликт на Балканите обаче напомни, че войната не е изчезнала от европейския континент и Европа е изправена пред нови заплахи и предизвикателства Освен това Европа е изправена пред нов кръг от надпревара във въоръжаването, както поради разполагането на военна инфраструктура близо до границите на страни, неленуващи в НАТО, така и поради разгръщането на конфликта между Украйна и Русия, който в последно време промени архитектурата на сигурността, не само на територията на Европа, но в частност и в Черноморския регион. Предизвикателствата, произхождащи от засилващата се глобализация, наличието на засилваща се икономика, преразпределението на ресурсите, както и на транспортните комуникации и пазарите създадоха условия за формирането на единна военно-отбранителна система на държавите-членки на ЕС.
Един от приоритетите на Европа е да засили ролята на Организацията на Обединените Нации в гарантирането на системата на сигурността на държавите-членки на ЕС.
ООН е единствената организация, която е получила правото да използва сила, в краен случай, за уреждане на международни спорове. През изминалия половин век системата за обща сигурност в Европа до голяма степен е изградена като отговор на заплахите произтичащи от терористичните действия и действията на радикалния ислям, които малко се отличават от терористичните .
Налице е разбиране на страните – членки на ЕК от необходимостта да се гарантира общоевропейската сигурност и стабилност като гаранция за сигурност и стабилност на всяка отделна страна –членка, в това число и на Република България. Светът на двадесет и първи век не може да се обедини при наличието на политически, военни и други разделителни линии, което донесе толкова много неприятности на човечеството през ХХ в.
Ето защо е необходимо да се разработят нови подходи за реформиране на компонентите на единната система на европейската сигурност. За целта се изисква научен анализ на опита от дългосрочното им функциониране, както и определянето на проблемите на нейното предоставяне.
Военните фактори за гарантиране на сигурността все още играят важна роля, но вече не доминират при новите условия. По-сложни компоненти се полагат в основата на европейската сигурност, а именно, запазването на ядрената, енергийната, информационната сигурност, опазването на околната среда, превантивното управление на кризи, борбата с международния тероризъм, кибертероризма и организираната международна престъпност. Кулминацията на общоевропейската интеграция по въпросите на сигурността беше създаването на 12 юли 2004 г., на Европейската агенция по отбрана. Това показва, че европейските държави се занимава с търсенето на по-широка и по-надеждна система за гарантиране на нейната сигурност, която за пореден път подчертава уместността на изследването в тази насока.
Анализът на процесите, протичащи в европейската общност показват, че е необходимо да се преодолеят разногласията между водещите европейски държави до общото единство относно социално-икономическата, финансовата и социално-политическата интеграция в рамките на ЕС. Решението на проблемите на сигурността на тази основа изглежда напълно необходимо и предизвиква несъмнен интерес. Бидейки поучителен пример за това как въпреки много неблагоприятните начални позиции на следвоенния период, държавите-членки на ЕС успяха да преодолеят разногласия и да следват пътя на сътрудничеството и партньорството в основните цивилизационни сфери на живота.
В днешните динамично променящи се условия е крайно необходимо да се актуализира системата на националната сигурност на Република България в контекста на международната обстановка с оглед членството й в ЕС и НАТО. В този смисъл от особено значение е да се анализира потенциалът на европейската система за сигурност в контекста на нововъзникващите заплахи и да се идентифицират проблемите й на европейския континент и ролята на Република България. Налага се задълбочено изследване на тази проблематика, като се разработят въпросите на: идентифицирането на процесите и явленията, които формират световния ред на новия век на европейския континент; определянето на основните заплахи и предизвикателства в съвременните условия; характеризирането на принципите на създаване на нова съвременна система за европейска сигурност; изясняването на ролята на участниците в изграждането й; определяне ролята и мястото на Република България и др.
Обективният анализ може да се осъществи само ако правилно се установят съвременните предизвикателства и заплахи за универсалната и националната сигурност. Това е възможно ако системно се анализират констатациите, изводите и оценките в документите на водещи международни организации, включително тези, които специално се занимават с осигуряването на универсална сигурност. Особено важно е да се проучат документите на различните институции на ООН, ЕС и ОССЕ и т.н.
Основен документ в тази насока е Европейската стратегия за сигурност, предложена от генералния секретар на Съвета на Европейския съюз - Хавиер Солана, на 8 декември 2003 г. Тя идентифицира глобалните предизвикателства и основни заплахи, формулира стратегически цели и последици за европейската политика. Редица големи изследователски центрове в България и чужбина подробно изучават целия комплекс от фактори, засягащи процеса на формиране на европейската система за сигурност и преобразуване на международните отношения, което поражда нови заплахи за универсалната сигурност на европейския континент.
Трябва да се отбележи, че при анализа на ситуацията в европейското геополитическо пространство, системата за сигурност, определянето на мястото и ролята на европейските организации, специалните разработки са от голямо значение. В този смисъл позициите и взаимовръзките на държавите в региона, тяхната международна активност, влиянието на фактора на сигурност върху формирането на единни тенденции, както в рамките на региона, така и по отношение на съседните държави оказват съществено влияние.
