История на икономическия живот през 2021 в брой 171

История на икономическия живот през 2021
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

Каква ще бъде 2021 г. за икономиката? - можем да знаем само от миналото. Но от него всъщност почти нищо не е известно. Причината е, че рецесията, вследствие на COVID-19 засяга повече страни, от която и да е друга предиш­на рецесия от последните 150 години – 93% от страните в света.

Единственият прецедент е Голямата депресия с 84% от света през 1931 г. Но тогава дори няма подробна теория и измерители на стопанския растеж. Историческата реконструкция на динамиката на БВП предполага, че Голямата депресия и всички минали рецесии са били по-малко остри и дълбоки и че по-слабо развитите страни са претърпели относително умерен спад на БВП в сравнение по-заможните икономики. Така е и в България в началото на 30-те години на ХХ век.

Анти-Парето ефективност или какво знаем, когато нищо не знаем

През 2020 г. здравната криза поражда отрицателни преки и косвени въздействия. Те се измерват още по-трудно от типичните параметри на растеж (и спад).

Например, за разлика от миналите стопански загуби пандемиите се изчисляват, както следва:

– Испанският грип (1918-1919) с приблизително 50 милиона жертви води да спад на глобалната икономика от 4.8% от БВП;
– Азиатският грип от 1957 г. –  -2% от БВП;
– Хонконгският грип (1967-1969) — -0.7% от глобалния БВП.

Икономическо забавяне в по-богатите части на света ще бъде отново по-рязко и дълбоко, отколкото в по-бедните. И не е съвсем ясно защо това е така. Има различни корелации, които следва да бъдат изучени.

Моето предположение е, че при по-големи публични сегменти и социална държава в дадена икономика, страничните негативни въздействия (“negative externalities”) са по-значителни. Защото рецесията засяга отрицателно частния и намалява приходите в държавния, но разходите на последния се запазват или увеличават. Получава се резултат, обратен на ефективността по Парето.

Неефективността се задъл­бочава от очакванията, че „правителството нещо трябва да направи“ веднага, да подкрепи икономиката, заетостта, да компенсира загуби и прочее. Тези очаквания често противоречат на донякъде естествената отговорност на правителствата за обща логистика на анти-пандемичните мерки, като едновременно засилват очакванията правителствата „да се справят по-добре“, защото съществена част от здравната система е държавна, регулирана от държавата и финансирана от данъкоплатците.

* * *

Предвижданията на държавни и междудържавни организации са крайно непрецизни. Причината е в очевидното обстоятелство, че методологията, по която се правят, е за спад на БВП (рецесия) по икономически причини.

Тази година рецесията е по повод политическо-логистичното блокиране на физическия и човешки характер на икономиките.

Най-точни изглеждаха очакванията на БНБ за 2020 г. При прогноза за около 5% от БВП спад спрямо онова, което е заложено като обем на БВП за тази година, през 2021 г. ще станем свидетели на „връщане“ в 2018 г. по макроикономически показатели. Ръстът през следваща година ще зависи от дълбочината на спада тази година и от пандемичния характер на самата 2021 г.

Ефектът от това връщане няма да е толкова различен като острота на различните категории фирми – малки, средни или големи. Самото им делене по размер на тези категории е много изкуствено. То произтича от традициите за държавна намеса, които по някакъв странен начин се повтарят. И се повтаря в много детайли от политиките „за преодоляване“ на стопанските последици от пандемия­та.

* * *

Правителствата от ЕС и развитите страни, сред които е и България, вече се съревновават на попрището на държавната намеса.

Тук е валидно едно предупреждение на починалия миналата седмица Уолтър Е. Уилямс, отправено до президента Клинтън през 1998 г.: политиците имат огромна власт да навредят на икономиката и много малко власт да направят нещо добро“.

Онова, което сега се нарича план за възстановяване са не повече от разписани идеи за обсъждане. Те са поднесени в предизборна обстановка и при очаквания за компенсации. Реториката обещава много. Но първият бенефициент ще е правителството, което ще преразпределя средствата за следващото поколение. Замисълът на всички правителства от ЕС е да използват различните източници на субсидии и кредити за кръстосано финансиране.

Правителствата на Хърватия и България ще са в най-изгодно положение, ако всичко, което е планирано по макроикономически критерии, бъде разпределено от тях.

Интересно е, че президентът Радев получи много язвителна критика, предлагайки допълване на плана на правителството със същите по дух, но с все пак с разумни основания, проекти. Както и при правителството, и при господин Радев е дълбока вярата, че новото правителство след март 2021 г. ще има големи шансове да промени състоянието на икономиката на страната към по-добро.

