Развитието на културно-историческия туризъм в Община Враца и в Община Велики Преслав в брой 184

Развитието на културно-историческия туризъм в Община Враца и в Община Велики Преслав
Категория: История

Развитието на културно-историческия туризъм трябва да е в съответствие с опазването съхраняването и закрилата, както и с умелото използване на природното и културно наследство на дадена територия, като под територия да се разбира: държава, регион, район, община, местност. Историко-културният туризъм е динамичен отрасъл, който се разпространява през последните години с бързи темпове и обхваща все повече области и сфери на обществения живот. Независимо, че няма точни данни за европейския културен туризъм, пазарът му непрекъснато се разширява. По изчисления на Световната организация по туризъм (СОТ) на културния туризъм се падат около 37 % от всички туристически пътувания и търсенето  нараства с 15% годишно. Това показва актуалността и значимостта на пазара на културния туризъм в България и по света. Редно е да се отбележи, че Република България е приета за пълноправен член на СОТ на 21 януари 1976 г. В рамките на тази организация страната ни се явява част от Регионалн комисия Европа. Сътрудничеството на България със Световната организация подпомага провеждането на държавната ни политика за устойчиво развитие на туризма. Тя следва световните тенденции за развитие на туризма и представянето на България като атрактивна целогодишна туристическа дестинация*.

Устойчивото развитие на културно-историческия туризъм в България е важен фактор за конкурентноспособността на целия сектор, чрез устойчиво и балансирано усвояване на културния и природен ресурсен потенциал и за повишаването на ефективността на регионалните туристически продукти и услуги.

Влизането на България в Европейския съюз даде силен тласък за развитието на историко-културния туризъм. Причините за това са две; като част от европейското семейство България става все по – популярна дестинация, както на европейския континент, така и по света, а отделните региони като Общините Враца и Велики Преслав са богати на културно исторически обекти, които има какво да предложат на търсещите атрактивни историко туристически дестинации туристи. От друга страна, разширяването на достъпа до европейските фондове ще позволи да се увеличат средствата за поддържане на културно – историческото наследство, за подобряване на маркетинговата дейност и качеството на продуктите и услугите в историко-културния туризъм. Разрешаването на тези проблеми ще позволи на България да привлече в близките години повече туристи. България е най-старата, не само в Европа държава. Нейното културно – историческо наследство стои в основата на формирането на човешката цивилизация. Световно известният културолог Димитрий Лихачов неслучайно нарича България „държавата на духа“. По своето културно историческо богатство нашата държава се нарежда на едно от първите места в света. Ето защо социализацията на паметниците на културата и на историята, намиращи се на нейната територия, са определящ приоритет за развитието на културния и исторически туризъм по отношение на нейната държавна политика.Социализацията на паметниците на културата и историята може да послужи като положителен пример в това отношение за цялата страна.

