Каква ще бъде 2021 г. за икономиката? - можем да знаем само от миналото. Но от него всъщност почти нищо не е известно. Причината е, че рецесията, вследствие на COVID-19 засяга повече страни, от която и да е друга предишна рецесия от последните 150 години – 93% от страните в света.
Единственият прецедент е Голямата депресия с 84% от света през 1931 г. Но тогава дори няма подробна теория и измерители на стопанския растеж. Историческата реконструкция на динамиката на БВП предполага, че Голямата депресия и всички минали рецесии са били по-малко остри и дълбоки и че по-слабо развитите страни са претърпели относително умерен спад на БВП в сравнение по-заможните икономики. Така е и в България в началото на 30-те години на ХХ век.
Анти-Парето ефективност или какво знаем, когато нищо не знаем
През 2020 г. здравната криза поражда отрицателни преки и косвени въздействия. Те се измерват още по-трудно от типичните параметри на растеж (и спад).
Например, за разлика от миналите стопански загуби пандемиите се изчисляват, както следва:
– Испанският грип (1918-1919) с приблизително 50 милиона жертви води да спад на глобалната икономика от 4.8% от БВП;
– Азиатският грип от 1957 г. – -2% от БВП;
– Хонконгският грип (1967-1969) — -0.7% от глобалния БВП.
Икономическо забавяне в по-богатите части на света ще бъде отново по-рязко и дълбоко, отколкото в по-бедните. И не е съвсем ясно защо това е така. Има различни корелации, които следва да бъдат изучени.
Моето предположение е, че при по-големи публични сегменти и социална държава в дадена икономика, страничните негативни въздействия (“negative externalities”) са по-значителни. Защото рецесията засяга отрицателно частния и намалява приходите в държавния, но разходите на последния се запазват или увеличават. Получава се резултат, обратен на ефективността по Парето.
Неефективността се задълбочава от очакванията, че „правителството нещо трябва да направи“ веднага, да подкрепи икономиката, заетостта, да компенсира загуби и прочее. Тези очаквания често противоречат на донякъде естествената отговорност на правителствата за обща логистика на анти-пандемичните мерки, като едновременно засилват очакванията правителствата „да се справят по-добре“, защото съществена част от здравната система е държавна, регулирана от държавата и финансирана от данъкоплатците.
* * *
Предвижданията на държавни и междудържавни организации са крайно непрецизни. Причината е в очевидното обстоятелство, че методологията, по която се правят, е за спад на БВП (рецесия) по икономически причини.
Тази година рецесията е по повод политическо-логистичното блокиране на физическия и човешки характер на икономиките.
Най-точни изглеждаха очакванията на БНБ за 2020 г. При прогноза за около 5% от БВП спад спрямо онова, което е заложено като обем на БВП за тази година, през 2021 г. ще станем свидетели на „връщане“ в 2018 г. по макроикономически показатели. Ръстът през следваща година ще зависи от дълбочината на спада тази година и от пандемичния характер на самата 2021 г.
Ефектът от това връщане няма да е толкова различен като острота на различните категории фирми – малки, средни или големи. Самото им делене по размер на тези категории е много изкуствено. То произтича от традициите за държавна намеса, които по някакъв странен начин се повтарят. И се повтаря в много детайли от политиките „за преодоляване“ на стопанските последици от пандемията.
* * *
Правителствата от ЕС и развитите страни, сред които е и България, вече се съревновават на попрището на държавната намеса.
Тук е валидно едно предупреждение на починалия миналата седмица Уолтър Е. Уилямс, отправено до президента Клинтън през 1998 г.: „политиците имат огромна власт да навредят на икономиката и много малко власт да направят нещо добро“.
Онова, което сега се нарича план за възстановяване са не повече от разписани идеи за обсъждане. Те са поднесени в предизборна обстановка и при очаквания за компенсации. Реториката обещава много. Но първият бенефициент ще е правителството, което ще преразпределя средствата за следващото поколение. Замисълът на всички правителства от ЕС е да използват различните източници на субсидии и кредити за кръстосано финансиране.
Правителствата на Хърватия и България ще са в най-изгодно положение, ако всичко, което е планирано по макроикономически критерии, бъде разпределено от тях.
Интересно е, че президентът Радев получи много язвителна критика, предлагайки допълване на плана на правителството със същите по дух, но с все пак с разумни основания, проекти. Както и при правителството, и при господин Радев е дълбока вярата, че новото правителство след март 2021 г. ще има големи шансове да промени състоянието на икономиката на страната към по-добро.
