Популярният български поет и бивш актьор кукловод Пейо Пантелеев неотдавна изненада своите ревностни почетатели с новоиздадения сборник басни Един, една,едно,едни БАСНИ и шантавини – (Издателска къща „Новата цивилизация“ ЕООД София, 2019г.). Сам по себе си този сборник спокойно може да бъде наречен възраждане на баснята като жанр в българската поезия, защото неговите образци се коренят далеч в средата на 19век и началото на 20 век. Най-ярките ни представители тогава са поетите Стоян Михайловски, Никола Вапцаров и други творци с отделни свои творби в същия жанр.
Песенният поет Пейо Пантелеев, чиито стихове изпълняват и в момента десетки български певци и певици, определено продължава тази стара поетическа традиция чрез новото си превъплащение в сборника с новоиздадени басни.
Определено може да се твърди, че той върши това достатъчно успешно и предизвикателно към останалите свои колеги по перо. Дългият му стаж като автор на текстовете на някои от най-популярните български песни го правят видимо самоуверен и убедителен в новоизбрания от него жанр.
За разлика от досегашното му творчество басните,които вече са в ръцете на читателската аудетория, преливат от герои събития и случки, които често пъти са присъщи на съвременото човешко общество. Не рядко пъти те предизвикват смях ирония или пък читателите се припознават сами в някои от персонажите. Неизбежно обаче, тези герои макар и с образите на животни, действат като мнозина наши съвременници. В това отношение като емблематични могат да бъдат споменати басни като На ЕДИН поет, ЕДИН охлюв от Свищов, ЕДИН надут паун, или ЕДИН червей земен. И след като изброих достатъчно много заглавия от тази не толкова дебела новоиздадена книга защо да не изразя и личното си предпочитание към една от тези басни?
Тя е озаглавена на ЕДИН поет. На нейно място, очевидно, бих поставил поне още три от изброените творби в сборника. Но нека читателите сами се досетят на кои заглавия съм обърнал внимание в момента.