На територията на Република България и в частност на териториите  на  общините Враца и Велики Преслав има в изобилие културни паметници от  различни  епохи на древни цивилизации като: траки, римляни, византиици и прабългари, които са оставили ценни художествени и архитектурни свидетелства и които биха били мечтана туристическа дестинация, ако този вид туризъм се разработи добре. Той може да стане сериозен източник на приходи както за частните структури, предлагащи туристически услуги в този вид отрасъл, така и за държавната хазна. Не трябва да забравяме и османските културни паметници, свързани с исляма или османският период на България. Те са притегателна точка за туристи изповядващи тази религия. Това се отнася и за етнокултурните и етнорелигиозните общности на арменци, евреи и други. Страната ни притежава огромно културно наследство с около 40 000 регистрирани обекта от различни исторически епохи, от които над 10 000 с национално значение. Сяита се,  че  България е на трето място в Европа след Италия и Гърция (за което, разбира се, може да се спори) по археологични и културни ценности. Редно е да споменем, че България е на едно от челните места по брой паметници на ЮНЕСКО, като в списъка на нематериалните и материалнните паметници  на  културата са включени 10 български обекта, което ни поставя на 21 място в света. Освен това ни предоставя богат потенциал за развитие, доразвитие и усъвършенстване на културно-историческия туризъм и превръщането му в богат източник на доходи за държавните и частните структури. Услугите които се предлагат в този отрасъл, трябва да са на високо ниво и да се работи заедно за привличането на туристи, а от там и повишаването на доходите и реализирането на приходи за развитието и доусъвършенстването на човешкия ресурс зает в този бизнес.Основните положения на концепцията за устойяиво развитие са: начин  на  работа в отрасъла, подход към клиентите, промяна на отношението към туристите, добра структура и работеща стратегия в популяризирането на отрасъла. Пример за популяризиране на определен културно-исторически обект  на  територията на Велики Преслав е Златната църква, наричана още Кръглата или Симеоновата църква. Тя представлява едно уникално свидетелство за епохата, същата символизира отделянето на българската култура от византийското влияние, проникнало в страната след покръстването, тъй като е била построена в много различен вид от църковните архитектурни  решения от IX-X в. Църкватасе превръща в архитектурният израз на зараждащата се българска империя, чийто създател цар Симеон приема себе си за равнопоставен на византийските василевси. Но тази църква не е добре популяризирана и представена пред широката публика, слабо рекламирана и не подходящо реставрирана. При посещението си туристът може да наблюдава как е реставрирана църквата, където горните части са заляти с бетон, за да не се рушат, което от своя страна закрива фреските и символите издълбани в камъните. Решението за този вид консервация не е уместно и отнема от архитектурната значимост на обекта, вместо да свидетелства за неговата културно-историческа стойност. В случай,  че се реши да бъде реставриран този паметник на културната ни идентичност, трябва да се вложат средства за това с цел реклама и популяризиране на тази архитектурна и историческа забележителност. По този начин се извършва активна социализация на този обект. Необходимо е да се снима и разпострани всяка една стъпка по реставрацията и изграждането на църквата. По този начин се привлича туристическия интерес, който се поддържа през целия процес на дейността. В този контекст заслужава да се отбележи един по-малко известен  археологически  обект в местността Градище до град Враца. Археологическият обект е леснодостъпен намира се само 2,5 км от град Враца в непосредствена близост до природната забележителност прохода Вратцата. Налице е изградена пътна инфраструктура обектът е до шосето, водещо от града до друг значим туристически обект пещерата Леденика. В района на местността Вратцата има обособено място за паркинг, построен е и хотел, посещаван предимно от местните. През 2009 г. в археологичния обект бе изградена туристическа пътека от Държавно Предприятие (ДП) Врачански балкан, която е съоръжена с дървени стълби, парапети и маси за отдих. Поставени са информационни табели с описание на разкритите археологични текстури. Обектът е посещаван от туристи, които имат възможност да наблюдават проучването през летните месеци. През следващите години вследствие на разкриването на нови структури маршрутът на пътеката бе разширен и бяха монтирани още табели, маси за отдих и парапети.

Схема на архелогичния обект, от която може да се види колко атрактивен е за културно–исторически туризъм.

През обекта минава електропровод, което дава възможност реставрираните структури да бъдат съоръжени с подходящо атрактивно осветление и това дава възможност да бъде посещаван дори през нощта. Наличието в района на водопровод за питейна вода позволява да бъдат изградени санитарно хигиенни помещения.

Наличието на пътна инфраструктура, електропровод и водопровод дава  възможност в близост до обекта да бъдат изградени ателиета за производство на изделия – реплики на откритите по време на проучването находки – накити, монети, керамични съдове. Така туристите ще получат възможност да си закупят сувенири и да се популяризира допълнително историческото минало на град Враца и Северозападна България.

