18 юни е знатна дата в българския календар. На този ден, през 1837 г. е роден най-великият български герой и революционер – Васил Иванов Кунчев, по-прочут със знаменитото прозвище Васил „Левски“. Известен и като Апостола на свободата, Левски е най-важният български революционер. Неговите заслуги като организатор на революционното движение в България полагат основите на Априлското въстание и съответно са ключови за по-късното освобождение на българския народ от подчинението на Османската империя.
Въпреки че за делата на Левски е изписано (и изговорено) много, сравнително доста по-малко известен е неговият политически и социален светоглед. Това е голям пропуск, защото ценностният завет на Левски е точно толкова ценен, колкото заветът на неговата революционна дейност на практика. Редно е всеки, който се нарича свободен българин и се гордее с тази си идентичност да е наясно какви политически и социални ценности е защитавал Левски и каква е била неговата визия за бъдещата независима и свободна България, която той за съжаление не доживява.
Политическият светоглед на Левски е движещата сила зад дейността му като революционер. Неговата политическа и социална визия е толкова ценно и вдъхновяващо наследство, колкото и саможертвата му като революционер срещу Османската власт.
И все пак, сведения за неговите политически ценности и визия черпим от неговите писма. Тези сведения са оскъдни, но достатъчни, за да си изградим представа за това какви са били ценностите и социалната визия, за която Левски е пожертвал своя живот. Именно върху това ще се съсредоточим в рамките на тази статия и ще се опитаме да установим каква е интелектуалната традиция в политико-социалната теория, от която Левски е повлиян до най-голяма степен и съответно какво е ценностното наследство, което е оставил на бъдещите поколения българи.
Свобода
Би било почти тавтология да кажем, че Васил Левски е борец за свобода. Името „Левски“ е почти синоним на „свобода“. За него свободата – на всички нива, за себе си, за близките, и най-вече, за собствения народ – е най-висшата ценност, за която си струва да бъде пожертван дори живота. Тук започва да става ясно В своята пламенна защита на свободата като основно човешко право, особено в контекста на свободата на национално самоуправление, Левски ясно демонстрира, че е вдъхновен от прочутите (класически) либерални революции между 17-ти и 19-ти век. В свое писмо от 6.10.1871 г. той пише:
„Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки, комуто тежат робските синджири на врата и който носи жалостното и срамно име роб, е напънал всичките си сили – и нравствени, и физически – и търси случай да отърси от себе си по какъвто и начин да би било робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани далеч от себе си името роб. [Всеки] иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, [всеки] иска да бъде човек.“
За Левски да бъдеш човек означава преди всичко да бъдеш свободен. Да не си подчинен на чуждата воля, да имаш правото сам да контролираш и определяш посоката на своя живот. Нещо, което всеки един българин, подчинен на чужда и тиранична власт, каквато е тази на Османската империя, не може да има.
Справедливост
Следващата ключова за Апостола политическа ценност е справедливостта. Това си проличава от яростната критика на Левски спрямо потъпкването на естествените права и свободи на всеки един човек и всеки един народ – правото на живот, на собственост, на самоопределение. В същото писмо цитирано горе Левски пише:
„Но и ние търсим случай да разкъсаме робските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на първата свобода и да дадем всекиму своето.“
Ключова е последната фраза – „да дадем всекиму своето“. Левски търси справедливост, а не просто реваншизъм срещу турския народ и държава (както става и още по-ясно в някои други негови писма, които ще разгледаме долу). От думите му, че революционното дело на българите цели да постигне свобода и да „дадем всекиму своето“ имплицитно става ясно, че той говори за възстановяване на естествения обществен ред, в който свободата, живота и собствеността на всеки един човек – фундаменталните права – са уважавани и не му биват отнемани. Не се търсят обратни привилегии или отмъщение, търси се справедливост.
Политическите ценности на Левски и неговата визия за идеалния бъдещ политико-социален строй
в България са може би най-експлицитно изразени в „Нареда на работниците за освобождение на българския народ“
от устава на БРЦК:
„П о д б у д а. Тиранството, безчовещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров.
Ц е л. С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв [са] откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.“
Борба срещу турската държава, не турския народ
В този текст Левски красноречиво излага подбудата и целта на българската революционната дейност, както той ги вижда. Забележете, че в подбудата специфично се говори за турската държава, а не турския народ. Това е много важно разграничение, което бива доразвито в следващия параграф. Като цел на революционната дейност Левски поставя замяната на тогавашната държавна деспотско-тиранска система с демократска република. Подбудата на революционната дейност на Левски е тираничността и безчовечността на турската държавна система, а целта е нейното премахване и замяна с демократична република.
