Смешният васалитет на Европейския съюз в брой 185

Смешният васалитет на Европейския съюз
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

Всякакви претенции можем да имаме към САЩ, но не можем да отречем, че американците имат активна позиция по всички ключови проблеми на света. За разлика от Европейския съюз, който много често е или пасивен, да не кажа безразличен, или просто папагалства позиции на САЩ.

Какво е отношението към днешното глобално противопоставяне „Запад – Русия“ ?

САЩ издигат стени, „режат пътища“, но ясно формулират своите интереси и когато преценят се договарят. Ето преди два дни, на видеосрещата между Байдън и Путин, сблъсъкът е явен и категоричен, но американският президент търси мостове там, където е преценил, че е важно за Америка. В конфликта „НАТО – Украйна – Русия“  Байдън обявява, че при „руска агресия“ ще ожесточава санкциите, но в същото време чрез своя съветник Джак Съливан  казва, че „дипломацията трябва да се използва за намаляване на напрежението около Украйна“. От една страна „администрацията на Байдън описва подробно санкциите, които е готова да наложи на Русия, ако нападне Украйна“ (по Bloomberg), но в същото време американският президент е готов да възложи на работни групи диалогът с Русия да продължи. Байдън обявява готовност да разговаря за „стратегическата стабилност в света, за кибербезопасността, за регионалните проблеми, за климата“ (По зам. председателя на Съвета на Федерацията на Русия К. Касачов – фейсбук). Байдън е  готов да обсъжда с Путин „темата с взаимните ограничения в работата на дипломатическите мисии“ като и двамата президенти „са констатирали неудовлетворителното състояние на двустранните отношения“  (по investor). В съобщението за видеосрещата и двамата президенти  отчитат „особената отговорност за поддържането на международната безопасност“ и заявяват, че „Русия и САЩ ще продължават диалога и необходимите контакти“ (по Российская газета). И т.н, и т.н – както свидетелства уж „протоколната“ среща между Байдън и Путин.

Какво казва по темите Европейският съюз? Какво казва тази световна сила с претенции, но без самочувствие и която е само на стотици километри от Русия? Каква среща проведоха или имат намерение да проведат европейските ръководители с Путин? Как реагират „прогресивната и загрижената за света“ Европейска комисия, която със сигурност е разбрала „знака, че Москва вече не иска да се задоволява със статуквото“ (по Liberation)? Под статукво разбирайте цялата „пещ“ от проблеми – струпване на натовски войски в Черно море и близо до Русия, струпване на руски войски по границата с Украйна, въоръжаване на Украйна от Запада, минирането на Минските споразумения, санкциите от всякакъв калибър на Запада спрямо Русия, разнебитването на дипломатическите отношения и прочие.

Мълчанието на Европейския съюз, ако не броим ученическото  повтаряне на американски заплахи, е пълно. Особено когато става дума за Европа – Европейският съюз интересува ли се от себе си? Или просто примира от страх дали в Америка ще му купят колите, парфюмите и виното?

По повод на проблемите от срещата „Байдън – Путин“  на Урсула фон дер Лайен й се е откъснало в Twitter от сърцето май само: „Ще отговорим на всяка по-нататъшна агресия, като затегнем и разширим съществуващите санкции“ (по investor). Колко смело, конкретно и загрижено за европейските интереси! И като говори за санкции, върховната ръководителка на ЕК кои по-точно санкции има предвид? Може би спирането на „Северен поток 2“? Тази ли гигантска санкция, чрез която Европа най-много да се самонакаже като стои на студено през зимата? И как посрещат самите европейци обидните за една суверенна сила заплахи за „Северен поток 2“? Чувстват ли нюансите и градациите? Едно е например ако САЩ кажат, че „ОЧАКВАТ ГЕРМАНИЯ да спре газопровода „Северен поток 2“, друго е някоя си Даниела Шварцер (директор за Европа и Евразия за фондация „Отворено общество“) да се изцепи със „Северен поток 2″ вече няма да бъде политически осъществим в обозримо бъдеще“  (по Bloomberg).   И ако наистина „САЩ са сключили споразумение с Германия, че ще спре „Северен поток 2“ при нахлуване на Русия в Украйна“ (както се хвалят oт aмepиĸaнcĸия Koнгpec пpeд Rеutеrѕ), в Европа ще има ли дискусия или каквото каже САЩ – това е?

И когато разни български политици ни говорят напомпано за Европейския път, за липсата на Европейска алтернатива, за нашата неотменима привързаност към Европейския съюз, не е зле да поискаме повече самочувствие от Европа. Защото васалното поведение на нашия „Дом“ е смешно.

Статията е прочетена 2026 пъти
Назад към брой 185Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2022