Този археологичен обект разположен в месността Градище до прохода „Вратцата“ може с целенасочени инвестиции от Общиа Враца да се превърне в атракция за културно – исторически туристи от България, Европа и целия свят. Полуразрушените три църкви, които могат да се реставрират (не като Златната църква, наричана още Кръглата или Симеоновата църква от Велики Преслав) а, да се възстановят на 100%. Нека да си представим експонираният и социализиран обект от три изградени от професионални реставратори християнски църкви от три исторически периода. Нужно  е да се разкрие  символиката на числото три. То означава устойчивост, хармония и равнопоставеност. Графично чрез равностранен триъгълник се изобразява миналото, настоящето и бъдещето. Ако се разгледа теренната схемата на археологичния обект ще се види, че може мислено да се начертае триъгълник, свързващ трите църкви! Като докторант в катедра „Култура, историческо наследство и туризъм“ в УниБит с научен ръководител доцент д-р Румен Драганов и научен консултант професор д-р Евгений Сачев горещо препоръчвам на ръководството на Община Враца инвестиция в посока пълна реставрация на трите църкви от трите исторически периода.

--------------------------------------

* Материалите са взети от страницата на https://www.tourism.government.bg/

 

Материал предоставен от доцент д-р Нарцис Торбов РИМ Враца


Една такава инвестиция ще се изплати във времето, но тук трябва да се отчете и културното, религиозното и дори езотеричното значение на тези три църкви, както и преминаващата на близо река Лева и величествените варовикови скални образувания на прохода „Вратцата“. Ето  и част от информацията за Църква 1, Църква 2 и Църква 3.

През 2007 г. е проучена и средновековната сграда – Църква 1, разкопана първоначално през 1942 г. В непосредствена близост до нея се намира пещера, в която е открит фрагментиран каменен надпис. Той свидетелства за съществуването на средновековен царски манастир през XIII в, който е бил дарен от цар Михаил ІІ Асен (1246г.1256г.). В надписа за пръв път е споменато средновековното име на града Вратица (Иванова, 1946). Част от църквата е разрушена след установяване на османското владичество в късносредновековна Вратица.

През 2010-2014 г. бе проучена втора църква Църква 2, която е със значителни размери – дължина 18 м. Разкритите находки – златен накит монети и др. свидетелстват, че храмът е изграден в VI в. По време на управлението на император  Юстиниан I (527г.-565г.), тя е разрушена вероятно от земетресение и не е възстановена поради заселването на славяните на Балканския полуостров. През Средновековието върху нея са издигнати други постройки, част от които са рухнали по време на Османското владичество. Поражения има и от климатичните промени.

През 2011г. бе извършено и спасително проучване на трети християнски храм

– Църква 3 от XII-XIV в. Тя е изоставена след установяване на османското владичество в град Враца. Част от нея е разрушена при разширяването на шосето Враца-Згориград и прокарването на канал до Лудото езеро2.

Материал предоставен от доцент д-р Нарцис Торбов РИМ-Враца.
Когато тази инфирмация бъде представена от РИМ „Враца“ на потребителите на културно – историческия туризъм и след като те се запознаят нагледно с разположението и красотата на археологическия обект в местността „Градище“, а приходите влязат в касите на Община Враца, тогава осезаемо ще се разбере  необходимостта от рествриране и поддържане, както и от съхранение и опазване на културносто ни наследство, което е и елемент от националната ни сигурност. Културно – историческото ни наследство формира нашата национална идентичност, която е част от нашата национална сигурност.

Целта на това изследване е, да се отчете ползата от инвестиране, подобряване и разширяване на „Културно  – историческият туризъм“ в Република България като източник на привличане на интереса на чуждестранни и на български туристи. Посещението на такъв тип исторически обекти от различни времеви периоди с цел туристите да се информират и запознаят с бита, културните особености, красотата и непреходността на древната ни родина.

Едно представяне на проблемите и предизвикателствата, който стоят пред културния туризъм биха довелои до намиране на решения и пътища за извеждането на този отрасъл до повисоки приходи и привличане на нови инвестиции.

ЛИТЕРАТУРА:

  1. Туризъм и културно наследство Автор: Соня Алексиева; Ирена Бокова
  2. Културният туризъм – Автор: Енчо Костов
  3. Устойчиво развитие на туризма – Автор: Михаил Михайлов
Статията е прочетена 757 пъти
Назад към брой 184Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2022