Ключово е разграничението между турската власт и турския народ, защото като самият Левски обяснява по-нататък в текста, в новата република, както той си я представя, „българи, турци и евреи ще бъдат равноправни във всяко отношение“. Левски е красноречив. Неговата борба не е срещу турския народ по принцип, а срещу тираничната власт на османската държава. И в своята визия за бъдеща българска република той включва всички етноси, включително турския, като равноправни с българския. Това е още по-категорично изразено в друго негово писмо от 10.05.1871 г., което гласи:
„В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е… Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, ни[то] вярата му, а – царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и сами[те] тур[ци].“
Зебележете за какво говори Левски тук – за освобождаване от турското правителство не само на българския народ, но и на самите турци, които също като българите биват „варварски“ владени от него. Турският народ не е това, от което Левски се опитва да избави българите, а турската държавна власт, турския цар (султан). Фактът, че Левски също така казва, че „не гоним турския народ, ни вярата му“ също е много показателен за политическия му манталитет. И в това отношение Революционерът изглежда повлиян от школата на класическия либерализъм, което като политическо течение още от зараждането си през 17-ти век в Англия акцентира върху религиозната толерантност (и този казус е в дълбочина засегнат в политическите писания на Лок).
Левски завършва писмото си с:
“ В Българско не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.“
Равноправие
Левски отново употребява фразата „всекиму своето“ и акцентира върху свободата и равнопоставеността пред закона на всички, както българи, така и турци, като основополагащи за новата българска република. Равенството пред закона видимо е ключово за Апостола и видимо се възприема от него като фундамент на всяка справедлива република съставена от свободни граждани. В дописка до в-н „Свобода“ публикувана на 13.02.1871 г. Левски тези мотиви също са засегнати:
„И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия [и] Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, [те] ще бъдат равноправни с българина във всичко.“
“ [Трябва] да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно.“
Степента, до която Левски е повлиян от либерализма на 18-и и 19-и век си личи и от неговото недоверие спрямо монархията като форма на управление. Неприязънта на Апостола към тази форма на държавно управление със сигурност до голяма степен е оцветена от „тираничното“ и „варварско“ управление на османския султан, но дори когато става въпрос за установяването на българска монархия (включително конституционна), Левски е твърдо против:
„Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система демократска република и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна [в смисъл монархична] система, то и такива ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.“
Забележителна е тежестта на наказанието, което според Левски се полага за тези, които искат да отхвърлят „демократска(та) република“ и да приемат „деспотско-тиранска“ или „конституционна“ монархия – смърт. Това демонстрира от колко голяма важност е бил този въпрос за Апостола. Горните думи са също така вписани в устава на БРЦК, което също демонстрира, тези негови убеждения са били от фундаментално значение за Левски, щом ги е съшил в документа, който полага основата на революционното движение за освобождение на българите.
Ценностното наследство на Васил Левски
Много е важно да запомним всички тези думи и акцента на Апостола върху „съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности“ като цел, която ще бъде реализирана в новата българска република. Особено когато ликът и името на Левски и други негови съвременници революционери се адаптират от хора, които се опитват да подклаждат етническо напрежение чрез анти-турски и лъже-патриотични лозунги и послания. Това, както виждаме, категорично не е наследството на Левски.
Какви са ключовите политически ценност за Левски? Тези ценности, които според него трябва да са основополагащи в новата независима република на България? Както виждаме от писмата му, тези ценности са свобода, справедливост и равноправие не само българи, но и турци и всички останали. Като за Апостола, държавната форма на управление, която до най-голяма степен изповядва и защитава тези ценности е демократична република.
****
В крайна сметка, с оглед не само на действията, но и мисълта на Васил Левски, редно е той да бъде запомнен като един от най-великите либерални революционери не само на България, но и на целия свят. Наследството, които мъже като него са оставили на идните поколения никога не трябва да бъдат забравени. Трябват да бъдат помнени и припомняни постоянно. Най-добрият начин да почетем най-великия герой на нашата история е да помним за какви ценности, за каква мечта, за какво бъдеще е умрял Левски… и да го осъществим и съхраним.
(със съкращения)
Георги Вулджев
ekipbg.com