Стив (или Стийв) Пол Джобс (на английски: Steven Paul Jobs) е американски предприемач и изобретател. Той е съосновател, председател на борда на директорите и главен изпълнителен директор на Apple Inc. Стив Джобс е знакова фигура в света на високите технологии. MarketWatch го определя като CEO на десетилетието, а списание Fortune го поставя начело в класацията на най-умните хора в света на високите технологии. През 2010 г. оглавява класацията на MediaGuardian като номер едно в медийния бизнес.
В края на 1970-те заедно със Гари Возняк, Майк Маркула и други той създава, развива и продава една от първите успешни линии персонални компютри – Apple II. В началото на 1980-те Стив Джобс е един от първите, който забелязва потенциала на управлявания с хардуерна мишка графичен потребителски интерфейс на Xerox PARC, което довежда до създаването на Macintosh. През 1986 г. Стив Джобс купува Pixar Animation Studios – подразделението за компютърна анимация на Lucasfilm Ltd.
Поради тежко заболяване на 24 август 2011 г. Стив Джобс обявява своята оставка от поста главен изпълнителен директор на Apple. В своето прощално писмо Джобс силно препоръчва Apple да запази посоката си на развитие и посочва за свой наследник Тим Кук. По свое желание Джобс е назначен за председател на борда на директорите на Apple. На 5 октомври 2011 г. Джобс умира в Калифорния на 56-годишна възраст, седем години след като е диагностициран с карциноиден рак на панкреаса. Неговата страст да създава функционални и елегантни продукти му спечелва верни последователи по цял свят.
След като почина на 5 октомври 2011 година, за Джобс започнаха да се пишат книги, да се създават документални филми и поредици, да се снимат игрални продукции. Животът му стана вдъхновение за множество хора по една или друга причина. Периодично медиите припомнят и негови знаменити изказвания, съдържащи важни житейски съвети. Едно от тях са и думите, за които се твърди, че са произнесени на смъртния му одър.
“На какъвто и етап от живота си да се намирате сега, помнете, че един ден ще се изправите пред момента, в който завесата пада пред вас… Моля ви, оценявайте любовта, която имате сега – отнасяйте се с всички добре и с уважение. Това остава.”
“Първа и втора класа в самолета, кацат по едно и също време. Да, аз стигнах до върха на успеха в бизнеса. В очите на другите бях символ за успех и подражание. Въпреки това с изключение на работата, имах малко поводи за радост. Накрая – богатството ми е само факт – цифри, които не топлят.
Постигнах върховете в бизнеса. В очите на другите моят живот е символ на успеха. Въпреки това имах малко радости в живота си. В крайна сметка богатството ми не е голямо. Дори богатството ми е просто факт, към който вече съм привикнал.
Сега лежа на леглото в болницата и си спомням целия си живот и разбирам, че всички похвали и богатство, с които бях така горд, са незначителни в сравнение с неминуемата смърт.
В тъмнината гледам зелените светлини на апарата за изкуствено дишане и чувам звуците на машините – чувствам диханието на близката смърт. И едва сега разбирам, след като имам достатъчно пари, че в живота си трябва да следваме други цели, не тези, които са свързани с богатството.
Трябва да има нещо по-важно. Например истории за любов, изкуствo, мечтите от детството ви. Постоянната надпревара за печалби превръща човека в марионетка. Това се случи с мен. Бог ни е дарил с чувства, за да можем да познаем любовта отблизо. Богатството, което съм спечелил, не мога да взема със себе си. Всичко, което имам сега, са спомени, свързани с любовта. Това е истинското богатство, което ще ви съпътства винаги. Любовта преодолява големи разстояния. Животът няма граници. Можете да стигнете толкова високо, колкото поискате. Да отидете там, където ви отведе сърцето. Всичко е във вашите ръце. Ако имате пари, може да наемете хора, които да правят това за вас. Но никой няма да понесе болките ви или това, което ви е поднесла съдбата.
Материалните неща, за които се хващаме, можем да ги спечелим, заработим, намерим, да ни ги подарят… Но има едно нещо, което никога няма да намерим, ако го загубим. Това е самият живот. Не е важно на колко години сте сега и какво сте постигнали. За всеки от нас идва времето, когато завесата се спуска… Най-голямото съкровище е любовта – на семейството ви, на близките, на любимия човек, на приятелите, на децата… Пазете се и се грижете за тях.“
Адам Савидж казва за Джобс: Някой, някога бе казал, че да следваш пътя, който вече някой преди теб е отъпкал, е много разумен ход, следователно целият прогрес е постигнат от неразумни хора. Стив Джобс беше неразумен човек. Той не просто даваше на хората, това от което се нуждаят, но и създаде изцяло нови начини за това, как да мислим за нашия живот в дигитална среда: продуктивност, креативност, музика, комуникация, медия и изкуство. Той докосна, директно и индиректно, живота на всеки един от нас.
Биографът на Стив Джобс, Уолтър Айзъксън споделя: „Джобс вярваше, че може да внушава чувство на непоклатима увереност (което сам притежаваше), карайки хората да вършат неща, за които те не бяха помисляли, че са възможни.“