Обобщавайки анализа, се стига до заключението, че в света има глобално преструктуриране, борба за преразпределение на света, за по – големи зони на влияниее, за притежаването на повече ресурси, . Според редица учени реакцията на ускорената глобализация с един център на власт е процес на регионална интеграция., като този процес води до създаването на много центрове на власт. Движението към многополюсен свят се обяснява с желанието на европейските държави да водят независима и конструктивна външна политика, да избягват намесата на външните сили във вътрешните си работи за защита на националните интереси от нови предизвикателства.
На базата на тези изследвания могат да се определят основните потенциални заплахи:
Разпространение на оръжия за масово унищожение;
Енергийна криза
Ковид криза
Международен тероризъм,
Регионални и местни конфликти;
Международна организирана престъпност;
Нарушаване на стратегическата стабилност,
Опазване на околната среда;
Кибертероризъм.
Важен фактор, засягащ военно-политическата ситуация на европейския континент, е появата на нови международни заплахи. Осъзнаването на необходимостта от ефективно справяне с тези предизвикателства се променя традиционния поглед върху сигурността. Това също е значителен фактор, засягащ изграждането на единна система на европейска сигурност, която е в състояние да обедини всички страни от континента около вече създадения Европейски съюз. Системата на европейската сигурност и нейните особености се разглеждат във връзка с въздействието на промените в естеството на вътрешните и външните заплахи върху съдържанието на европейската система за сигурност.
Съвременният подход за разрешаването проблемите на европейската сигурност изисква намаляване на военните и укрепване на гражданските и невоенните аспекти на сигурността, разделянето на тематични компоненти (екологични, икономически, социални, културни, етнорелигиозни, демографски, миграционни ) и изграждането на сигурността на основата на целите, стратегията, принципите и методите за постигането й.
Само по този начин може да се положи основата за създаването на модерна система на европейска сигурност: политическо сътрудничество, връзката между политическите и военните системи за сигурност, съчетани с икономически мерки за предотвратяване на агресията, създаване на национални и междудържавни отбранителни структури, създаване на междудържавно военно планиране, намаляване на въоръжението, преструктуриране на военни структура. Краят на Студената война, разпадането на Варшавския договор и СССР, задълбочаването на политическата, икономическата и военната интеграция в Европа създадоха ситуация, в която страните от Европейския съюз имаха възможност да говорят от общи позиции на международната арена, да претендират за ролята на «нов военно-политически център на властта». Националната сигурност на Република България трябва да се разглежда в системно- последователен подход, като преди всичко се определят основните специфики на членството на Република България в ЕС. Членството и в Атлантическия пакт трябва да се разглежда от гледна точка на участието на Република България в европейските инициативи и договорености, както и на двустранното сътрудничество с държавите от Балканския полуостров. Именно на Балканите по време на югославския конфликт започнаха да се оформят механизми на международно взаимодействие и след края му за първи път бяха тествани нови стратегии за регионална стабилизация. Пример за положително разрешаване на националната сигурност на Република България в рамките на ЕС е нейното участие в процеса за присъединяване на държавите от Западните Балкани в европейското политико-икономическо пространство. Ето защо трябва да се анализират причините за продължаващата нестабилност на Западните Балкани, като се набележат преди всичко произхода на териториалните и етническите конфликти, както и генериката на тяхното възникване.
Анализът на причините за продължаващата нестабилност в региона на Западните Балкани дава възможност да се класифицират причините за заплахите за европейската сигурност, излъчвани от този регион, и разграничаване на четири основни групи:
1) историческия опит на смесено етно-териториално селище и кратки периоди на независимост на националните държави;
2) спецификата на войните на територията на бивша Югославия;
3) несъвършенството на мирното уреждане на югославския конфликт;
и 4) глобализацията на заплахите (международен тероризъм, трансграничен престъпност).
Прегледът на функционирането на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа води до заключението, че този механизъм остава ключов елемент от дългосрочната стратегия на международната общност за интеграция в европейските и евроатлантическите структури на страните от Югоизточна Европа, от които са част Западните Балкани.
Практическото значение се вижда в неговия фокус не само върху историческото разбиране на еволюцията на балканските конфликти и механизмите, използвани от международните медиатори в процеса на тяхното уреждане, но и относно прилагането на придобитите знания за прогнозиране на перспективите за развитие на ситуацията в региона и взаимодействието на основните международни участници в процеса на формиране на европейската система за сигурност.
Петър Василев, докторант, УНИБИТ
Използвани източници:
- Баев, Й. Системата за европейска сигурност и Балканите в годините на Студената война, Дамян Яков, 2010
- България в Европа и света, Център за европейски и международни изследвания, Фондация “Фридрих Еберт” София, 2009
- Георгиев, Бл. България в Европейския съюз, Парадигма, 2020
- Европейска сигурност и противодействие на тероризма, ГорексПрес, София 2002
- Стефанов, Г. Теория на международната сигурност, София, 2005
- Спасов, Св. Европейска архитектура за сигурност, УНСС,2010
- Tomas, S. NATO Further Enlargement, 2000-2015 Determinants and Implications for defense Plannin and Shaping, RAND, 2001
- The Culture of National Security, Normas and Identity in World Politics, Ed. By P. J. Katzenstein-Columbia University Press, New York, 1996
- Йончев, Д. Структури за сигурност на Балканите. Управление при кризи, том 5, Балкански форум по сигурността, 2007