3 март Навръх националния ни празник – мястото на България в многополюсния свят в брой 187

3 март Навръх националния ни празник – мястото на България в многополюсния свят
Категория: Сърцето, душата

Интервю с д-р Атанас Панчев

Трябва ли да се празнува 3-и март и защо?

Естествено, че трябва да се празнува националният празник на България. Навършват се 144 години от нашето освобождение от турско робство.

Независимо от събитията от последните дни, това е най-голямото събитие в историята на нашата страна.

България отново се появява на картата на Европа и то след 500-годишно робство. Това е началото на Третата българска държава.

Благодарение на Русия и руския император Александър Втори България отново е свободна.

По време на цялото турско робство, което някои от историците наричат "присъствие", българският народ се е уповавал на Русия и дядо Иван. Русия води общо 14 войни с Османската империя, която по това време е подпомагана от западния свят в лицето на Франция, Великобритания и Германия.

Повечето историци знаят, че от 1806 до 1812 г. Русия води война с Османската империя и може би щеше да ни освободи още тогава, ако през 1812 г. Наполеон Бонапарт не напада Русия.

Защо френският император Наполеон, който има най-голямата армия, не се хвърли да помогне на поробените християни в европейската част на Османската империя, а напада Русия?

Много българи могат сами да си отговорят на този въпрос.

Аналогичен е и случаят през 1853 г. по време на Кримската война.

Тогава западният свят вместо да помогне на Русия да освободи поробените християни, помага на Османската империя.

Нещо повече – няколко западни държави по това време изпращат войски в подкрепа на Османската империя.

Това са Франция, Британската империя, Сардинското кралство, участвали са даже и немски части.

И какви са изводите?! Излиза, че през  петвековното българско робство западните държави подкрепят Османската империя и правят невъзможно Русия да ни освободи.

В момента има един народ, който е с близо 40-милионно население, живее в 6 държави и няма своя собствена държава и то благодарение на западния свят. Ако не беше Русия, може би и ние - българите, щяхме да бъдем народ без държава – като кюрдите.

Ето затова българският народ трябва да почита своя национален празник и да бъде благодарен на братята руснаци – нашите освободители.

 

Събитията в Украйна

Всяка война от историческа гледна точка има своята предистория.

Войната в Украйна не започна  преди няколко дни, а преди осем години. Кримските жители, които имаха автономия чрез свой референдум, избраха да се присъединят към Русия. Същевременно източните части на Украйна с преобладаващо руско население решиха да се отделят в самостоятелни републики Донецка и Луганска.

Украинската армия ги обстрелваше непрекъснато в продължение на 8 години. Дадоха се много жертви и то от цивилното население, бяха избити  много деца, жени, възрастни и то само защото са руснаци и не искат да живеят в Украйна.

Батальоните „Азов“, в които се включиха много привърженици на фашисткия водач от Втората световна война Степан Бандера, извършиха редица погроми срещу цивилното население от малцинствата в Украйна. Всички знаем и за палежа на българския културен дом в гр. Одеса на 2 май 2014 г., в който загинаха и много българи – живи изгорени. Тук искам да спомена, че в Украйна живеят над сто народности. Много хора от малцинствата бяха тероризирани през тези 8 години от украинските националисти.

Имаше редица оплаквания от руснаци, унгарци, румънци и бесарабски българи, но международната общност през цялото време си затваряше очите. Затова се наложи Русия да се намеси.

Каква позиция трябва да вземе България?

Според мен ние трябва да се погрижим за българите, които живеят в Украйна – а те не са малко – между 500 хиляди и един милион души. Нашата държава трябва да се погрижи за тях.

Всички сме свидетели как през последните години се раздадоха хиляди български паспорти на македонци, албанци, араби и хора, които нямат българско самосъзнание, а за бесарабските българи никой не помисли - масово им беше отказвано българско гражданство.

България не трябва да взима страна в този вое­нен конфликт и да поддържа  добри отношение както с Украйна, така и с Русия.

Какъв е историческият прочит на днешните събития?

Всички знаем от историята, че на територията на днешна Украйна се създава първата руска държава Киевска Рус. Внучката на нашия цар Борис Първи Покръстител, княгиня Олга, се омъжва за руския княз Игор Първи и управляват руската държава именно от гр. Киев. Нейният син княз Светослав Първи също управлява тогавашна Русия от столицата в Киев. По това време Русия приема и христия­нската вяра – именно точно от нас, българите. Ние сме свързани исторически с Русия от IX и Х век.

Всички в България настръхваме, когато историците от Северна Македония казват, че нашият цар Самуил е управлявал България от столицата гр. Охрид, а никой не се сеща, че случаят с Киевска Рус със столица Киев много прилича на случая между България и Македония.

Благодарение на мощна пропаганда българите в Македония придобиват македонско самосъзнание. Аналогичен е случаят и с украинците. Бяха измислени украински азбука и език, подобно на македонската азбука и език. Точно заради това България не трябва да взима страна в този конфликт.

Ще стане ли България „Зона на мира“?

Ние от „Русофили за възраждане на Отечеството“ отдавна искаме това да се случи. И то не само „България – зона на мира“. На България не е нужно да членува във военни блокове, тя може да бъде член на ЕС и без да е член на НАТО. Такива са Австрия, Финландия, Швеция, Ирландия, Кипър и Малта.

Всички знаем, че чуждите военни бази на наша територия могат да станат обект на нападение и да пострадат мирни граждани.

Българите не се произнесохме на референдум дали искаме България да членува в НАТО или дали искаме на наша територия да има чужди военни бази. Така че най-доброто решение за нас е „България да стане зона на мира“.

Надявам се, в най-скоро време здравият разум сред българските политици да надделее и това да се осъществи.

Няма по-важно нещо в света от мира и България трябва да държи на това. Призовавам българските граждани, независимо къде се намират по света, да ознаменуват националния ни празник и да помнят с помощта на кой България се свободи.

Интервюто взе Петър Петров

Статията е прочетена 5729 пъти
Назад към брой 187Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2022