Способни ли са пазарите да устоят на геополитическите шокове? в брой 187

Способни ли са пазарите да устоят на геополитическите шокове?
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

Конфликт, който може да се превърне в най-големия в Европа от Втората световна война насам, разби надеждите за силно световно икономическо възстановяване от коронавируса поне в краткосрочен план, пише Financial Times.

Военният конфликт между Русия и Украйна разтърси финансовите пазари, а засилените геополитически напрежения вероятно ще ускорят и без това високата инфлация и ще усложнят проблемите с веригите на доставка.

Прякото влияние на по-слабата търговия с Русия, икономическите санкции, наложени върху Москва от САЩ и ЕС, и финансовата зараза вероя­тно ще бъдат засенчени от непреките последици от ефекта върху доверието на бизнеса и потребителите и пазарите на суровини, казват икономистите.

Тези последици може да варират от сравнително ограничени до изключително сериозни. Ако енергийните цени продължат да се вдигат например, това лесно може да бутне световната икономика във втора рецесия за три години.

Икономистите казват, че следващите моменти са най-важните за следене.

Колко лоша може да стане войната?

Желаният край от руския президент Владимир Путин не е ясен. Анализаторите обмислят няколко сценария, които варират от промяна на правителството в Киев към приятелски настроен към Москва режим до цялостен опит да преначертае международните граници на Европа и отвъд.

Холгер Шмидинг, главен икономист на Berenberg Bank, казва, че първото нещо, което трябва да се осмисли, е „колко лоша може да стане войната?“ - което ще определи вероятната реакция на финансовите и енергийните пазари през следващите дни.

По-широкият световен отговор ще бъде също толкова важен, казват други икономисти. Тим Аш, икономист в BlueBay Asset Management, изтъква Китай, който сигнализира готовността си да помогне на Русия да премине през финансовите последици от военните си действия.

Реакцията на Пекин ще бъде жизненоважна от гледна точка на по-широките последствия, които могат да варират от пагубни – например повече напрежение около собствените му отношения с Тайван – до по-благоприятни дипломатически резултати.

„Китай или възприема това като възможност да навлезе в Тайван, или като възможност да подобри отношенията си със САЩ“, казва той.

Способни ли са пазарите да устоят на геополитическите шокове?

Водещите глобални финансови пазари отчетоха остри спадове в началото на войната, но резултатът можеше да бъде още по-екстремен, което предполага, че са били изненадани от действията на Путин, но все още не смятат, че най-тежките пазарни сътресения, камо ли финансова криза, са вероятни. Това оставя отворена възможността да потънат още повече с последици за благосъстоянието на корпорации и домакинства, потребление и глобално доверие.

Нийл Шиъринг, главен икономист в Capital Economics, отбелязва, че макар да има разпродаване на акции, доходността по облигациите не е спаднала много, а кредитните спредове не са се разширили, което предполага, че пазарната реакция е била методична и все още не показва за очакванията за по-широка война в Европа.

Избягването на срив на пазара не бе по целия свят обаче и много развиващи се икономики бяха ударени от много по-остри колебания. Кевин Дейли, портфолио мениджър в Aberdeen Asset Management, казва, че „Гана изглежда все едно тя е била нападната“, а сериозни разпродавания е имало още в Турция, Египет и Пакистан.

Ранди Крошнър, заместник-декан в Chicago Booth School of Business и бивш гуверньор във Федералния резерв, посочва, че рисковете от рецесия ще се проявят в разликата в доходността по дълга с инвестиционен клас спрямо този с неинвестиционен клас, която не се разшири особено в четвъртък.

Той добавя, че доходността по държавния дълг на страните, разположени в близост до кризата, ще предложат добър индикатор за това дали пазарите са започнали да се страхуват от по-широк конфликт.

Ръст на цените на газа в Европа

Шиъринг казва: „Нашите модели предполагат, че в най-лошия сценарий цените на газа може да се повишат до 120-140 долара за барел“.

„Ако се запази през останалата част на годината и видим съответно увеличение на цените на природния газ в Европа, това ще добави около 2 пр.п. към инфлацията на развитите икономики – повече в Европа, по-малко в САЩ. Така че това е допълнителен натиск върху реалните доходи“, добавя той.

Шепърдсън допълва, че САЩ ще бъдат сравнително изолирани като цяло, макар че ще има значително „преразпредение от потребители към [производители на] шистов“ петрол и газ.

Това може да засили натиска върху централните банки да увеличат лихвените проценти. Федералният резерв на САЩ миналия месец вече сигнализира, че ще започне да вдига основните лихви от март, за да контролира ускоряващата се инфлация. Председателят на Фед Джером Пауъл миналия месец отказа да каже колко увеличения ще има тази година.

Кришна Гуха, вицепрезидент на Evercore ISI, казва, че инвазията „усложнява способността на централните банки от двете страни на Атлантика да проектират меко кацане от забързването на ускорението през пандемията“ и очаква финансовите пазари да намалят очакванията си, че централните банки ще увеличат лихвените проценти.

Източник: investor.bg

Статията е прочетена 1222 пъти
Назад към брой 187Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2022