Три от петте представени от него проекта са всъщност строителни идеи (каквито са повечето намерения и в представения вариант). Но едната е строителство в космоса… Идеята за повече ВЕЦ и ПЕВЕЦ е много неясна: за първото не е ясно какво ще е управлението на водните басейни, а за второто ви трябва базова мощност като АЕЦ. Другите две идеи са в областта на диагностиката и медицинската помощ и е наваксване на нещо несвършено през тази година, а и преди това.

На страницата за обсъждания на правителството бяха поместени 45-50 становища. Те се занимават с различни приоритети – от изолации на сгради до строителство на велосипедни алеи. Но само по себе си са пълни с информация, аргументи и изчисления.

* * *

Предложения от Института за пазарна икономика бяха представени заедно Алтернативния бюджет за 2021 г. и са, изглежда, единствените от малкото социално-политическо естество, а не чисто проектни идеи. Затова и заслужават споменаване:

- Намаление на данъчната тежест върху труда – намаляване с 5 процентни пункта на осигурителната тежест за наетите в частния сектор;
- Ускорена данъчна амортизация за инвестициите в машини и оборудване;
- Действително, тоест не маскировъчно, изпълнение на препоръките на Венецианската комисия по отношение на главния прокурор, липсата на отчетност и невъзможността да бъде ефективно разследван, както и по отношение на състава и функциите на ВСС до края на 2021 г., за да се гарантира независимостта на съдебната власт.

В частта за „справедлива България“ на правителствения план не става дума за съдебна система. Затова ИПИ дават и други предложения в тази област.

Най-дългосрочна би трябвало да бъде частта от плана „Иновативна България“, тя е с предвиден ресурс – 1/5 от целия пакет от 12 млрд. евро. Но и тук повече от половина средства са за строителство (включително ремонти на училища и класни стаи). Малко пари са предвидени за субсидиране на деца от семейства чии­то родители не работят, не учат, не търсят работа и не се обучават. Това наистина е проблем на „следващото поколение“.

В „дигитална България“ също става дума за „изграждане на регионални иновационни хъбове“ – каквото и да означава това. Не мисля, че е работа на правителството да се занимава с такива проекти.

Има стимул, планиран отсега за 350 млн. лв. дарения за малки и средни предприятия „изпаднали в криза“ и 1 млрд. лв. гаранции за нисколихвени и безлихвени кредити. И има обещание, че ще има още кръстосани субсидии за такива начинания. Това е покана да се наредиш на опашка за дарение или кредит.

Предвидено е разширяване на биоразнообразието. Нищо не се казва за нарушените права за собственост при управлението на „Натура 2000“ и природните паркове. Те са дългосрочен проблем, създаден през 2008-2009 г. Предвижда се изграждане на нови ВЕИ и либерализация на търговията с електроенергия на едро. 100-тина млн. лв. за дигитализацията на информационните служби на Министерство на земеделието. И 840 млн. лв. за напоителна и мелиоративна инфраструктура –което пак е строителство. Пък вероятно и търсене на работа на държавната ВиК.

* * *

Основната перспектива за промяна на ролята на правителството (не само на България) е всъщност извън конкретния план и дори не се обсъжда.

Средствата от ЕС ще са достъпни срещу съгласие Комисията да набира четири пъти повече приходи в бюджета си от собствени източници, от европейски данъци.

Проектът за тази реформа е от май 2018 г. През май тази година залегна в основата на многогодишната финансова рамка. Част от нея е и Фондът за възстановяване. През април, преди приемането на „нашия план“, на всички планове, страните членки ще трябва да се съгласят с някои от тези източници като въглероден данък, единна данъчна основа, някакво подобие на европейска минимална работна заплата и др. подобни.

Това въвеждане на нов ЕС, в който данъчният федерализъм ще е премахнат, ще има собствено министерство на приходите и друго министерство на разходите, комисията ще може да взема и заеми. ЕЦБ ще трябва да й ги осигури. Струва ми се, че ЕС в сегашния си вид е по-привлекателен и стабилен.

Новият Съюз ще е кредитор от последна инстанция, с право да поема дългове, такъв кредитор ще станат и правителствата на отделните страни.

Някои елементарни макроикономически сравнения не предполагат голям успех в осъществяването на лозунга за „догонващ икономически растеж“, издиган многократно от различни икономисти, от ДПС и напоследък от г-н Томислав Дончев.

Бърз икономически растеж е просто не съвсем възможен. Както посочиха на няколко пъти колеги икономисти (Любомир Дацов, Петър Чобанов и други), сегашната стопанска (но и пенсионна, образователна и здравна) политика не може да засили потенциала за растеж. През последните десет години, в сравнение с предишните десет, създаването на работни места е два пъти по-бавно, производителността е с ръст 30%, чуждестранните инвестиции са 1/10 от тези преди 2009 и в резултат – ръстът на БВП е два пъти по-нисък.

Всичко това ще се доосъзнава през 2021 и 2022 година.

Статията е прочетена 572 пъти
Назад към брой 171Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2021