Три от петте представени от него проекта са всъщност строителни идеи (каквито са повечето намерения и в представения вариант). Но едната е строителство в космоса… Идеята за повече ВЕЦ и ПЕВЕЦ е много неясна: за първото не е ясно какво ще е управлението на водните басейни, а за второто ви трябва базова мощност като АЕЦ. Другите две идеи са в областта на диагностиката и медицинската помощ и е наваксване на нещо несвършено през тази година, а и преди това.
На страницата за обсъждания на правителството бяха поместени 45-50 становища. Те се занимават с различни приоритети – от изолации на сгради до строителство на велосипедни алеи. Но само по себе си са пълни с информация, аргументи и изчисления.
* * *
Предложения от Института за пазарна икономика бяха представени заедно Алтернативния бюджет за 2021 г. и са, изглежда, единствените от малкото социално-политическо естество, а не чисто проектни идеи. Затова и заслужават споменаване:
- Намаление на данъчната тежест върху труда – намаляване с 5 процентни пункта на осигурителната тежест за наетите в частния сектор;
- Ускорена данъчна амортизация за инвестициите в машини и оборудване;
- Действително, тоест не маскировъчно, изпълнение на препоръките на Венецианската комисия по отношение на главния прокурор, липсата на отчетност и невъзможността да бъде ефективно разследван, както и по отношение на състава и функциите на ВСС до края на 2021 г., за да се гарантира независимостта на съдебната власт.
В частта за „справедлива България“ на правителствения план не става дума за съдебна система. Затова ИПИ дават и други предложения в тази област.
Най-дългосрочна би трябвало да бъде частта от плана „Иновативна България“, тя е с предвиден ресурс – 1/5 от целия пакет от 12 млрд. евро. Но и тук повече от половина средства са за строителство (включително ремонти на училища и класни стаи). Малко пари са предвидени за субсидиране на деца от семейства чиито родители не работят, не учат, не търсят работа и не се обучават. Това наистина е проблем на „следващото поколение“.
В „дигитална България“ също става дума за „изграждане на регионални иновационни хъбове“ – каквото и да означава това. Не мисля, че е работа на правителството да се занимава с такива проекти.
Има стимул, планиран отсега за 350 млн. лв. дарения за малки и средни предприятия „изпаднали в криза“ и 1 млрд. лв. гаранции за нисколихвени и безлихвени кредити. И има обещание, че ще има още кръстосани субсидии за такива начинания. Това е покана да се наредиш на опашка за дарение или кредит.
Предвидено е разширяване на биоразнообразието. Нищо не се казва за нарушените права за собственост при управлението на „Натура 2000“ и природните паркове. Те са дългосрочен проблем, създаден през 2008-2009 г. Предвижда се изграждане на нови ВЕИ и либерализация на търговията с електроенергия на едро. 100-тина млн. лв. за дигитализацията на информационните служби на Министерство на земеделието. И 840 млн. лв. за напоителна и мелиоративна инфраструктура –което пак е строителство. Пък вероятно и търсене на работа на държавната ВиК.
* * *
Основната перспектива за промяна на ролята на правителството (не само на България) е всъщност извън конкретния план и дори не се обсъжда.
Средствата от ЕС ще са достъпни срещу съгласие Комисията да набира четири пъти повече приходи в бюджета си от собствени източници, от европейски данъци.
Проектът за тази реформа е от май 2018 г. През май тази година залегна в основата на многогодишната финансова рамка. Част от нея е и Фондът за възстановяване. През април, преди приемането на „нашия план“, на всички планове, страните членки ще трябва да се съгласят с някои от тези източници като въглероден данък, единна данъчна основа, някакво подобие на европейска минимална работна заплата и др. подобни.
Това въвеждане на нов ЕС, в който данъчният федерализъм ще е премахнат, ще има собствено министерство на приходите и друго министерство на разходите, комисията ще може да взема и заеми. ЕЦБ ще трябва да й ги осигури. Струва ми се, че ЕС в сегашния си вид е по-привлекателен и стабилен.
Новият Съюз ще е кредитор от последна инстанция, с право да поема дългове, такъв кредитор ще станат и правителствата на отделните страни.
Някои елементарни макроикономически сравнения не предполагат голям успех в осъществяването на лозунга за „догонващ икономически растеж“, издиган многократно от различни икономисти, от ДПС и напоследък от г-н Томислав Дончев.
Бърз икономически растеж е просто не съвсем възможен. Както посочиха на няколко пъти колеги икономисти (Любомир Дацов, Петър Чобанов и други), сегашната стопанска (но и пенсионна, образователна и здравна) политика не може да засили потенциала за растеж. През последните десет години, в сравнение с предишните десет, създаването на работни места е два пъти по-бавно, производителността е с ръст 30%, чуждестранните инвестиции са 1/10 от тези преди 2009 и в резултат – ръстът на БВП е два пъти по-нисък.
Всичко това ще се доосъзнава през 2021 и 2022 година.