Живот в Дома на Мъдростта, във вътрешната усмивка на радостта и в съзерцанието на вечността в брой 154

Живот в Дома на Мъдростта, във вътрешната усмивка на радостта и в съзерцанието на вечността
Категория: Сърцето, душата

Винаги се е говорило за мъдростта, тази която ни възрастява духовно, обогатява и променя. За нея са изписани хиляди страници и сентенции, но още не можем да навлезем изцяло в нейната същност. Най-мъдрите прозрения за нея, обаче, ни е оставил Учителят на Мъдростта – Ваклуш Толев. Той ни завеща и Учението на Мъдростта, което ще сменя мирогледи, ще прави нови епохи и бъднини. Най-съществената идея, разкрита и обяснена достъпно в Учението Път на Мъдростта, е тази за ролята и значението на Книгата на Живота /Съзнанието на Бога в човека/, която изразява Целостта на универсалното знание.  След като Христос изведе  тайните, написани и утвърдени с жертва листи в Книгата на Живота и ги даде на света, след като разчупи нейните седем печата, сега Учението на Мъдростта ги направи достъпни и разбираеми от повече хора. Така че вече да можем да четем в унаследеното налистване, в което пише за цялата битнина на Универсума и на човека, за тяхното бъдеще, настояще и минало. В него ни се разкрива Богоединството, Богоподобието ни, Богослужението, Божието ни Съсътворитлство, Себераждането ни в битката за извеждане на вложените в нас Образ и Подобие на Бога, на културата на обожествяването. В  тази Книга на книгите пише само Диханието на Абсолюта в нас /Кундалини/. И тя, както и другите две Книги на Акаша  и  на Съществуването, намират отпечатък  във  всеки  човек, защото той е Богосезаема необходимост и само чрез него Бог се познава, затова може сам да чете и намира себе си в тях. Защото нашият Дух, нашето Съзнание, остава отпечатък, сведения и знаци за тях и във физическото ни тяло, и във фините ни тела.

Мъдростта освобождава Божествената същност на човека, разкрива най-великата тайна на живота за неговата йерархия. Освобождава ни чрез отговорната преценка на забравата от всичко старо, което е изиграло своята роля и вече може да да си отиде необезпокоявано. Мъдростта  е свобода от невежество, раздвоения, страх, малодушие, от вина, грях, съмнения. Свобода от собствени самовнушения, от зависимости и привързаности, от заробване с  различни мирогледни системи. Мъдростта в нас е липсата на ограничения и прозрения. Свобода от нравственост, от карма, прераждане, нагледности, от суха фактология. Тя разгръща страниците от Книгата на Живота и чете чаканото бъдно. Но засега някои знания и истини още не трябва да се разкриват, защото за тях още няма пригодност и не могат да бъдат понесени.  Но  когато се изпълни времето, и това ще стане с разбирането и осъзнаването, че всичко случващо се е за добро. И когато Мъдростта в човека стане  живяна божественост и развитие със Знанието-потреба за нейното извеждане. Със знанието не като грамотност, информация или спомен, а като духовно прозрение, поглед към бъдещето и идея за бъднина. Като закономерно преминаване през еволюционните сенки без егоизъм, фанатизъм, отричане и осъждане.  И така с постепенното поглъщане и отработване на отрицанието, на неверието, да се изгради Домът на Мъдростта с Книгата на Живота  на неговия олтар. Да се стигне до живот в Свободата, т.е. в Бога. Но колко от нас ще успеят да направят Книгата на Живота олтар  и да станат Дом на Мъдростта, не е толкова от значение, по-важното е, че човекъти има тази вложена в него възможност.

Засега трудно можем да си представим как Съзнанието на Светлината, на Бога в Книгата на Живота става светлина за очите ни, за ума, за душата ни. И как от този нов, вътрешен олтар звучи Песента на гласните, огласяваща хармонията между бъдното и настоящето. Как влизаме в Книгата на Живота, чрез която  Бог е жив в нас. И как „създаваме” за нея Дом на Мъдростта. Но след като вече знаем, че чрез нея сътвореният става Съсътворител, вече няма нужда да си го предтвавяме, а просто ще го живеем, ще усещаме, че можем творчески да се себенадмогваме, себеосъществяваме.

Домът на Мъдростта с Книгата на Живота на неговия  олтар се изгражда и физически, и метафизически с много светлина и свобода. Със светли и позитивни нагласи, възприятия, мисли и убеждения, отношения. В него повече се създава, отколкото се получава. Но и периодически се следи да не се замърсява с чувсто за вина, страх, оправдания, конкуретност, апатия, с песимизъм, безпокойство, недоволство, осъждане, преклонение, зависимост, предубеденост,  неприемане, колебания, съмнения... И особено с високомерна важност или пък подценяване, които са еднакво излишни потенциали, само с различен знак. Та нали високомерието не е „храна” за мъдреци. Осигурява се и пространство за свободна енергия, за нови ресурси, за което много помага освобождаването и от излишна информация. А всичкото това вътрешно прочистване води и до външното, до липсата на болести. До постигането на единството между разум и душа, на воля и намерение. До изкуството на съзерцанието на вечността, така ясно видимо в усмивката на Буда и на Джокондата, в което достъпът до неограниченото вече се е случил.

Така постепенно в този Дом започва отвсякъде да струи светлина, свобода, обич, загриженост, душевен и духовен конфорт. Започва да цари празничност, приветливост, веселост, лекота.  Самоусъвършенстване, навлизане в контекста, в гъвкавата променливост. Във всичките взаимовръзки и тясно свързани учения, светове и в правото им на съществуване. Но и в будността за отговорността, за смирението, което запазва енергията. В осъзнаването, че ти си и Пътят, и Пътникът, и Източникът, и Силата. Че Творецът се осъществява в теб чрез твоето сътворчество. И така цялото битие носи творческата Му същност,  творческата идея на живота.

Така Домът се превръща и в храм, на чийто олтар е Книгата на Живота. В него и молението, и изповеданието е в резонанс, в хармония със случващото се.

Статията е прочетена 22 пъти
Назад към брой 154Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019